Пламен Ненов: Трайните регионални различия превръщат България в икономика на две скорости

„През ХХI се наблюдава сериозното и ускоряващо се раздалечаване между София и околността от една страна и останалите области от друга страна както по отношение на заплащането, така и по отношение на икономическата активност, измерена чрез отношението заетост-население в трудоспособна възраст. Докато в началото на ХХI век София и околността не се различава особено от останалите области в страната по тези показатели, то през 2019 г. средната работна заплата е почти двойно по-висока, а отношението заетост-население е с поне 20 процентни пункта по-високо за София и околността в сравнение с останалите области“, пише в своя анализ икономистът. Той обяснява, че тези увеличаващи се разлики се дължат както на динамиката по време на икономическия бум в периода 2004 – 2008 г., така и на периода на възстановяване след кризата от 2009 г.

За отношението заетост-население доц. Ненов отбелязва, че същите тенденции се наблюдават и в данните от трите Преброявания от 2001 до 2021 г.

Според анализа на икономиста за целия период от 2000 до 2019 г. София и околност отбелязва впечатляващ среден ръст на БВП от порядъка на 6% на година, докато за останалата част на страната този годишен ръст е около два пъти по-нисък. Освен това, посочва доц. Ненов, се наблюдават индикации за трайно забавяне на ръста на БВП извън София след кризата от 2009 г.

„По отношение на еврофондовете, София е най-големият бенефициент на глава от населението за целия период 2007 – 2019 г.“, съобщава той и допълва, че във втория програмен период след 2014 г. се наблюдава известно настигане по отношение на трансферите към групата по-малки общини с ниска безработица. Икономистът уточнява, че за най-големите градове извън София и групата малки общини с висока безработица европейските трансфери на глава от населението са трайно ниски за целия период.

Във връзка с регионалните икономически политики изложените от доц. Ненов факти описват красноречиво една национална икономика на две и дори – на три скорости. „От една страна е регионът София и околността с впечатляващ икономически ръст, а от друга страна са останалите регионални икономики на страната, като един съществен дял от тях са със сериозно потисната икономическа активност. Зараждането на такава силно разнородна национална икономика през XXI век прави наложително регионализирането на икономическата политика в България чрез прилагането на специфични и таргетирани регионални икономически политики“, обяснява още той. Такива политики, уточнява икономистът, са широко разпространени в ЕС, като основната им цел е подкрепа на регионалната заетост и инвестиционна активност. Доц. Ненов добавя, че пример за такива политики са фондовете за сближаване на ЕС, включително Европейският фонд за регионално развитие и Кохезионният фонд.

Икономистът обобщава в края на анализа, че трансферите от ЕС са насочени основно към София или по-малки общини с ниска безработица, отколкото към местни пазари на труда с потисната икономическа активност, а фискалните трансфери от централния бюджет реагират слабо на задълбочаващите се регионални икономически неравенства, като се наблюдава относително ниско ниво на споделяне на рисковете между регионите.

Доц. Ненов отправя препоръка, че е необходимо провеждането на всеобхватна регионална икономическа политика, за да бъде реализирана такава е необходима по-голяма координация между европейското финансиране и политики от централния бюджет.