Професия „Доброволец“: Мартин Георгиев за овладяването на пожарите, стихията на наводненията и земетресението в Турция

Да имаш усет за помощ към другите, желание за действие и сила, за да го направиш, може да превърне всеки един в доброволец.

Съпричастността е водеща сила в тази професия. Оказването на професионална помощ е работа, но не като всяка друга. 

Изисква се издръжливост, подготовка и синхрон в екип. 

Мартин Георгиев от Доброволно формирование – София е един от 65-те професионално обучени доброволци, които са част от формированието. 

Неговата работа е с различна локация. От гориста местност до морско дъно. 

За умението да укротиш огън и вода, пред „Труд news”, говори доброволецът по професия и душа Мартин Георгиев.

– Мартин, откога сте професионален доброволец?

– В началото на 2020 година станах доброволец. Реших да потърся нещо, в което да влагам от времето си и така попаднах в доброволчеството. Спрях се към общинското Доброволно формирование в София. По закон всяка Община трябва да има и да поддържа доброволно формирование, което е под егидата на кмета на дадената община. Базирано на това имаме право на възнаграждение, когато ходим на тренировки, на обучения и на акции. Другите доброволни формирования, които са към юридическо лице, са на собствена издръжка. Ние имаме делегиран бюджет от държавата, като в него се включват разходи за акции, екипировка, лични предпазни средства и за закупуване на допълнителна техника.

– Какво е необходимо да направи човек, ако иска да кандидатства за доброволец?

– Документи може да се подават през цялата година до Общината, като те включват молба-заявление по образец, медицинско и документ за психодиспансер, че не се водите на отчет. При кандидатстване, в определен за това период, има физически изпит, т.е., да си физически пригоден заради техниката, с която боравим. Няма нищо страшно в него, тъй като има различни направления, като логистика, например, което е свързано с организиране на щаба, когато сме на акция и водене на комуникации, така че не е необходимо тези хора да ходят на други акции, като наводнения и пожари.

– Какво включва екипировката?

– Обикновено се концентрираме върху трудногорими, защитни дрехи, защото много често ходим на горски пожари, работен панталон и ботуши, които са необходими при наводнения. Разбира се, тениска, шапка, каска, предпазни очила. В момента се опитваме да закупим пожарникарски каски, защото има голяма разлика между шапка и такъв вид каска. Екипировката е много важна. Най-важното нещо, което са ни учили е собствената ни безопасност, следва тази на целия екип, и след това тръгваме да помагаме на пострадали. Това е така, защото, ако някой от екипа пострада, тогава групата се концентрира и отива да спаси него, ката така се губи ресурс, вместо да се спасяват хора. Освен това, ако нещо сериозно се случи с даден спасител, то тогава целият екип се изважда от „червената“ зона и не може да „оперира“, защото той вече е травмиран и е трудно после същият този екип да влезе в засегнатата зона и да бъде пълноценен.

– Хора с какви професии стават професионални доброволци?

– Много е разнородно. Аз, например, се занимавам с визуални ефекти за холивудски филми, нашият ръководител е масажист. Имаме адвокати, IT специалисти, бивш пожарникар и др.

– Кой беше последният „терен“, където помагахте?

– Участвах при потушаване на пожара на Беклемето и също така при този в село Отец Паисиево.

– Има ли определена техника при гасене на пожари? Какви са правилата при гасенето на огън?

– Пожарите се делят на различни видове и си има определена техника на гасене. При горските пожари е важно доброволците да са от подветрената страна на огъня, а не директно димът да отива към тях. Много често при горските пожари има ограничение, т.е., това, което вече гори вътре, физически, ние не можем да го достъпим. Затова правим просеки и там, където гори, се опитваме да спрем разпространението на огъня, като с мотики и лопати копаем. Това, което вече е изгоряло, то няма да гори и затова се опитваме да върнем огъня назад.

Много се говори и за „тупалки“ за горски пожар. Това всъщност е една дълга пръчка, която накрая има гума. Казва се – тупалка, но името подвежда. Реално не тупаш огъня, защото по този начин вкарваш кислород и го разгаряш повече. Идеята е да го задушиш. Слага се тупалката върху даденото място и се мести, за да се спре горенето. Сега много се говори и нашумяха ранцевите пожарогасители. Чакаме нов внос. Те са полезни за горски пожари.

В помощ са и т.нар. духалки за листа, тъй като, когато се застане от ветрената страна на огъня и духаш нагоре – там, където вече е изгоряло, то няма, какво да гори и сам се загася огънят. Тази техника вече е по-приложима за полски пожари.

– Коя е по-трудната за овладяване стихия – огънят или водата?

– И на двете места не е лесно. Има много физическо натоварване, тъй като при наводненията се пълнят чували с пясък, за да се правят диги, докато при горските пожари може да вървиш по няколко км с нелеки инструменти и запаси, които ти трябват. Различен тип акции са, но натоварването е еднакво.

Кадър от акция в Каравелово през 2023 г.

– Коя е акцията, при която буквално Ви спря сърцето?

– Това е акцията при земетресението в Турция през 2023 г. Там бяхме в продължение на 6 дни, като „лек“ екип, което означава, че ние не участвахме в самото копаене и изравяне на хора, а ги локализирахме. Ние отивахме, обследвахме адреси, които са ни дали и с помощта на акустичен микрофон локализирахме хора. Успяхме да спасим 31 човешки живота. След нас идваха спасители с кучета или с термокамера и след потвърждения от втори екип, се осъществяваше спасяването на самите хора.

Кадър от Турция 2023 г.

– Колко български доброволци имаше в Турция?

– Заминахме два екипа от близо 50 човека. Нашият екип наброявахме около 30 души, а другият – 20, като имаше и жени. Бяха сборни доброволци, като имаше не само хора от София, от Пловдив и др.

– Къде нощувахте там?

– На няколко пъти ни сменяха града, в който да отидем, за да помагаме. Достигнахме до град Кахраманмараш, където ни настаниха в тренировъчната база на тяхната Гражданска защита. Там разпънахме нашия лагер от палатки.

– Докато бяхте там преживяхте ли трусове?

– Да, няколко. Няма да забравя първото такова, което ни се случи. Беше над 4 по Рихтер.

– Кое Ви остана като спомен?

– Отношението на хората към нас, което беше като към герои. Благодарността в очите им е незаменимо. Убедих се, ходейки по такива акции, че доброто е заразно.

– При такива по-рисокви ситуации, близките не се ли опитват да Ви спрат?

– Аз лично не бях казал на родителите ми. Дори не им бях казал, че съм доброволец. Бях казал само на една позната, като тя се опита да ме спре, особено че бащата на нейния съпруг е бил на предишно голямо земетресение в Истанбул, работейки в планинско спасяване. Казах на близките ми, след като вече се върнах благополучно.

– Бихте ли отишъл отново на подобна мисия?

– Този въпрос съм го задавал и на други доброволци. В повечето случаи отговорът е бил „Да“. И аз отговарям – Да.

– Професията Ви, извън доброволчеството, е различна. Какъв е Вашият занаят?

– Занимавам се с визуални ефекти за холивудски филми. От малък се занимавам с изкуство – изобразително, дигитално. Имам бронзов медал от Япония през 1998 г. за рисунка. По-късно изкуството го прехвърлих на компютър. Работил съм за различни продукции, защото освен, че се занимавам с визуални ефекти, съм бил и на терен на снимачната площадка. По това време харесвах много един проект, озаглавен „Security”, където се запознах лично с Антонио Бандерас. Работил съм още и по „Пазители на Галактиката“, „Том и Джери“, „Малката Русалка“ и др.

– Какво помните от срещата си с Антонио Бандерас?

– Той подари на всички, които бяхме на снимачната площадка тогава, по един Dog Tag или т. нар. синджир военна плочка, където пишеше как се казва героят му във филма. Благодари на всички, които участвахме в проекта.

trud.bg