Проучване показва какви здравни съвети искат най-често хората от AI чатботовете

Ново изследване проследява какви здравни въпроси най-често задават хората на чатботове с изкуствен интелект. Учени от Microsoft AI в Редмънд, щата Вашингтон, са анализирали над 500 000 анонимизирани разговора, свързани със здравето, проведени чрез Microsoft Copilot. Проучването е публикувано в списание „Нейчър хелт“.

Здравето е сред темите с най-висок риск, по които хората все по-често търсят помощ от изкуствения интелект. Разговорните системи, базирани на големи езикови модели като ChatGPT, Copilot и Gemini, играят все по-важна роля – от първите въпроси при поява на симптоми до питания за лекарства, преглед на изследвания и ориентиране в здравната система. Това бележи съществена промяна в начина, по който хората използват дигиталните технологии и търсят информация.

Как е направено изследването

Екипът е анализирал здравни разговори в Microsoft Copilot, за да установи какво питат хората по теми, свързани със здравето. Всеки ден през януари 2026 г. е бил подбиран случаен набор от разговори. На всеки от тях са били задавани обща тема, общо намерение и обобщение, съобразено със защитата на личните данни. В изследването са включени разговорите, класифицирани в категорията „здраве и фитнес“.

След това всеки разговор е бил отнесен към една от 12 основни категории с помощта на класификатор, базиран на голям езиков модел. В следващ етап е приложен метод за групиране върху случайна подизвадка от 10 000 разговора. Всеки от тях е бил анотиран с допълнителни характеристики, а моделът ги е групирал според типа потребителско поведение.

Най-често се търси обща здравна информация

Общо в анализа са включени 617 827 разговора, класифицирани като свързани със здраве и фитнес. Най-голям дял има категорията „здравна информация и образование“, която обхваща около 41% от разговорите.

Тя включва неперсонализирани въпроси, като обща информация за храненето, причините за определени заболявания и начина, по който действат лекарствата. Изследователите отбелязват, че част от тези на пръв поглед общи въпроси вероятно също са продиктувани от лични притеснения, което означава, че реалният дял на личните тревоги може да е по-висок.

Много от запитванията са били за конкретни заболявания и лечения, а не само за обща здравна информация, което подсказва, че хората често използват подобни системи, за да вземат решения за себе си.

Различия според устройството и часа

Разговорите през мобилни устройства са по-чести вечер и през нощта, докато тези през настолни компютри преобладават през деня. Разпределението на въпросите също се различава осезаемо според платформата.

Ако се изключи категорията „здравна информация и образование“, която заема около 40% и при двата типа устройства, се виждат ясни разлики между личните и професионалните намерения. Например академична помощ и изследвания съставляват 16,9% от разговорите на настолен компютър, но само 5,3% при мобилните устройства. Обратно, въпросите за симптоми и здравни притеснения са 15,9% при мобилните устройства срещу 6,9% на настолни компютри.

Разглеждането на данните по часове показва, че използването на Copilot на настолен компютър често върви паралелно с други дейности, като проучвания, писане на дипломни работи или административна работа. Например разговорите, свързани с медицински документи, достигат връх в работно време, докато тези за академична помощ и изследвания се увеличават през деня, особено след училище или работа. Личните теми се засилват вечер и през нощта, докато академичните отслабват.

Авторите обаче уточняват, че тези времеви модели се основават на моментна снимка на данните и може да отразяват различия между хората, които използват Copilot в различни часове, а не непременно промени в поведението на едни и същи потребители.

Лични тревоги и ориентиране в здравната система

Екипът е изследвал и за кого се отнасят здравните въпроси, използвайки подизвадка от 2165 разговора. В нея са включени три категории с личен характер: емоционално благополучие, въпроси за симптоми и здравни тревоги, както и информация за заболявания и лечение.

Във всяка от тези категории повечето запитвания са свързани с лични проблеми. При въпросите за симптоми и заболявания обаче приблизително всяко седмо е било зададено от името на друг човек, например партньор, дете или родител.

Резултатите показват ясно различими модели на използване на изкуствения интелект по здравни теми. Личните въпроси, особено за симптоми и емоционално състояние, се увеличават вечер и през нощта. Това съответства на предишни изследвания за дневния ритъм на негативните емоции, при който те са най-слаби сутрин и се засилват през деня, достигайки връх нощем. Самото изследване обаче не може да установи дали това отразява промени в състоянието на едни и същи хора или различия между потребителите в различни часове.

Почти една пета от разговорите включват потребители, които описват лични симптоми, резултати от изследвания или заболявания. Наблюдават се и съществени различия според устройството – личните здравни теми са по-чести на мобилни телефони, докато на настолен компютър доминират академичната помощ, медицинските документи и проучванията.

Проучването показва още, че много потребители търсят помощ от Copilot и за ориентиране в здравната система – намиране на лекар, изясняване на здравното покритие, записване на часове или попълване на документи. Това подсказва, че разговорният изкуствен интелект се използва не само за здравни въпроси, но и за преодоляване на административни трудности.

Ограничения на проучването

Изследването има и няколко ограничения. Първо, анализът се базира само на логове от Copilot, които отразяват конкретна платформа и определен потребителски контекст.

Второ, извадката обхваща разговори само от един месец, така че сезонни фактори може да са повлияли върху разпределението на запитванията.

Трето, проучването разглежда само самите въпроси, а не резултатите от тях. Затова не може да се каже дали потребителите впоследствие са потърсили медицинска помощ или дали получената информация им е помогнала да вземат по-добри решения.

Според авторите следващите изследвания трябва да покажат дали информацията, предоставяна от разговорния изкуствен интелект, действително помага на хората. | БГНЕС