Плътно застрояване: Проект за хотел край мол „Парадайз“ предизвиква опасения за още задръствания

Ново плътно застрояване се подготвя до мол „Парадайз“ в София – плановете са за две свързани 50-метрови сгради за хотел. Те ще са с около 20 м по-високи от търговския център и ще бъдат издигнати на терен между булевардите „Хенрих Ибсен“, „Тодор Каблешков“ и ул. „Емилиян Станев“, като почти цялата площ от 3.3 дка ще бъде застроена. Проектът е пред издаване на нова виза за проектиране.

Районът около търговския център е сред местата в столицата с най-интензивно застрояване през последните години, като и в момента там в строеж са нови жилищни и офис сгради, а от години има проект за още един небостъргач отново точно до „Парадайз“. Районът се отличава и със сериозни задръствания особено в почивните дни, заради трафик към и извън мола, въпреки метростанцията и отвореното през миналата година продължение на бул. „Филип Кутев“.

Затова намеренията за нов строеж предизвикват реакции на живущите в квартала, и на кмета на район „Триадица“ Димитър Божилов какви ще са ефектите върху движението. Проектът повдига и темата какъв точно транспортен анализ е необходимо да се изготвя за въздействието на всяка бъдеща сграда.

Проектантът: Планирали сме да намалим коефицента на застрояване

Подробният устройствен план (ПУП) на мястото, в което е планиран строежа, позволява свръхвисока плътност на застрояване. За София средният коефициент за интензивност на застрояването (т.нар. КИНТ) е от 1 до 3.5, толкова е и в тази зона, но точно тук е почти пет пъти по-висок – 15. Това означава, че на терен с площ 1000 кв.м може да се вдигне сграда с 15 пъти по-голяма застроена площ – 15 000 кв.м.

Проектантът на бъдещата сграда обаче казва, че те са планирали да намалят този коефицент.

По тази причина инвеститорът е поискал издаване на нова виза за проектиране от общинското Направление „Архитектура и градоустройство“ (НАГ). Целта е по-ниският КИНТ да ограничи и други инвеститори да строят по-високо от 50 метра в този квартал, поясни арх. Захариев.

Той обясни, че проектът е за хотел със сервизирани апартаменти (които се дават за дългосрочен наем, най-често на чужденци, наричани и апартхотел – б.а.).

Инвеститор в проекта е Сава Чоролеев, който има ваканционни хотели основно на морето, а преди няколко години придоби и „Гранд хотел Пловдив“. Пред „Дневник“ той обясни, че „имотът е отреден за застрояване.“

© Георги Кожухаров

„Ние сме го купили с тази цел преди доста години на публична продан. В момента проучваме региона какво има в него, какво липсва, какво може да бъде изгодно за инвеститора. Дали сме на водещи архитекти, архитект Захариев е един от тях, да ни предложат идейни виждания какво бихме могли да реализираме. Искаме да направим хубава сграда, която да е отличаваща се, да не е нещо стандартно. Но са важни и икономическите показатели“, коментира още Чоролеев, който не се ангажира с подробности за срокове.

Теренът с площ 3.5 дка е собственост на „Прайм пропърти БГ“ АД, представлявано от Сава Чоролеев.

За „Дневник“ главният архитект на София Здравко Здравков каза, че е препратил документацията за този проект за съгласуване в район „Триадица“.

Район „Триадица“ е против строежа

Граждани от кв.“Стрелбище“, жк. „Гоце Делчев“ и кв.“Манастирски ливади-изток“ се оплакват в социалните мрежи, че бъдещата сграда ще доведе до задръствания на кръстовището на бул. „Хенрих Ибсен“ и ул.“Козяк“. Те са изпратили сигнали и до район „Триадица“ с конкретна молба „за запазване на комуникационния статут на бул. „Хенрих Ибсен“.

По повод исканото становище от арх. Здравков район „Триадица“ изразява категоричната си позиция, че не подкрепя и възразява срещу издаването на виза за проектиране на сгради със смесено предназначение до мол „Парадайз“.

„Констатирана е незаконосъобразност при прилагане на чл.27, ал.3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), водеща до необосновано презастрояване, както и липса на транспортно-комуникационен анализ на влиянието на предложеното инвестиционно предложение в квартала. Районът не подкрепя и идеята „бул. „Хенрих Ибсен“ да добие статут на тупик (улица без изход – б.а.) при новопроектираната сграда, във връзка с което има постъпили и становища на жители на района, изразяващи опасения за затрудненото транспортно обслужване в и сега натоварения участък“, се посочва от район „Триадица“.

Бъдещият хотел предвижда да има 250 паркоместа, а подходът на колите ще е от бул. „Хенрих Ибсен“, уточни арх. Захариев. По данни на районната администрация на „Триадица“ дори бул.“Тодор Каблешков“ (който се изгражда с четири платна), не би могъл да поеме автомобилния натиск, ако се построи новият хотел.

Той има предвид друг терен от 6.7 дка, който е от южната страна на мола – на мястото има паркинг – на който също е разрешено свръхплътно застрояване. Първоначалните намерения бяха за строеж на 215-метров небостъргач – „Парадайз тауър“. Скици бяха изготвени от арх. Мая Йовчева от студио „ПроАрх“, което е на бившия (до 2016 г.) главен архитект на София Петър Диков.

Собственик на терена е „Магна МК“ ООД, свързано с Давид Михайлович Коблианидзе, първият собственик на мол „Парадайз“. Негова фирма продава през 2011 г. терена от 6.7 дка на сегашния собственик, показа проверка на „Дневник“. Заради тази свързаност фирмата-инвеститор нарича бъдещият небостъргач „Парадайз тауър“.

Между Сава Чоролеев и Давид Михайлович Коблианидзе има връзка през фирмата „Витатур инвест“ЕАД, чийто предмет на дейност фигурират сделки с недвижими имоти и строеж на сгради. Чоролеев е представляващ тази фирма до юни 2014 г. През август 2016 г. този пост в дружеството поема Коблианидзе, показа проверка на „Дневник“ в Търговския регистър.

Как Общинският съвет „вдига“ небостъргачи

По Общия устройствен план на София зоната около мола е за смесено многофункционално строителство – до 26 м височина до кота корниз и коефициент на интензивност 3.5. Но специално за парцела на „Магна МК“ до мол „Парадайз“ беше гласувано от Столичния общински съвет през 2017 г. изменение в плана за регулация и застрояване. С него беше позволено свръхвисоко строителство.

Тогава двама общински съветници – Иво Божков (Реформаторски блок, после „Демократична България“) и Войслав Тодоров (коалиция „Сердика“, сега част от „Изправи се България“ и в групата на БСП), са против, тъй като бъдещ небостъргач там ще скрие гледката към Витоша. Орлин Алексиев, общински съветник от ГЕРБ, им опонира. „Тук не става въпрос за някаква „Годзила“, която ще скрие цяла Витоша. Не мисля, че трябва да спираме инвеститорите, когато проектът е законен“, казва той през 2017г. на сесията на СОС, цитиран от „Градът“.

Засега няма признаци за раздвижване за строителство на небостъргача, обясни арх. Здравков преди дни. Все още не е издадено и разрешение за строеж. „Отдавна „ПроАрх“ не се занимава с този обект. Инвеститорът е намерил проектантско бюро от Западна Европа“, заяви арх. Петър Диков.

© Георги Кожухаров

Транспортният анализ е врата в полето

Плътното застрояване около мола, район, по-известен до неотдавна като „Хладилника“, става възможно и по друга причина.

Така изводите от анализа обикновено не се оказват драматични. „Трябва да се изготвя общ транспортен анализ, който да сумира въздействието от всички построени сгради наоколо и на бъдещите, които са в проект. Само така ще се разбере каква ситуация реално предстои“, твърди Константин Павлов, кмет на съседния район „Лозенец“, който също понася негативите от презастрояването и натоварения автомобилен трафик в тази част на града.

© Георги Кожухаров

dnevnik.bg