НСИ разкри колко българи са били подложени на воден режим

През 2022 г. 2,78 на сто от населението в страната е било на режим на водоснабдяване поради недостиг на вода (засушаване), предимно сезонен. Най-засегнати са областите Ловеч (24,9 на сто), Търговище (19 на сто), Благоевград (14,8 на сто) и Перник (12,9 на сто).

Данните са от публикацията на Националния статистически институт (НСИ) „Околна среда 2022“. В нея е включена информация от статистическите изследвания, свързани с околната среда за периода 2017 – 2022 година. Публикацията е безплатна и е достъпна в електронен формат, съобщи НСИ, предаде БТА.

През 2022 г. общото количество на използваната вода е 4,7 млрд. м3, като спрямо 2021 г. се увеличава с 1,8 на сто.

С най-голям дял във водоползването са водите за охлаждащи процеси в енергетиката (80 на сто от използваната вода), като спрямо 2021 г. нарастват с 2,8 на сто. Тези води се осигуряват предимно от собствено снабдяване и след употреба обикновено се връщат обратно във водоизточника.

Използваната вода за напояване на земеделски култури през 2022 г. е 300,6 млн. кубични метра.

Общественото водоснабдяване (ВиК) осигурява питейна вода на 99,5 на сто от населението на страната. Общата дължина на водопроводната мрежа, експлоатирана от ВиК, е 77 525 километра. Доставената вода от ВиК е 251 млн. куб. м, или 103 литра средно на човек на ден. Най-голямо е потреблението на вода при домакинствата от областите София – столица – 125 литра на човек дневно, Благоевград – 122 литра на човек на ден, Кюстендил – 117 литра на човек на ден, както и Бургас – 111 литра на човек дневно. Най-малко вода се ползва в областите Сливен и Търговище – по 72 литра на човек на ден, и Кърджали – 79 литра на човек дневно.

Загубите във водоснабдителния сектор (ВиК и напоителни системи) през 2022 г. се оценяват на 853 млн. куб. м.

През 2022 г. пресните водни ресурси средно на човек в България се оценяват на 11 278 м3, включително дунавските води и друг външен приток, а без тях – 1 962 м3. Според Световния доклад за развитието на водите на ООН една страна изпитва „воден стрес“, когато годишните водни ресурси спадат под 1 700 м3 на жител.

Отпадъци

За периода от 2020 г. до 2022 г. има тенденция за увеличаване на количеството образувани битови отпадъци, като през 2022 г. достига до 3,157 млн. тона. Броят на регистрираните депа за битови отпадъци в страната намалява и през 2022 г. възлиза на 71, като за сравнение през 2017 г. са 104. Същевременно въвеждането на организирани системи за сметосъбиране във все повече населени места води до нарастване на относителния дял на населението, обхванато от тези услуги – от 99,7 на сто (2017 г.) на 99,9 на сто (2022 година). През 2022 г. образуваните битови отпадъци на човек от населението е 475 кг и се увеличава с 30 кг спрямо 2021 г. В същото време нараства и количеството на предадените за рециклиране битови отпадъци – от 302 000 тона през 2021 г. на 375 000 тона през 2022 година.

Опаковки

Количеството на пуснатите на пазара опаковки в страната отбелязва тенденция на увеличение и през 2022 г. достига 523 000 тона. С най-голям дял са опаковките от пластмаси, хартия и картон, които съставляват средногодишно около 54 на сто от общото количество опаковки (2018 – 2022 година). През 2022 г. пластмасовите опаковки (148 000 тона) са с 2 на сто по-малко спрямо 2021 г., също с 2 на сто намаляват и опаковките от хартия и картон. Стъклените опаковки се увеличават, като през 2022 г. достигат 104 000 тона, което е увеличение от 11 на сто.

Нива на шум

През 2022 г. са наблюдавани 749 пункта за измерване на нивото на шума, разпределени в 36 населени места в страната. Градовете с най-много измерени превишения на допустимите нива на шум през 2022 г. са София, Пловдив, Бургас, Русе, Стара Загора и Кюстендил. Като трайна тенденция се очертава липсата на пунктове с измерени стойности на шумовите нива в най-високите диапазони 78 – 82 dB(A) и над 82 dB(A).

Екологичните данъци 

Общите приходи от екологични данъци в държавния бюджет на страната нарастват, като през 2022 г. достигат 8,009 млрд. лева, или с 289 на сто повече спрямо 2011 година. Наблюдава се тенденция на увеличение на приходите от енергийните данъци в България – от 1,922 млрд. лева (2011 г.) на 7,546 млрд. лева (2022 г.), или с 292 на сто. Същевременно, техният дял в общите приходи остава относително постоянен – около 88,4 на сто (2011 – 2022 година).

През 2022 г. най-много данъци са изплатени от бизнеса – 6,727 млрд. лева, или 84 на сто от общите приходи на държавата от екологични данъци. С най-голям дял е секторът на услугите – 4,271 млрд. лева, или 53,3 на сто от общите приходи от екологични данъци. На второ място се нарежда индустрията – 2,324 млрд. лева (29 на сто), и на трето място – сектор селско, горско и рибно стопанство – 132 млн. лева (1,6 на сто). Изплатените екологични данъци от домакинствата през 2022 г. възлизат на 1,153 млрд. лв., или 14,4 на сто от общите приходи от екологични данъци. Макар и по-нисък, приносът на домакинствата също е значителен – през 2022 г. домакинствата са заплатили 13 на сто от приходите от енергийни данъци и 39,3 на сто от транспортните данъци.

Инвестициите и текущите разходи

Извършените екологични разходи (инвестиции и текущи разходи) в периода 2017 – 2021 г. са между 2 млрд. лв. (2017 г.) и 2,6 млрд. лв. (2021 година). Текущите разходи са с преобладаващ дял в общите екологични разходи – между 76,2 на сто (2017 г.) и 73,3 на сто (2021 година). Преобладаващата част от общите разходи са извършени за събиране, третиране и обезвреждане на отпадъци и за отвеждане и пречистване на отпадъчни води – 78,5 на сто (2017 – 2021 година).

novini.bg