Почитаме паметта на свети Спиридон – покровител на занаятчиите

Свети Спиридон е един от великите светители и чудотворци на четвърти век. Роден на остров Кипър през втората половина на трети век в семейство на овчари, от родителите си той наследил душевна простота и искреност, смирение и благост. Получил църковно образование и обичал да говори на хората за Спасителя Христос. Оженил се, но скоро овдовял и започнал със средствата, които имал, да помага на ближните. Искрено обичал всички, както заповядал Иисус Христос, хранел бедни и сираци, радушно приемал странници. Господ му помагал в неговите добри дела, като му дарувал сила по чудесен начин да изцерява болните.

По настояване на вярващите смиреният Спиридон станал свещеник, а по-късно бил поставен за епископ в град Тримитунт. В епископски сан той запазил своя прост живот: избягвал всякакъв разкош, продължил да се занимава със земеделие и сам заедно с жътварите жънел нивите си; по всяко време бил достъпен за бедните и им помагал по всякакъв начин: давал помощи и съвети с прости думи, пълни с любов и божествена мъдрост, която Светият Дух му давал.

Светителят взел участие в Първия вселенски събор в град Никея през 325 г., свикан от император Константин Велики за осъждане на ереста на Арий. Някои епископи, като знаели, че Спиридон не е изучавал науки, се стараели да го отклоняват от спорове с арианите, понеже се бояли, че няма да съумее да защити истинското учение. Но светителят имал това, което не може да даде земната мъдрост – жива и твърда вяра. Затова неговите прости думи силно действали на еретиците.

Свети Спиридон до дълбока старост бащински се грижил за своето паство и бил прославен от Бога с много чудеса. Предал на Бога чистата си душа в около 350 г. Светите му мощи били пренесени първо в Цариград през седми век, а при турското завоюване на столицата били пренесени на остров Керкира (Корфу), където се пазят и сега нетленни.

БТА