Какво да правим най-напред
Всеки да носи малка аптечка
Подберете удобни обувки
Както е известно ловният спорт е колкото приятно, толкова и трудно /като се има предвид различните физически и психически натоварвания на организма/ занимание. Никога не са изключени изненади от наранявания. Какво трябва да направим най-напред? Какво ни е нужно?
Всеки, който тръгне на лов трябва да носи със себе си малка аптечка. А във нея е нужно да има няколко основни неща: йод, сода за хляб, стерилен бинт, марля… Всъщност ако ловците са и водачи на моторни превозни средства, те добре знаят тези „аптекарски“ изисквания.
За да се предотвратят ожулванията или появата на мазоли, необходимо е да се подберат удобни обувки с подходящи размери. Ако се носят ботуши, могат да се ползват партенки – в тях добре циркулира въздухът и се изпарява потта.
Потече ли кръв от носа на някого, болният трябва да седне, като наклони главата си малко назад. За известно време е нужно носът да се стисне с пръстите. На него и на челото може да се постави студен компрес или лед.
При контузия са противопоказни всички видове топлинни процедури в първите 48 часа-горещи бани, съгреваещи компреси, разтривки със загряващи средства, налагане с лук или други лапи. Те водят до увеличаване на отока и кръвоизлива, усилване на болката и могат да причинят неприятни усложнения.
При навяхване най-напред трябва да се обездвижи съответната става /най-добре със стегната превръзка/. Могат да се поставят студени кърпи или лед около ставата. Уместно е вземането на обезболяващи средства.
Най-важните признаци на изкълчването са силната болка, отокът в областта на ставата, изкривяването й. Нужно е шинирането на целия крайник с подръчни материали. Противопоказни са всички опити на некомпетентни лица за наместване на изкълчването. Спешната лекарска помощ и лечение са абсолютно необходими.
При счупване се усеща много силна болка, бързо увеличаващ се оток. Поразеният крайник изгубва функциите си. Нужно е светкавично обездвижване. Пострадалият трябва незабавно да се насочи към специализирано лечебно заведение.
Всички разкъсно-контузни, порезни или огнестрелни рани са винаги първично замърсени. Първоначално е нужна чиста превръзка /при кръвотечение стегната/ и спешно отвеждане в болнично заведение.
При хранителни отравяния се появяват болки в корема, гадене, повръщане, разстройство. Най-опасна е консумацията на токсични гъби. Тогава задължително лицето трябва да бъде заведено в лечебно заведение.
Най-важни са действията на хората
Естествено най-важни са действията на хората по време на лов. Нека обърнем внимание на някои от най-съществените принципи:
– Когато ловецът се придвижва към ловното поле, пушката задължително се носи в калъф.
– Зареждането става, след като са изминати най-малко 200 м от населеното място
– Двуцевката се обръща надолу, когато се зарежда.
– На терена пушката се носи насочена нагоре или надолу
– Позицията се заема с празна пушка.
– Когато предстои да се премине някакво препятствие – трап, ограда, вада, най-добре е двуцевката да се държи празна или да се постави предпазителят.
– В никакъв случай да не се стреля над главите на другите ловци.
– Ако след натискане на спусъка се чуят шумове без изстрел, изчаква се докато утихнат. Преждевременното отваряне на оръжието води до нещастия.
– Раненият дивеч никога не се доубива с приклад. От сътресението на пушката може да се произведе изстрел от втората цев, който често е фатален.
– В никакъв случай да не се стреля с двете цеви едновременно.
– След един или два изстрела цевите се продухват.
– Сачмите, както и куршумите рикошират от твърди предмети.
– Никога не се стреля напосоки.
– След случайно падане пушката трябва да се отвори и да се погледне в каналите на цевите ѝ. Изстрелът от замърсени цеви почти неизбежно води до нещастия /цевите се пръскат или се раздуват/.
– След завършване на лова цевите винаги се проверяват.
– По време на почивка оръжието се закачва или се оставя отворено, но не се държи никога пълно.
– Ловците трябва да почиват на открито място, далече от висока растителност.
За да няма злополуки с ловно оръжие, трябва съзнанието на хората, упражняващи ловния спорт, да е по-високо. Към действията си с двуцевките те трябва да се отнасят наистина разумно и трезво. Нека ловните излети бъдат щастливи часове. Когато правилата за съхраняване и работа с ловното оръжие се спазват стриктно, печални последици няма да има.
Портретчета
Георги Увалиев
Георги Увалиев олицетворяваше истинското значение на думата дипломат. И осанката му беше такава. А иначе никога не се е занимавал с прословутата политическа дипломация. Чисто и просто в неговите действия /и бездействия/ винаги имаше такт и умение: как да контактува с отделната личност, с нейните проблеми, радости и скърби. Аз бях младо момче и се опитвах да се уча от него, да възприемам похвалите му за контакти с хората, даже да го имитирам. Естествено, че не можех да успявам във всичко, но поне се стараех…
В системата на тогавашния Централен съвет на Българския ловно-рибарски съюз Георги Увалиев е от началото на 1959г. Заема достатъчно отговорни длъжности /началник на отдел, член на бюрото на Съюза/. На Седмия конгрес е избран за заместник председател на организацията. За него това е голямо признание. И така единадесет години е на своя „боен пост” /смъртта го грабва на 24 март 1970г./, където допринася много за укрепването и развитието на ловното и риболовното дело.
Последният израз не е стандартен. Увалиев е една от трудолюбивите пчелички, които създават медената благодат. През големия си житейски опит той се намесваше успешно винаги, където трябва и когато трябва. Тушираше конфликтите, успокояваше страстите, създаваше приятни емоции. Така го помнят такива като мене. Пък не само аз – имаше много приятели и още повече завистници. Беше мъж, та дрънка! Жалко, че оная с косата го прибра твърде рано.
Врагове на рибите
Рибите имат много неприятели, но и вредите на популациите им от безгръбначни животни никак не са малко. Обикновено мерките за борба се насочват против съществата, които паразитират върху и в рибите. Те действително представляват сериозна опасност за рибното богатство. А не са редки случаите, когато тяхната инвазия довежда до масова смъртност на рибите в даден водоем.
Измежду мешестите животни опасни за рибите са сладководните хидри. Многобройните им пипала притежават копривни капсули, от които могат да изхвърлят стрелици с отровна течност. С помощта на тези опасни пипала хидрите захващат и убиват току-що излюпените малки рибки. Ако в рибовъдните стопанства хидрите намерят добри условия за живот, те се размножават бързо и представляват опасност за хайвера и малките рибки. Механичното им отстраняване е трудно. Трябва да се използват химически методи.
trud.bg
Последни коментари