От лъв до лев и от сантими до стотинки: История и символика на българската валута

Защо левът е приет за национална валута на новата българска държава след възстановяването й с Учредително народно събрание през 1879 г. и има ли той своя предистория? За този и още интересни въпроси разказа за БТА чл.-кор. Иван Русев от Българската академия на науките по повод предстоящото приемане на еврото у нас и присъединяването на България към еврозоната

Второто обикновено Народно събрание гласува „Закон за правото на рязане на монети в Княжество България, утвърден с указ на княз Александър I” и обнародван в „Държавен вестник“ на 4 юни 1880 г., който определя българските монети да са златни, сребърни и медни с номинали 20, 10, 5, 2 и 1 лев, и 50, 10, 5 и 2 стотинки. Защо законодателят приема „лев”, а не друго наименование за българската парична единица? Вероятно към това решение наклонява предисторията, пояснява Русев.

Ето как ще изглеждат българските евромонети (СНИМКИ)

Той отбелязва, че е известно е, че преди падането на Средновековното българско (Търновско) царство под османска власт върху монетите от една много голяма медна емисия от последните години е изобразен изправен лъв. Не се знае със сигурност как са се наричали тези средновековни монети на цар Иван Шишман, но лъвът върху тях е лесно разпознаваем.

Следващата среща на българина с лъва, изобразен на монета, е няколко века по-късно, когато в Османската империя силно разпространение получават нидерландските „льовендаалери” (лъвските талери), емитирани от повечето от нидерландските провинции – например льовендаалерът (льовенталерът) на град Кампен, отсечен през 1648 г. Тези монети се ползват широко от българина като разплащателно средство. Те са останали в българската традиционна памет с преводното по-достъпно име „асланазлии” („асланазлъ”) – от турското „аслан” – „лъв”.

Историческо „да“: България е готова за еврото от 1 януари 2026 г.

БАН/БТА

Идва и модерният XIX в. със своята монетарна мода, а на Балканите тя много често се свързва с лъва, изобразен на новите монети. Вероятно, също под влиянието на нидерландските „льовендаалери” и само година преди отсичането на първия български лев, през 1880 г. съседна Румъния приема паричната й единица да се нарича „лея”, което е също производно от „лъв”.

„Но не трябва да се заблуждаваме – процесът по приемането на българската национална валута преди 145 г. не е бил еднопосочен, недискусионен и леснопостижим. Съществувала е възможността България да приеме френските франк и сантим като своя национална валута, не липсвали поддръжници на тази идея“, посочва той.

По думите му на 25 януари 1879 г. е създадена Българската народна банка (БНБ) с главната цел тя да е регулатор в търговските взаимоотношения.

„Още преди приемане на „Закона за правото на рязане на монети в Княжество България…” от 4 юни 1880 г. БНБ поръчва в Бирмингам изработването на проби за бъдещите медни монети и те са с номинал от 10 сантима. По същото време, поради факта, че все още няма установена със закон национална валута, бюджетът на Княжество България е изготвен във френски франкове и сантими. Очевидно още в този най-ранен период на модерната българска държавност съществува ясно заявен стремеж към европейска интеграция на българските финанси“, допълва още Русев.

Пътят на България към еврото

„Първите български пощенски марки, превърнали се също в символ на държавността, влезли в обращение на 1 май 1879 г., са с номинали в сантими и франкове. Заедно с поръчката за пробната монета от 10 сантима в Бирмингам е възложен за изработка на бронзов медал с образа на княз Александър I Български (Батенберг), реверсът на който е идентичен с реверса на монетата от 10 сантима. В уреждането на своите модерни финанси със „Закона за правото на рязане на монети в Княжество България…” от 1880 г. България приема като модел биметализма на Латинския монетен съюз (т.нар. Латинска конвенция), включващ водещи европейски икономики по онова време като Франция, Белгия, Италия и Швейцария“, разказва още член-кореспондент Иван Русев.

Той пояснява, че първата емисия български монети с номинали в левове и стотинки се появяват една година след приемането на закона, през 1881 г.

По думите му процесът не е нито лесен, нито бързо осъществим. „Ще са нужни повече от десет години (чак до 1894 г.), за да влязат в обращение сребърните и златните монети, както и книжната емисия (банкнотите), които дълго време ще провокират недоверие сред населението. А на българския пазар, по традиция от времето преди Освобождението, та чак до началото на XX в. ще продължи да се търгува с най-различни чужди монети – турски лири и грошове, френски франкове, австрийски, руски, английски и пр. монети. Създадените в страната търговски банки в края на XIX и началото на XX в. ще се опитват да урегулират монетарното поведение на обществото, но това няма да бъде лесна и бързопостижима задача. В международната си валутна политика България ще се придържа към вече установените практики, а за целия XIX в. и в началото на XX в. тези практики са свързани с разплащания с най-стабилната по онова време валута – френския франк“, посочва той.

dariknews.bg