Психотерапевтът Изабел Манолова със съвети как да се справим със стреса по празниците

Остават само два дни до Коледа и всички вече сме в трескава подготовка за празниците – пазаруване на подаръци, приготвяне на вкусни ястия, избиране на тоалети и т.н. Завладени сме от онова вълшебно чувство, което носи със себе си това време на годината. Въпреки тези положителни емоции обаче, всичкото това приготовление ни носи и немалка доза стрес.

Как да се справим с това напрежение, какво представлява следпразничната депресия и как да я разпознаем – отговор на тези въпроси пред DarikNews дава психотерапевтът Изабел Манолова.

Каква е причината за този стрес покрай празниците?

Причината да сме по-стресирани в края на годината не е само една. Това време се свързва с отлитането на времето, което може да се възприеме и като загуба. Много често това е и период, в който ние правим равносметка за нещата, които сме си поставили в началото на годината, и разбираме, че някои от тях не сме успели да постигнем, особено такива, които силно сме желали. Също така, разбирайки, че годината свършва, правим опити да изпълним част от обещанията и това води до по-големи нива на стрес, тъй като се ангажираме с прекалено много задачи. Друга възможна причина е прекалено високите очаквания от идващите празници, прекалено многото ритуали, които трябва да бъдат изпълнени, обществения/медийния натиск за това как трябва да протичат празничните дни, какви трябва да бъдем (весели, засмени, добри). Всичко това, в комбинация с купуването на подаръци, ходенето по фирмени партита, организиране на дейности по време на почивката, е много изморителен процес, който неимоверно води до липса на време и енергия.

А какво представлява след празничната депресия и как да я разпознаем?

Бих нарекла по-скоро това умора, отколкото депресия, и като такава тя е свързана с изтощението от всички дейности, които сме свършили, всички социални контакти, които сме имали (включително и тези, които са били по задължение). Можем да разпознаем тази умора, ако усетим, че имаме нужда да бъдем по-изолирани, да предпочитаме тишината пред активните дейности, донякъде ако сме по-меланхолични.