От влизането в ЕС повече половината от евросубсидиите отиват в селското стопанство. От 4,2 млрд. лв. годишно 2,91 млрд. лв. са за селското стопанство (данните са за 2018 г., но съотношенията са подобни и през другите години). Т.е. никой не говори за това крадене на еврофондовете, а само за асфалт, бетон и пр.
При тази селскостопанска субсидия около 70% отива в около стотина големи „зърнарски“ семейства! (Виж таблицата, тя е много „частична“.) Сега тези около 100 големи и около 1000 по-малки „зърнари“ организират протести. Причината е да не се внася евтино украинско зърно! Защо да не се внася? За да купят тяхното! Украинците не ползват европейски субсидии и българската държава не им връща акциза за горивото впрочем. Въпреки това имат значително по-евтини зърнени култури.
Защо да не изкупуваме българското? Защото българските „зърнари“ в момента искат 20% по-висока цена от световните борси
Последицата е, че те ще си вземат печалбата, а българският потребител ще им я плати. За миналата година (2022 г.) „зърнарите“ са обявили 2,5 млрд. лв. печалба. и са взели 2 млрд. лв. субсидия при продажби за 9,98 млрд. лв. Впрочем въпреки почти половин година забрана за украинско зърно цената по световните борси даже спада… Впрочем този модел на „затваряне“ на българския пазар и по-високи български вътрешни цени не е заради Украйна, той си е поне на 15 години.
Малък детайл е, че благодарение на субсидиите, получавани от европейските фондове, се случи чудовищна концентрация на земята в България (за историята виж по-надолу). В българската история до 1944 г. държавата винаги се е борила срещу концентрацията на земя, спомнете си Стамболов, Стамболийски и други политици, които въвеждат ограничението 300 декара, 500 декара за Добричко.
Последицата – че все повече се произвеждат зърнокултури. Това са културите с най-ниската добавена стойност в аграрната продукция. Убива се всичко, което е по-сложно, даващо повече стойност в българската земеделска продукция, изискващо повече работна ръка – като домати, краставици, чушки, грозде, ябълки, череши и пр.
С 50 души зърнарите обработват десетки хиляди декари – резултатът – разрушаване на работни места в селата и малките населени места. Как се случи това?
Българските политици решиха, че субсидията ще се плаща на количество обработваема земя, и се почна (всъщност е значително по-сложно, но да спестим). „Зърнарите“ започнаха да плащат част от евросубсидиите като аренда на хората за земята им и хората им даваха все повече земя. Обикновено в едно населено място единствената възможност е да си дадеш земята на съответния „зърнар“, за да получиш рента.
Европейските субсидии за селското стопанство са направени, за да помогнат на малките и средни производители, не едрите. Съответно латифундистите от Източна Европа станаха тема и Европейската комисия въведе таван на субсидията. От 2015 г. един производител може да взима да 300 хил. евро субсидия.
Българските „зърнари“ обаче се адаптираха и раздробиха „бизнеса“ – след 2015 г. няма да видите „зърнарска фирма“ с 30 млн. евро субсидия, като бе преди. Какво значи това? Това значи ОПГ! (организирана престъпна група). За да се вмести в тавана от 300 хил. евро, „зърнарът“ трябва да направи 100 фирми съответно със собственици, счетоводители, евентуални наети лица и т.н. От 2015 г. с колеги поставяме тази тема на даващите парите, но си цари тишина (включително съм си разказвал тезите пред национални медии).
С това не казвам, че „зърнарите“ са единствено вредни. На практика благодарение на „зърнарщината“ сега земеделската земя се използва почти 100% при 40% пустеещи земи през 2001 г. Също така „зърнарството“ е в много отношения предопределено от опустелите села в резултат на социалистическата индустриализация и безумната българска реституция на земята в реални граници. (Тук пропускам всички паралелни теми като „мутрите по зеленчуковите борси“, големите глобални корпорации – търговските вериги, дето мачкат малките производители… И най-вече дългата тема какво рационално може да се направи със „зърнарщината“…)
www.dnevnik.bg
Последни коментари