Да видим и какво точно означава референдум. Това е пряко гласуване, при което цялото население на дадена държава с право на вот трябва да одобри или отхвърли дадено предложение. То може да бъде по различни теми, касаещи обществото – от нова конституция през конституционна промяна до закон, отзоваване на избран служител или правителствено решение и т.н. Референдумът е инструмент за пряка демокрация в широк мащаб, като може да бъде както национален, така и местен, може да е задължителен или факултативен, императивен или консултативен, частичен, вариантен.
Интересът към темата „референдум“ от 1 януари 2004 г. досега / Google Trends
А по какви въпроси се произнасяха българите в края на миналия и началото на този век?
За първи път идеи за референдум в политически и обществен живот у нас се прокарват след Освобождението, но по различни причини първото в историята ни общонационално допитване се случва през 1922 г.
То е инициирано от правителството на Александър Стамболийски , което поема управлението на държавата след Втората национална катастрофа. Питането е трябва ли министрите, довели България до двете национални катастрофи, да бъдат съдени и впоследствие наказани. Зад допитванет, смятат някои историци, стои идеята за утвърждаване на едноличната власт на БЗНС.
Резултатът е, че 74% от гласувалите 928 776 души са „за“ бившите министри да отидат на съд. Това обаче така и не се случва заради преврата от 1923 г., с който Стамболийски е свален от власт.
След това през 1946 г. в Царство България се провежда допитване за обявяване на страната за република , за свикване на Велико Народно събрание и за изработване на нова конституция . Гражданите – или 92,72% от тях при избирателната активност до 91,7%, гласуват „за“ премахване на монархията и установяване на република. Донякъде резултатът се обяснява с изгубеното доверие на монархиите в годините след Втората световна война, но мнозина не омаловажават и пропагандното влияние върху общественото мнение.
През 1971 г. пък избирателите са питани дали одобряват нова конституция (т.нар. Живковска конституция ), чийто първи член отбелязва „водещата роля“ на Българската комунистическа партия. Резултатът очаквано е 99,7% „за“ при избирателна активност 99,7 на сто, или иначе казано това е своеобразно доказателство за народната любов към Живков в следвоенните години на България.
В по-новата ни история, след промените през 1989 г., първото допитване до народа се провежда през 2013 г . и е на тема „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?“. То е инициирано чрез подписка, организирана от Българската социалистическа партия. При гласували около 1 милион и 400 хиляди души, с „да“ отговарят малко над 60 на сто.
За да бъде валиден референдумът обаче трябва да гласуват поне същият брой гласоподаватели, колкото на последните парламентарни избори, или малко над 4 милиона и 300 хил. На референдума през 2013 г. гласуват малко над 1 милиона и 400 хиляди.
Две години по-късно , през 2015 г. българите имат възможност да отговорят и на въпрос за дистанционното гласуване. Въпросът е „Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?“ От 2 милиона и 500 хиляди гласували с „да“ отговарят над 1 милион и 700 хиляди души. Поради редица спънки обаче допитването не успява да събере нужните гласове.
Последният референдум у нас засега остава този през 2016 г., иницииран от Слави Трифонов . Гражданите отговорят на въпросите „Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?“ (71,95% казват „да“), „Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?“ (61,89% отговарят с „да“) и „Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?“ (на което 72,16% от гласувалите отговарят положително).
Не достигат 12 000 гласа, или 0,2%, за да има вотът задължителен ефект, а това се превръща в повод Трифонов да основе партия и да влезе активно в политическия живот у нас.
/home/buntbgwb/public_html/wp-content/themes/foxiz/templates/popup.php on line 164
Последни коментари