От 75 лева до 398 евро: Как се промени майчинството у нас през годините

Темата за размера на обезщетението през втората година от майчинството отново бе поставена на дневен ред през последните месеци, тъй като то остава замразено на 398,81 евро (780 лв.).Голяма част от предложенията за промени, внесени от партиите в опозиция, бяха свързани с повишаване на социалните плащания, основно в посока подпомагане на семействата у нас. Мнозинството и кабинетът „Радев“ обаче отхвърлиха всички внесени между двете четения предложения за увеличаване на помощи и обезщетения през тази година, като от управляващите заявиха в рамките на дебатите, че социални мерки ще бъдат заложени едва в бюджета за 2027 година.

Решението майчинството през втората година да остане замразено предизвика бурно обществено недоволство. На 14 юли родители от няколко града в страната излязоха на протест под надслов„Майчинството не е милостиня“ с настояване за по-високо обезщетение през втората година на майчинството и по-адекватна държавна подкрепа за семействата с деца. Демонстрации се проведоха в редица градове у нас.

България традиционно заема едно от първите места в света по продължителност на платеното майчинство. Докато в много западни държави майките се връщат на работа броени месеци след раждането, у нас е осигурена финансова подкрепа за пълни две години.

Майчинството за втората година претърпя драстични промени през новия век. Вижте как се промени от 2001 година до днес.

iStock/Getty Images

Историческият корен: Наследството от социализма

За разлика от първата година, през която обезщетението е обвързано с предишния осигурителен доход на майката (90% от брутното възнаграждение), втората година винаги е била фиксирана като определена сума (често тя е обвързана с размера на минималната работна заплата за страната).

Началото на XXI век (2000 – 2005 г.)

През първите години на новия век размерът на обезщетението за втората година майчинство бе пряко обвързан от Кодекса за социално осигуряване с Минималната работна заплата (МРЗ) за страната:

2000 г. (Кабинет „Костов“): Обезщетението бе равняващо се на МРЗ — започна от 75 лв. през януари и достигна 79 лв. през есента (закръгляно на около 80 лв. в тогавашните баланси).

2001 г.: Повишаване до 85 лв.

2002 – 2005 г. (Кабинет „Сакскобургготски“ / НДСВ и ДПС): Планомерно покачване всяка година: 100 лв. (2002 г.), 110 лв. (2003 г.), 120 лв. (2004 г.) и 130 лв. през 2005 г.

През този период втората година стриктно следваше прага на минималното възнаграждение в страната, осигурявайки базова социална мрежа.

Тройната коалиция (2005 – 2009 г.): Икономически подем и ръст при БСП, НДСВ и ДПС

С навлизането в периода на икономически възход и приемането на България в ЕС, правителството на Сергей Станишевпредприема по-активна социална политика за насърчаване на раждаемостта. В края на управлението размерът достига 240 лв., колкото е минималната работна заплата през 2009 г.

• 2006 г.: Скок до 160 лв.
• 2007 г. (Приемане в ЕС): Увеличение на 180 лв.
• 2008 г.: Повишение до 220 лв.
• 2009 г.: Достигане на 240 лв.

Социалната философия на БСП и партньорите им през този период бе, че подкрепата за отглеждане на дете трябва да се увеличава изпреварващо, за да стимулира демографския растеж в условията на бюджетни излишъци.

„ГЕРБ“: Замразяване и стимули за работа

С идването на правителствата на ГЕРБ (Бойко Борисов) и настъпването на Световната финансова криза, финансовата политика спрямо втората година претърпява сериозен обрат. 

2010 – 2012 г. : Обезщетението бе напълно замразено на 240 лв. в продължение на 3 поредни години, докато минималната заплата продължи да расте.

Лятото на 2013 г. (Кабинет „Орешарски“ / БСП и ДПС): При актуализацията на бюджета новото управление вдигна обезщетението от 240 лв. на 310 лв. (изравнявайки го отново с тогавашната МРЗ).

2014 – 2020 г. (ГЕРБ 2 и 3): Сумата безадържана продължително на 340 лв., а по-късно увеличена на 380 лв. Въведена е и ключова стъпка — майките, които се върнат на работа през втората година, да получават 50% от майчинството като допълнение към заплатата си.

2021 г.: В условията на пандемия сумата бе вдигната на 650 лв.

Големият обрат: Кабинетът „Петков“ (2021 – 2022 г.)

Най-значителният скок за кратки срокове се случи при правителството на Кирил Петков („Продължаваме промяната“).

В бюджета за 2022 г. управлението гласува рекордно увеличение за втората година, като изравни обезщетението с минималната работна заплата от 710 лв. Този скок от 380/650 лв. до 710 лв. беше практически най-сериозното еднократно увеличение на това социално плащане в модерната история на страната.

От 2023 г. до днес: Ново замразяване и изоставане от минималната заплата

След падането на кабинета „Петков“ и навлизането в поредица от служебни и краткотрайни редовни правителства,политиката по изравняване на втората година с минималната заплата отново бе изоставена:

2023 г. (Кабинет „Денков“ / Служебни правителства): В средата на 2023 г. бе прието последното увеличение на обезщетението – от 710 лв. на 780 лв. (равно на 398,81 евро).

2024 – днес: Докато минималната работна заплата претърпя няколко поредни скока(достигайки 933 лв. през 2024 г., 1077 лв. през 2025 г. и над 1100 лв. впоследствие), обезщетението за втората година беофициално замразено на 780 лв. (398,81 евро).

Темата за втората година майчинство продължава да бъде един от най-чувствителните индикатори за социалната политика на всяко правителство в България. Докато минималната заплата и инфлацията се движат с едни темпове, а майчинските остават замразени, недоволството на младите семейства продължава.

БТА