От доживотна на 20 г. затвор: Намалиха присъдата на мъжа от Перник, убил жена си преди 3 г.

Тричленен състав на Върховния касационен съд е изменил решението от 22 декември 2025 г. на Апелативния съд в София, като е намалил наложеното на подсъдимия Димитър Димитров наказание от „доживотен затвор“ на „лишаване от свобода“ за срок от 20 години, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим. Решението не подлежи на обжалване.

Делото е образувано по касационна жалба на подсъдимия срещу решението на Апелативния съд в столицата. С присъда на Окръжен съд – Перник Димитър Димитров е признат за виновен за предумишленото убийство на съпругата му Анита Д., като престъплението е извършено с особена жестокост и в условията на домашно насилие. С въззивното решение присъдата е изменена, като вместо наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 20 години при „строг“ режим на подсъдимия е наложено наказанието „доживотен затвор“ при първоначален „специален“ режим на изтърпяване.

Според съдебния състав на ВКС жалбата е частично основателна.

Апелативният съд е положил необходимите усилия по анализ и преценка на събраните доказателства, достигайки до обосновани констатации по фактите, свързани с времето, мястото, спецификите на събитието на престъплението и неговото авторство. Мотивите на въззивния съд са съответни на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК и недвусмислено показват, че подходът както към обвинителната теза, така и към тази, поддържана от подсъдимия, е обективен, а вътрешното му убеждение е формирано при спазване на процесуалните правила. В поредица от съждения, логически връзки и заключения, формирани на базата на собствен и обективен доказателствен преглед, съдът е формирал извод за обстоятелствата, при които е извършено престъплението.

Според ВКС не е допуснато превратно тълкуване на доказателствена информация, липсват логически грешки и фактически несъответствия, като на базата на наличните косвени факти този съд е направил логически издържан извод както относно авторството на деянието, свързвайки го именно с подсъдимия, така и относно конкретните негови действия по отношение на жертвата, с които е предизвикал смъртта ѝ.

Тричленният състав на ВКС отхвърля твърдението, че произволно и игнорирайки обясненията на подсъдимия, въззивният съд е подкрепил извода на Окръжен съд – Перник, че смъртоносните травми по Д. са били нанесени именно от подсъдимия.

Апелативната инстанция подробно се е спряла на установените многобройни телесни увреждания по трупа, тяхната локализация и тежест и се е съобразил с експертния извод, че те могат да бъдат получени по механизма на тежък побой. Фактът на тези травми и способът на причиняването им съдът обосновано е свързал с установения по делото факт на тежкото съпружеско съжителство, което Д. е имала приживе с подсъдимия. На тази база, а не произволно, съдът е оценил твърденията на подсъдимия за отношенията в семейството му и за индивидуалната му нагласа към съпругата му единствено като неуспешен опит да омаловажи ролята си на фактор, който многократно я е стимулирал преди смъртта си да напуска дома си и да търси закрилата на своите близки.

По отношение на въпроса за явна несправедливост на наложеното от въззивния съд наказание „доживотен затвор“ съдебният състав на ВКС приема, че: „адекватността на това наказание в конкретния случай не е получила нужното качествено обсъждане от гледище на законоустановените предпоставки – изключителна тежест на престъплението и невъзможност към момента на санкциониране на извършилия това престъпление да се прогнозира неговото

поправяне в рамките на срочното му лишаване от свобода“. Апелативен съд – София е приел, че преценката за изключителна тежест на престъплението се прави „с оглед изключително високата степен на обществена опасност на конкретното деяние, разкриваща особена степен на обществена опасност и морална укоримост, значително надхвърляща тези на останалите случаи“. Според върховните съдии, като не се е ангажирал с уточнение относно случаите, които трябва да служат като изходна база за сравняване и съпоставка в това отношение, въззивният съд е пренебрегнал важно условие, гарантиращо точност при характеризирането на престъплението като изключително тежко.

В случая опит за такава съпоставка апелативният съд не е направил. Вместо това е обосновал собствена индивидуализация на приложимото наказание с аргумент за наличие на несъобразени от първата инстанция отегчаващи обстоятелства, като каквито е изтъкнал това, че умъртвяването е сторено по жесток и брутален начин; че двете деца на жертвата са останали сираци, като им е нанесена тежка и необратима психическа травма; че престъплението е извършено при наличие на три квалифициращи обстоятелства; че е извършено по отношение на съпругата на подсъдимия, с която той е съжителствал в условия на брак повече от 20 години; че е извършено в семейното им жилище; както и с опита на подсъдимия след престъплението да укрие уличаващи го следи.