Първа частна църква пуснаха трима съдии

Има 18 храма, повечето се водят на частни лица

Гръцки клонинг прави опити за регистрация от 2011 г.

Магистратите се позовават на решение на Европейския съд по правата на човека от април 2021 г.

С решението си да регистрира Българска православна старостилна църква Върховният касационен съд узакони малка частна църква, чиито последователи в страната ни, не надхвърлят 1000 души. Според богослови включването на “православна” в наименованието на вероизповеданието, което едно от онези 200, вече вписани от съда, се създава незаконна конкуренция на традиционното за България вероизповедание.

В Закона за вероизповеданията Българската православна църква е обявена за “представител и изразител” на Източното православие у нас и това прави невъзможно регистрирането на друга институция, претендираща да е представител и изразител на същото това Източно православие, сочат в свое становище до съда от “Дирекцията Вероизповедания” на МС. Независимо от мнението на Дирекцията и на двете съдилища -СГС и Софийски апелативен съд, тричленен състав на ВКС реши да регистрира Българска православна старостилна църква.

На официалния сайт на Българската православна старостилна църква се съобщава: “Тази регистрация премахва всички административни и законови пречки, които досега затрудняваха или възпрепятстваха да извършваме дейност”. Основната разлика между БПСЦ и БПЦ е, че първата използва Юлианския календар за отбелязването на неподвижните празници. Същевременно старостилната църква не е призната и не е в общение с поместните православни църкви, независимо по кой календар извършват богослужението си, което свидетелства за съществуването на по-дълбоки различия в учението за Църквата (Символа на вярата, чл. 9).

Въпросната църква е тясно свързана и подпомагана, включително и финансово, от т. нар. Синод на противостоящите на “Църквата на истинските православни християни” в Гърция (една от около десетте разколнически старостилни църкви в Гърция), където през 1993 г. е хиротоносан Фотий (Сиромахов). Въпросните старостилци определят себе си като “традиционалисти”. Изповядват т. нар. “киприанство” (по името на основателя на Синода на противостоящите Киприан Куцумбас, низвергнат от Гръцката църква през 1986 г.), според което в официалните православни църкви присъствието на спасяващата благодат в тайнствата “не е гарантирано, но е възможно”.

Старостилната общност в България се обособява още в края на 1968 г., след смяната на църковния календар. До 1993 г. тя съществува полулегално, формално под юрисдикцията на Българската православна църква (БПЦ). След това, в условията на вече възникнал административен разкол в самата Българска църква, старостилците се отделят от църковно общение с останалите православни християни у нас и създават своя собствена йерархия с помощта на единомишленици от Гърция.
Старостилната общност у нас се ръководи от Триадицки митрополит Фотий. Членове на синода са: Созополски епископ Серафим и Кишиневски и Молдовски архиепископ Георги (временен член).

В момента старостилната общност разполага с двадесет свещенослужители, от които седемнадесет свещеници и дякони и трима монаси.

Административният є център е в катедралния им храм “Успение на Пресвета Богородица” в кв. “Бъкстон” в София. Освен тази църква старостилците имат 18 енорийски храма и параклиси, построени след 1993 г. Повечето от тях са вдигнати с пари от чужбина и се водят на името на частни лица и фондации.

Опити за регистрация старостилната църква прави преди повече от 10 години, но такава е отказана на две инстанции. Първият отказ е на Софийски градски съд през 2011 г., а вторият на Софийски апелативен съд през 2012 г.

През 2013 г. вероизповеданието подава жалба в Европейския съд по правата на човека, който образува делото “Българска православна старостилна църква и др. срещу България” и се произнася на 20 април 2021 г.

През юни 2022 г. старостилната църква приема учредително решение отново и прави пореден опит за регистрация, която є е отказана първо от Софийски градски съд на 1 ноември 2022 г. и после на втора инстанция от Софийски апелативен съд на 7 февруари 2023 г.

В крайна сметка в края на декември 2024 г. Върховният касационен съд, който е последна инстанция, позовавайки се на решението на Европейския съд по правата на човека и приема решението за вписване.

Кой е митрополит Фотий

Старостилната общност у нас се ръководи от Триадицки митрополит Фотий.

Триадицският митрополит Фотий със светско име Росен Димитров Сиромахов е роден през 1956 г.

Ръкоположен е за свещеник тайно, по време на комунистическия режим в манастира “Св. св. Киприан и Юстина” във Фили край Атина, Гърция. Той е ръкоположен от старостилния епископ митрополит Киприан Оропоски и Филийски, който е от Гръцката истинно-православна църква. Става въпрос за така наречения Синод на противостоящите в Гърция.

Всъщност след падането на комунизма в България старостилната църква е създадена като епархия на Гръцкия синод на противостоящите, а през 1993 година той є дава автокефалия.

Александър Смочевски, д-р по канонично право, съветник по каноничноправни въпроси на Софийския митрополит и Български патриарх, пред “Труд news”: Вероятно става въпрос за съдебна грешка, резултат от неосведоменост

Каноничното (вътрешно) право на Православна църква казва, че не могат да съществуват две православни църкви на една и съща каноническа територия, в случая България, в която православието е традиционно вероизповедание. Съществуването на две поместни църкви на едно и също място е забранено от свещените канони на църквата и се наказва от тях. Не може да има едноименност, съвпадение на имената или части от тях, което води до заблуда, подвежда относно същността на съответната организация.

В случая, това което се получава е, че се регистрира втора, успоредна православна църква на една и съща територия.

Единствената разлика с Българската православна църква – Българска патриаршия (БПЦ-БП) е че т. нар. “Българска православна старостилна църква” служи по стария календар, т. е. по един стар стил, който се използва и в други православни поместни църкви, но за тях това не е пречка да бъдат в общение с БПЦ-БП и тя да бъде с тях.

Докато в случая с т. нар. старостилна общност става въпрос за една малка група от хора, които служат по стар стил и които не са в общение с нито една канонична поместна православна църква – нито с Вселенската Константинополска патриаршия, нито със Сръбската, с Румънската, с Гръцката православна църква, а са една общност, която в този смисъл е откъсната от Съборното (вселенско) православие и би могла да бъде окачествявана с каноническите понятие “самочинно събрание” (парасинагога) или “схизма” (разкол).

Съдът допуска, че има доктринално различие, т. е. различие, което засяга вероучението между БПЦ-Българска патриаршия и тази старостилна общност, която претендира да бъде регистрирана като паралелна православна църква. Ако има такова доктринално различие, на какво основание това вероизповедание ще трябва да бъде наречено православна църква? В общественото съзнание у нас конституционното понятие “православие” и “православен” имат недвусмислено значение, което води към БПЦ-БП. Още повече, че самият този съд допуска, че не става дума за православна църква, след като е различно вероучението, различна е доктрината, различна е догматиката. Така че в съдебното решение има вътрешно противоречие и според мен става въпрос за съдебна грешка, която най-вероятно е резултат от неосведоменост.

Проф. Иван Желев, богослов, пред “Труд news”: Помагат им, защото всеки иска да има проксита

Според закона не може да има вероизповедание, което да носи характерното значение на друго вероизповедание. И тъй като характерното за Българската православна църква е православието, то не би следвало да се регистрира второ вероизповедание, съдържащо същото определение – православна. Затова протестира Светият синод на БПЦ.

Вие нямаме проблем с тях. Патриархът направи изявление и ги призова да се върнат в православната църква, те са се откъснали от православната църква. Техните първи клирици са били ръкоположени в православната църква. Вярващи и свещеници са привличали от православната църква, т. е. те признават нашата православна църква, но същевременно непрекъснато говорят срещу нея. Обвиняват ни, че сме еретици, че сме отстъпили от вярата. Т. е. те постъпват така, както постъпват различните секти, които идват от чужбина и започват да твърдят, че ние сме някакви езичници, чу сме идолопоклонници, защото почитаме светци или икони. Те разчитат на злословенето срещу православната църква.

Те ще бъдат едно от онези около 200 регистрирани вероизповедания. Предполагам, че църквите, които имат, са изградени с дарения от чужбина, защото тези дни един техен представител каза, че били малко над 1000 души. А толкова хора не могат да издържат клир и да поддържат храмове. А защо им помагат тези от чужбина, всеки гледа да има проксита някъде. Защото те са прокси на гръцка старостилна църква.

Какво казват магистратите от ВКС

С решение 214 от 16.12.2024 г. ВКС постановява: ВПИСВА в регистъра на вероизповеданията към Софийски градски съд религиозна институция с наименование “Българска православна старостилна църква”. Председател на състава на ВКС, който отменя решенията на Софийски градски съд и Софийски апелативен съд за отказ да бъде вписана въпросната старостилна църква е Боян Балевски а членове са Анна Баева и Анна Наенова. И тримата са членове на Съюза на съдиите в България, НПО, щедро спорсорирано от Сорос.

В мотивите за решението е посочено, следното:

От представения по делото протокол от учредителен събор на “Българска православна старостилна църква” от 13.06.2022 г. се установява, че на посочената дата присъствалите четирима учредители са взели решение за учредяване на вероизповедание с посоченото наименование и със седалище за приемане на устава му, както и за избор на негови ръководни органи. Представеният устав отговаря на изискванията на чл.17 от Закона за вероизповеданията, в това число, противно на извода на въззивния съд, съдържа наименованието и седалището на вероизповеданието – “Българска православна старостилна църква”, както и изложение на верското убеждение /чл.2/ и богослужебната практика /чл.8/ от устава.

• Представено е и уведомително писмо от “Информационно обслужване” за уникалност на наименованието “Българска православна старостилна църква”.

• Настоящият състав, като съобразява представените доказателства, намира за изпълнени предвидените в Закона за вероизповеданията изисквания за регистриране на религиозната институция с наименование “Българска православна старостилна църква”.

• Включената в наименованието дума “старостилна” отличава в достатъчна степен новоучредената религиозна институция, като изразява и различията на религиозната общност по отношение на религиозните празници, чието почитане съгласно чл.6, ал.1, т.9 от ЗВ се включва в правото на вероизповедание.

• Не е налице и пречка за исканата регистрация, произтичаща от чл.13, ал.3 от Конституцията и чл.10, ал.1 и ал.2 ЗВ, предвиждащи, че традиционното вероизповедание в Република България е източното православие и негов изразител е “Българска православна църква – Българска патриаршия”, която е юридическо лице по силата на закона.

• Неправилен е и изводът на въззивния съд, че отсъствието на доказателства, установяващи признание на религиозната общност от другите поместни православни църкви по каноничните закони, представлява основание за отказ същата да бъде регистрирана.

• Изводът за наличие на предпоставките за регистрация на религиозната инстуция съответства и на чл.9 и чл.11 от КЗПЧОС (Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи), както и на възприетото в решение от 20.04.2021 г. на ЕСПЧ по дело “Българска православна старостилна църква и др. срещу България” (жалба 56751/2013 г.), постановено по повод на предходен отказ за регистрация на същата религиозна институция, с което е констатирано допуснато нарушение на чл.9 вр. чл.11 от КЗПЧОС. В това решение е прието, че се касае за доктринални различия. Изрично е подчертано, че държавата в лицето на съда трябва да остане неутрална и безпристрастна при упражняване на регулаторните си правомощия и в отношенията си с различните религии, което би се постигнало чрез регистрацията.

Истинно-Православните църкви в Русия са над 10

Фори Светулката също има своя църква

Отец Христофор Събев, известен като Фори Светулката, през 90-те години на миналия век се бе заканил да реформира църквата, но само бе обвинен в “разкол”. Прозвището си получи заради нощните бдения на свещи в борбата си срещу “агентите в расо”, както той нарича свещениците с досиета в Държавна сигурност.

За разпространение на позиви преди 1989 г. и за нелегални събирания тогавашният йеромонах Христофор е лежал в затвора. Той е участник в работата на Кръглата маса и депутат от СДС в 36-ото Народно събрание. През 90-те години бе отлъчен от църквата. През 1995 г. емигрира в щата Юта, САЩ, но впоследствие се завръща в България.

На 24 юни 2005 г. Христофор Събев получи титлата Средецки митрополит и екзарх на Америка в “Истинно-православната църква в Русия”, на Рафаил. Освен нея има още десет “Истинно-православни църкви” в Русия.

От 2014 г. Събев има собствена църква и свещеници в Перник. Работи в съюз с гръцкия владика Христофорос. Митрополитът от южната ни съседка имал манастир на остров Саламин и църква в Атина. Двамата били срещу стария календар и срещу икуменизма – движение за обединение на всички християнски църкви. Православни свещеници сочат, че Събев също както Фотий, има амбиция църквата му да бъде официално призната.

trud.bg