Олимпиадата е пълен провал, не заради гротескното откриване, а заради транссексуалните в женските дивизии

Ако розово-либералната секта в България не беше в голямата си част освободена от физическо и ако имаха поне някой грамотен спортен експерт в редиците си (не като гелосания от Плевен и Шофьорчето), щяха да знаят какви са критериите за допустимост за участие в състезания за жени. Вместо това “експерти” като Найо, Майо, Хаджинамкойси, Атанас и Спас се хвърлят по корем в защита на двамата мъже боксьори, участващи в дамските категории на Олимпийските игри.

Разликите в половото развитие са група от редки състояния, включващи гени, хормони и репродуктивни органи.
Това, че в паспорта си вписан като жена и си отглеждан като жена, не те прави съвместим с изискванията за допустимост за участие в състезания с жени.

Някои хора са отгледани като жени, но имат XY полови хромозоми и нива на тестостерон в кръвта в мъжкия диапазон.
Критериите, по които се определя допустимост и съответствие на пола, са няколко:

Основният е нивото на тестостерон в организма, с ендогенен произход. Повечето спортни федерации са ограничили нивата на тестостерон, разрешени за спортистите, които участват в състезанията за жени. Ако си над определените нива, не може да участваш.

Други спортове забраняват участието в женски дисциплини на всички, които са преминали през мъжки пубертет, без значение на моментните нива на тестостерон и вида репродуктивни органи.

За трети е определящ ДНК-анализът и наличието на XY хромозоми в организма.

Никакво значение няма какъв е регистрираният пол в паспорта.

Конкурентното предимство в спорта се дава само на база на нивата на тестостерон в организма. Зависи и от това какъв е бил полът на състезателя през пубертета (тогава, когато се развиват мускулатурата и опорно-двигателният апарат на индивида).

В случая с двете боксьорки Световната боксова федерация (АИБА) приема, че те не отговарят на критериите за полова съвместимост, заради наличието на XY хромозоми и нива на тестостерона в мъжкия диапазон. Това определя двата индивида като несъвместими с изискванията за състезание в женски категории.

В спорта това е определящото, а не типа гениталии.

Боксът е единственият спорт, чиято олимпийска програма не се менажира от Световната федерация, а от Международния олимпийски комитет. МОК нямат специално разработени критерии за допустимост за тези игри. За последно ДНК-анализ за полова принадлежност е правен в на Игрите в Атланта през 1996 г. След това тази практика по неясни причини спира.

До миналата година на двете състезателки не са извършвани ДНК-анализи. Едва тогава – на Световното първенство, АИБА ги дисквалифицира за първи път.

Олимпийските игри в Париж са пълен провал, не заради гротескното си откриване, а заради това, че МОК позволиха на четирима транссексуални спортисти да се състезават в женските дивизии, тъй като „ДНК-то им казва, че са мъже.” Това са двама боксьори – Лин Ю Тин от Тайван, Имейн Хелиф от Алжир и футболистите от Замбия Барбра Банда и Рейчъл Кундананджи.

trud.bg