Пчелите изчезват, намаляват добивите на плодове и зеленчуци

Най-застрашени в България са земните и земните планински пчели, които опрашват

В Русенско отчитат смъртност до 70%, а в Ямболско и до 100%

Вредно е не покачването на средните температури, а екстремното и променливо време

Пчелите изчезват, което води не само до намаляване на производството на мед, но и на добивите от зеленчуци и плодове в България. Но най-голямата опасност за популацията са не толкова повишенията на средните температури, колкото ранното пролетно затопляне, последвано от резки застудявания и слани плюс продължаващи с месеци летни засушавания. Това сочи публикация на сайта “Климатека” по повод 20 май – Световен ден на пчелата.

Според учените в Северна България – област Русе, е отчетена зимна смъртност през 2025 г. между 50 и 70%. Пчелари от региона съобщават, че проблемът се задълбочава всяка година и че традиционните методи за зимно подхранване вече не са достатъчни. В Южна България – област Ямбол, смъртността достига 80-100% при някои пчелини. Това се дължи на комбинация от по-топъл климат, по-интензивно земеделие и по-висока употреба на пестициди. Опитни пчелари говорят и за физиологична деградация на пчелните ларви, от които се излюпват недоразвити и деформирани пчели с ниска жизнеспособност, намален имунитет и по-нисък праг на поносимост към паразити.

Авторът от “Климатека” Роман Рачков – агроном и председател на Българската асоциация по биологична растителна защита, поставя акцента върху проблема с популацията и изчезването на земните пчели (Bombus). Той ги нарича косматите, бавни братовчедки на медоносната пчела.

В България, както и в цяла Източна Европа, най-често срещаните видове са два много близки, но екологично различни: “Bombus terrestris” – земната пчела и “Bombus lucorum” – планинската земна пчела. Те имат коренно различни изисквания към местообитанията, което пък ги прави отличен индикатор за климатичните промени. За разлика от медоносните пчели, които са социални насекоми с големи колонии, земните пчели живеят в по-малки семейства, но компенсират това с изключителна ефективност при опрашването на домати, чушки, патладжани, боровинки и ягоди, череши и редица други растения.

Намаляването на земните пчели води до по-слабо опрашване, по-малко и по-деформирани зеленчуци и плодове. Това се усеща от производителите на череши, ябълки и праскови в страната, като 2025 г. бе определена като “абсолютно нулева” по отношение на черешите в някои райони. Земеделците съобщават за 50-70% по-ниски добиви при овощните култури, което се дължи на комбинация от късни слани, унищожили цветовете, и липса на опрашители през краткия прозорец на цъфтеж, отбелязва Рачков. Според него в дългосрочен план, продължаващият спад на опрашителите може да доведе до преструктуриране на селското стопанство и земеделците ще бъдат принудени да се откажат от култури, които са силно зависими от опрашване, и да преминат към зърнени култури или други, които не изискват опрашване.

Земната пчела се чувства добре в открити, топли и дори силно променени от човека ландшафти, но планинската земна пчела е много по-уязвима. Тя търси хладни и влажни горски местообитания, като у нас се среща предимно в планините и по-високите надморски височини в горите на Рила, Пирин, Стара планина и Родопите. С покачването на температурите, подходящите местообитания постепенно се свиват, а пчелата бива изтласквана все по-нагоре към високите части на планините, където видът ще бъде изправен пред сериозен риск от локално изчезване.

Основният удар на климатичните промени по тези важни насекоми не е покачването на средните температури, а екстремността и непостоянството на времето. През последните години зимите стават все по-меки, януари и февруари често изненадват с пролетни температури и това е капан за земните пчели. Ранното затопляне обърква биологичния им ритъм. Екстремни явления като проливни дъждове, наводнения и градушки също са опасни, защото земните пчели гнездят предимно в изоставени дупки на гризачи, под камъни или в хралупи. Така цели гнезда биват заливани и унищожавани. Отделно, че градушките нанасят сериозни щети на растенията като унищожават цветовете и листата им.

В статията си Рачков сочи още, че климатът взаимодейства и с други стресови фактори за пчелите, най-вече с широкото използване на пестициди в земеделието и с разпространението на болести и паразити. Проучване на биолози от Пловдивския университет “Паисий Хилендарски” за последните седем години открива в проби от мъртви пчели над 35 различни пестицида с токсично действие. В условия на климатичен стрес – недохранване, дехидратация и болести, имунната система на пчелите е отслабена. Токсините, които при нормални условия може и да не ги убият, сега нанасят необратими щети на клетъчно ниво. Комбинацията от химичен и климатичен стрес се оказва фатална, пише експертът.

Пчеларят от Странджа Манол Тодоров пред „Труд news“:

Кърлежи причиняват високата смъртност при пчелите

ТРУД