Омбудсманът: 2025 г. се очертава като годината с най-малко родени деца, откакто се води статистика

Първи юни не е просто ден за балони, усмивки и празнични пожелания. Днес не е и време за протоколни поздравления. Защото отвъд празника е време за честен разговор. Честен разговор за състоянието на детските права у нас и тяхното нарушаване, за системните дефицити, които ежедневно застрашават най-уязвимата част от нашето общество. Това заяви омбудсманът Велислава Делчева.

Омбудсманът като независим орган за защита на правата на децата насочи вниманието върху проблемите и бариерите, пред които са изправени детските политики, децата и семействата.

Към децата в бедност, децата с увреждания, децата от маргинализираните общности, децата-бежанци и  децата, чиито родители работят и живеят дългосрочно в чужбина. Към тези деца, на които ние всички и като институции, и като общество сме длъжници. Защото не сме си свършили работата. Ако бяхме, днес нямаше да отчетем стряскащите демографските данни – детското население под 14-годишна възраст е намаляло с над 40%, а 2025 г. се очертава като годината с най-малко родени деца откакто се води статистика (НСИ); рискът от бедност и социално изключване при децата е над 33%. В тази ситуация децата в България могат да постигнат едва 61% от своите възможности за развитие (СЗО). Това означава, че в България все още липсват адекватни политики, които да осигурят пълноценно развитието на всяко българско дете, смята тя.

Въпреки постигнатия напредък на държавата в някои от областите на правата на децата, той остава частичен. България все още не може да намери важните решения – приемане на Националната стратегия за детето; изграждане на истинска детска болница и модерна педиатрична грижа; правосъдие, което разбира и чува детето; по-достъпно и качествено образование; интегрирана подкрепа на семейството. Тази ситуация показва, че има редица проблеми и предизвикателства,  които могат да се очертаят по отношение на състоянието на детските политики в страната.

Остават тревожни нивата на дискриминация и насилие срещу децата, на злоупотреба, продължаваща сегрегация на ромски деца, намаляване на образователните умения на децата след пандемията и липса на компенсиращи и смекчаващи мерки за нейните неблагоприятни последици. Феноменът детска и поколенческа бедност, която води до социално изключване; както и деца, които нямат легално представителство, поради това че родителите им живеят и работят дългосрочно извън страната.

Въпреки частичните опити за реформа в областта на детското правосъдие и начертаните посоки за действие, на практика липсват конкретни и реални действия по изпълнение на този ангажимент на държавата. В 21 век, в страна на ЕС, политиката, свързана с деца в конфликт със закона, все още се прилага по закон, приет през 1958 г. Закон, който съдържа в заглавието си – „борба“ с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни…. С кого се борим – с нашите деца? Защото те също са наши деца, нали? Но вместо помощ и подкрепа, ние ги пращаме зад решетките и обричаме цялото им детство. А причината за това е институционалната съпротива и значителното забавяне за финализиране на реформата в системата на детското правосъдие.

Дечева посочва, че са необходими спешни действия, които практически да реализират реформата в областта на детското правосъдие. Спешно е приемането на нов специален закон в тази област, отговарящ на международните стандарти, с който да се въведат принципите на възстановителното правосъдие, стандарти за защита срещу произволно задържане, да се осигури справедлив процес, достъпна и качествена правна помощ, включително адекватно правното представителство на деца в конфликт със закона.

Всеки ден към мен се обръщат родители и граждани, че правата и интересите на децата с увреждания не се осигуряват по най-добрия възможен начин. Наблюдава се задоволителен, но недостатъчен напредък по изпълнението на ангажиментите на държавата по отношение на правата на децата с увреждания. Предприетите действия от страна на държавата все още нямат необходимия цялостен ефект върху тази група деца, а техните проблеми са много – ограничен достъп до включващо образование, до качествено здравеопазване, често са обект на дискриминация и неравнопоставеност, липсват услуги за ранна интервенция при бебета и малки деца с трудности в развитието, децата се сблъскват с недостъпна архитектурна и физическа среда. Не са достатъчни услугите на местно ниво за децата с увреждания. Увеличени са някои финансови плащания за подкрепа на семействата на деца с увреждания, но е важно да се въведе цялостен и ефективен подход, комбиниращ поредица от целенасочени мерки за промяна на живота на децата с увреждания и защита на тяхното достойнство, посочва Дечева.

Онлайн пространството се превърна в неконтролируема среда на насилие, изнудване и дигитална експлоатация на деца. Държавните механизми за превенция и киберсигурност изостават фатално от технологичната реалност.

Правата на децата не са благотворителност – те са законово задължение на държавата, но и отговорност на обществото ни. Трябват незабавни и реални  реформи, които да изведат детските политики от полето на политическите декларации. В институцията на омбудсмана ще продължим да упражняваме безкомпромисен контрол и да изискваме отговорност от всяка институция, която пренебрегва и неглижира интересите на децата, заключва тя

БТА