Открито е „Липсващото звено“ в хилядолетната история на храма на Орфей при Татул (СНИМКИ)

Днес завършват археологическите проучвания на светилището при с. Татул, Момчилградско. Те започнаха още през далечната 2004 г. и с прекъсвания от по няколко години продължиха до есента на 2023 г. За това време тайнственото светилище при Татул стана едно от най-атрактивните места за посещение в България. А от научна гледна точка с хилядолетната си история то е истински учебник.

Върху невисок хълм в централната част на светилището се извисява величествена скала, наричана от местното население „Кая Башъ“ („Голямата скала“). Край нея са доказани култови дейности, започващи още от зората на човешката история – каменно-медната епоха в края на V и началото на IV хил. пр. Хр. Разцветът на свещеното място е в късната бронзова епоха (XV-XI в. пр. Хр.), когато върху скалата е издълбана монументална гробница, а наоколо са оформени десетки свещени олтари.
При нашите проучвания доказахме, че така се оформя хероон – храм на обожествен след смъртта си легендарен тракийски цар от Родопите. Според изказаните хипотези на видните траколози Иван Венедиков и Александър Фол е твърде вероятно да става дума за единствено по рода си светилище на легендарния певец Орфей. Култът към тачения на Татул тракийски герой се развива в елинистическата епоха (IV-I в. пр. Хр.), когато край скалата с гроба е изграден великолепен каменен храм.

Легендарният саркофаг на върха на светилището

След идването на римляните на Балканите тази сграда се развива в цял архитектурен комплекс. Към II-III в. светилището е превърнато в укрепена аристократична вила, каквото остава и през византийската епоха. На базата на открити оловни печати стана известно, че през XI-XII в. тази вила е била притежание на видния род на Палеолозите, които по-късно стават императорска династия.

След като при разкопките от първия етап през 2004-2007 г. бяха изяснени въпросите около ранните етапи на светилището, остана неразрешен един много важен въпрос. Той е – къде са се изпълнявали култовите дейности на Татул, след като през II-III в. централната част на светилището е превърнато в жилищна вила. И точно този проблем бе блестящо решен при кампанията от 2022-2023 г.

Разкритото от археолозите светилище на Орфей

Оказа се, че в късния римски период религиозната дейност е била изнесена на малък хълм, намиращ се само на стотина метра от някогашния култов център. Още през III-IV в. там е построен езически храм, наследил функциите на древното светилище на Орфей. Днес неговите останки са почти обезличени от основите на построената по-късно върху тях християнска църква, но личи, че храмът е имал почти квадратен план със страна 11/10 м. Входът е бил от запад, а във вътрешността се влизало през масивен каменен праг. От този римски храм до превърнатото в жилищна вила старинно светилище на Орфей е водела улица, по която са минавали тържествени процесии.

Но е то че през V век в Родопите е прието християнството. Тогава езическият храм е разрушен, а върху основите му и с камъните от собствените му стени е построена християнската църква с план на еднокорабна базилика. Тя съществувала през късната античност и ранното средновековие, като е обслужвала обитателите на вилата.

Вилата и църквата са изоставени по неизвестни причини към края на XII в. Местните жители известно време пазят спомена за свещеното място и до средата на XIII век погребват мъртвите си тук. После остава само бегъл спомен за величествената „Кая Башъ“, обожествена от хората още в най-древни времена.

trud.bg