Пенелопе Крус: Жал ми е за днешните младежи

Испанско изящество

Най-новият филм с испанското изкушение Пенелопе Крус ще има премиера в рамките на започналата в края на тази седмица ежегодна Киномания. Заглавието е „Безкрайността“, а Крус отново е в топ форма.

Пенелопе остава сред най-красивите и успешни европейски актриси в световен мащаб. Пенелопе Крус все още е сочното олицетворение на гореща испанска жена. Миналата година получи номинация за „Оскар“ с ролята си в „Паралелни майки”, режисиран от нейния любим творчески партньор Педро Алмодовар. После блесна в друга световна премиера, минала и през в родните кина – шпионската екстраваганца „355“.

Пенелопе излъчва магията на Мадрид и изпълва кадрите със сексуално електричество и усещане за желание във всеки свой филм. Тя се снима в големи американски продукции за широка публика и в независими европейски фестивални произведения за ценители. По-миналата година я гледахме и в най-личния филм на Алмодовар „Болка и величие”, вдъхновен от собствения му бурен личен и артистичен живот. Вече дузина години години тя живее с колегата си Хавиер Бардем. Семейството отглежда две деца, а Крус управлява и бизнес в родния си град Мадрид.

– Пенелопе, каква е историята на новия ви филм „Безкрайността“?
– Филмът проследява задълбочаваща се семейна криза в Рим от 70-те години на миналия век – време на големи социални и културни промени. Аз играя Клара – съпруга, която не обича вече мъжа си, но продължава да съжителства с него, намирайки утеха във връзката с трите си децата. Но най-голямото момиче, тийнейджърката Адриана преднамерено се представя пред приятелите си като момче, с което провокира развръзката на проблемните отношения.

– Звучи като сложна семейна история. А как вие отглеждате децата си в епохата на социалните мрежи и пристрастяването към интернет?
– Никакви социални мрежи за тях. Синът ни Лео е на 11, а дъщеря ни Луна – на 9 години. С Хавиер не им даваме достъп до социалните мрежи. Поне засега. Не виждам никакъв смисъл в това да ги пускаме онлайн без ограничения. Тези платформи имат особено силно влияние върху младите поколения. Наистина ми е жал за днешните тийнейджъри. Сякаш светът си прави експеримент с тях. Все едно някой е казал: „Я, да видим как едно 12-годишно дете ще понесе толкова много технология.“ Аз самата не прекалявам със социалните мрежи.

– Кога бихте пуснали децата си в социалните мрежи?
– Младите нямат защита в това пространство, мозъците ми тепърва се оформят. Това не е детството, което ние имахме. Поне до 16-годишна възраст не бих им позволила.

– Отново работихте с Педро Алмодовар – този път в емоционалната драма „Паралелни майки”, станала световен фестивален хит. Каква е вашата роля?
– „Паралелни майки” е съвременна драма за две жени, от две поколения, които намират себе си. Те се оказват с неочаквано свързани съдби след като се запознават по време на престой в родилен дом, където и двете раждат в един и същи ден. Обстоятелствата, които ги докарват до болницата в Мадрид са доста различни. Има инцидент и травма. И една тайна, за която се крие истинската природа на връзката между двете жени. Мисля, че „Паралелни майки” е една силна драма за дълбока травма, както и за испанската история.

– Какво ви привлече към образа?
– Тя е сложна, с много недостатъци, но в крайна сметка е едни съблазнителен централен образ. Тя открива себе си в една морално и емоционално коварна ситуация.

– Колко важен човек за вас е Педро Алмодовар?
– Трудно се описва с думи. Толкова съм му благодарна за всичко. След „Болка и величие” нямаше как да не работим отново заедно – тази история резонира дълбоко в сърцата и съзнанията на толкова много хора. А беше един изключително личен филм за Педро.

– „Болка и величие“ е историята на живота му. Как я виждате вие?
– Филмът разказва за серия от срещи на Салвадор Майо, който е успешен режисьор в житейска и творческа криза. Някои от срещите са физически, други са спомен. Виждаме фрагменти от детството му през 60-те, когато той и семейството му се преместват в Патерна в търсене на просперитет. Запознаваме се с първата му страст, първата му любов като пораснал в Мадрид през 80-те, болката му от края на тази връзка, писането като терапия, за да забрави, преждевременното откриване на киното, изправянето пред невъзможността да продължи да снима филм.

– Как приемате определения като „Най-секси жена”, „Най-желана актриса”, „Най-гореща майка” и т.н.?
– Странно ми е. Изобщо не мисля за себе си по този начин. Никога не съм била твърде самоуверена относно излъчването ми и начина, по който изглеждам. Отделно предпочитам и да не се фокусирам твърде много върху това. Истината е, че сега се чувствам по-добре от когато и да е било. По-красива и уверена. За нищо на света не бих заменила начина, по който се чувствам сега за начина, по който съм се чувствала на 20-годишна възраст. Тогава страдах от много повече несигурност и притеснения. От неща, за които с времето разбираш, че не са от значение. Остаряването трябва да се празнува. В Испания особено, всички обичаме да се чувстваме млади и темата за навлизането във възраст изобщо не е повод за тревоги и стрес. Но аз не бих се върнала във времето.

– Каква бяхте като дете?
– Странно и палаво дете, обсебено от танците. Танцът беше моето изразно средство и до голяма степен ме оформи като човек. Освен това винаги съм обичала да подстригвам косите на хората. Родителите ми имаха салон и се занимавах с това още откакто бях девет годишна. И до днес съм запазила тази своя страст, или по-скоро забавно хоби. Което обаче аз си взимам насериозно, независимо от оценките на хората за моя талант в тази област. И сега бих подстригала всеки, който ми позволи.

– Вие винаги ще бъдете испанска актриса, но успяхте и в Холивуд. Как протече вашето „американско приключение”?
– Заминах с идеята да се върна след като участвам в един филм – всичко трябваше да отнеме три месеца. Но после веднага получих нова роля. Винаги ще обичам Испания, но предпочитам да живея в САЩ, където винаги съм се чувствала като гражданин на света. В Холивуд обогатих представата си за киното, снимах се в гигантски мегапродукции като поредицата „Карибски пирати”, където играх с хора като Джони Деп. Той е като паднал от Марс – една от най-големите звезди на планетата и в същото време толкова уникален, неповторим човек извън всичко познато.

trud.bg