От „Това билярд ли е“ до национална академия: как снукърът се разви в България

За 16-17 години, откакто се развива снукър в България, много малък процент хора питат в момента „Това билярд ли е“.

Така главният треньор в новооткритата Националната снукър академия Братислав Кръстев започва своя разказ как се е развил спортът на българска земя от 2006 г. досега.

Типично британският спорт се радва на голям интерес в България, който се изразява в провеждане на турнири, откриване на зали и записване на нови играчи. Всичко това в контраст с началото.

„Спомням си периода през 2009-10 г., преди да се проведат големите турнири. Много хора, чувайки снукър, дори не го свързваха с билярд, а изобщо не знаеха какво е това“, добавя Кръстев.

Тук идва ролята на телевизията, която поне в България е голям фактор за популяризиране на играта. Излъчването на много турнири в ефира на „Евроспорт“ създава запалена общност в България и увеличава интереса. „Телевизията естествено има голяма роля, в това няма никакво съмнение. Но Българската снукър федерация и председателят ѝ Олег Велинов направиха много за играта. Организирането на демонстративни мачове и турнири с участието на най-големите в спорта“.

„Не е лесна задача да се популяризира даден спорт и нещата не се свеждат само до това да вдигнеш телефона и да доведеш Рони О’Съливан за демонстративен мач“.

След провеждането на четири издания на ранкинг турнира „България оупън“ (2012-15) с участие на топ играчи като Рони О’Съливан, Джон Хигинс, Джъд Тръмп, Нийл Робъртсън, Шон Мърфи и др., както и други надпревари, следващата стъпка в развитието на играта е създаването на академия.

Хората зад нея я наричат дългогодишна мечта и идея.

„Снукърът в България измина дълъг път от 2006 г. досега. Аз отчитам три фактора за развитието му – първият несъмнено е „Евроспорт“ и излъчването на турнирите по телевизията. Вторият е моето непрестанно ръчкане, а третият разбиране от страна на министерството на спорта. В различни етапи от развитието на спорта, имаше хора, които оценяваха каква реклама е това за България“, казва Велинов.

Академия, като никоя друга

Националната снукър академия, която се намира на Националния стадион „Васил Левски“, беше открита през ноември 2022 г. Специален гост на събитието тогава беше седемкратният световен шампион Рони О’Съливан.

„Колкото и нескромно да звучи, като материална база мисля, че сме в Топ 3 спрямо останалите спортове в България. Мястото е отлично, академията има осем маси, което е голямо предимство при организирането на турнири“, споделя Велинов пред „Дневник“.

„За страна като България да има снукър академия е огромно постижение. Това е нещо без аналог на много места в Източна Европа – в Сърбия изобщо няма, след като преди години подобно начинание не издържа финансово. В Румъния имат академия, но тя е с четири маси, докато нашата е с осем“, добавя Кръстев.

© Георги Кожухаров

„Във Великобритания, откъдето идва най-голям процент от играчите, има много клубове и маси навсякъде. В Азия и по-конкретно Китай билярдът и снукърът са много популярни. Най-големият успех за Китай е, че снукърът успя да влезе в училищата, а общо страната има 50 хиляди маси“.

От пет до 75 години

„Снукърът е много отворен спорт – може да бъде както само за забавление и откъсване от ежедневието, така и за професионално развитие. Не са много спортовете, в които петгодишно дете и 70-годишен възрастен могат да играят заедно“, разказва Кръстев.

Неговият колега треньор Виктор Илиев, който е и българинът, постигнал най-висок брейк в професионален мач (141 точки), обучава деца.

„Практикувам снукър от 12-годишен и един ден Олег Велинов ми предложи да тренирам деца. Със сигурност е много по-трудно от това просто да играеш, треньорството има своите специфики. По-голяма част обаче зависи от самия играч и дали той иска да се развива, треньорът може само да ти даде някои насоки“, коментира Илиев.

© Георги Кожухаров

В момента в академията се обучават между 15 и 20 души, като за учениците се правят групови тренировки.

„Мислех, че няма да има толкова голям интерес, но не е така. Бих казал, че снукърът не е толкова скъп за децата, сравнен с останалите индивидуални спортове“, добавя Илиев.

Като говорим за пари

Националната снукър академия има подписан договор да използва дългосрочно помещение в националния стадион. Велинов го нарича „създадено за снукър“. „Сякаш, когато е проектиран стадионът и тази зала, някой е мислел, че тук ще се направи зала за снукър“.

Като всяко друго начинание и академията изисква финансов ресурс, но хората зад нея не разсъждават по въпроса кога ще започне да изкарва пари.

„Има комерсиални проекти, които са за пари, и такива, които са насочени към спорта като развитие. Мисля, че академията е от втория вид. Всичко обаче се прави с някаква дългосрочна идея, макар да не може да говорим за прозорец от пет или десет години, например“.

© LAP.BG

Според Велинов това е начинът българските играчи да растат и да се развиват. „В момента мисля, че имаме осем или девет играчи, които могат да печелят турнири. Ако те станат да кажем 30 или 32, а един или двама изпъкват, то ще излезе и професионалист на високо ниво. Надявам се“.

Създаването на академията не загърбва и желанието в България отново да се провеждат ранкинг турнири. Такава идея дори е имало за 2023 г., но два фактора я спират. От една страна неяснотата около формирането на кабинет и правителство, а от друга – финансовата.

„Награденият фонд преди години беше 125 хиляди евро, което е сериозна сума. Сега е вече 500 хиляди или почти пет пъти по-скъпо. Няма българска компания, която да извади подобни средства в този момент, така че разчитаме на международни“, добавя Велинов.

Според председателя на федерацията турнир на високо ниво отново ще има, но това ще стане, когато може да се гарантира провеждането му.

Количеството ще роди качество

Извън Великобритания и Китай, в първите сто в световната ранглиста попадат още играчи от Австралия, Белгия, Тайланд, Иран и Швейцария. Възможно ли е рано или късно и България да „произведе“ свой представител сред професионалистите?

„Ще са нужни повече от пет години, за да видим наш играч по телевизията. Имаме няколко малки деца, едното е на седем години, другото на 11, много са запалени. Бих казал, че те имат възможности, ако продължават така, но нещата зависят най-вече от тях. В този спорт талантът улеснява нещата, но не е всичко. В по-голяма част да станеш професионалист зависи от теб самия, не толкова от треньора ти“, казва Илиев.

© Георги Кожухаров

„Например, ако имам двама ученици, единият идва само, за да тренира, а другият остава и работи допълнително, то вторият ще се развие по-бързо“.

Според Кръстев в снукъра важи максимата, че количеството води до качество.

„Това е идеята на академията – все повече деца да се запалят, да имат възможно най-добрите условия и дано да излязат играчи. Определено количеството ще роди качество“, добавя Кръстев и подема темата за организиране на турнири.

„Благодарение на тази академия, със сигурност ще повиши нивото на играчите у нас неимоверно. Казвам го от опит, защото съм бил в академия в Англия и там играх най-добрия си снукър. Знам каква коренна разлика има. Същото стана и тук. Освен това участието в турнири учи най-много, досегът до играчи на високо ниво е ценно“, казва Илиев, който е многократен участник на европейски първенства.

dnevnik.bg