Пътят на Радев към парламента: Как президентът може да участва в изборите без нова партия

Президентът Румен Радев официално подаде оставка като държавен глава, а очакванията са да се включи в надпреварата за предсрочните парламентарни избори. Поради краткия период до вота, е малко вероятно той да успее да регистрира собствена партия по Закона за политическите партии (ЗПП).

Защо Румен Радев няма време за нова партия?

Причината президентът Румен Радев да няма време за създаване на нова партия се крие в тромавата и продължителна процедура по регистрация в България. Законът изисква първо формиране на инициативен комитет от минимум 50 души с нотариално заверени подписи, след което в тримесечен срок трябва да се проведе учредително събрание с поне 500 участници. Паралелно с това е необходим списък с най-малко 2500 членове с лични данни. Следва съдебна регистрация в Софийския градски съд, която по закон отнема до месец, а след решението има срокове за обжалване и задължително обнародване в „Държавен вестник“. Едва след приключване на всички тези етапи партията може да се регистрира в ЦИК, не по-късно от 45 дни преди изборите – срокове, които правят бързото самостоятелно явяване на нов политически проект практически невъзможно.

Именно тези законови срокове и изисквания неведнъж са „принуждавали“ нови политически проекти да търсят алтернативен път към участие в изборите.

Ето кои лидери и проекти използваха регистрацията на вече съществуващи формации („партии-мандатоносители“), за да прескочат юридическите бариери и да се явят на избори.

Симеон Сакскобургготски и НДСВ (2001 г.)

Най-емблематичният пример е от 2001 г. Тогава съдът отказа регистрация на движението на Симеон Сакскобургготски заради юридически несъответствия. За да участва в изборите, той използва регистрациите на Партия на българските жени (Весела Драганова) и Движение за национално възраждане „Оборище“ (Тодор Нинов).

БТА

Това не попречи на коалицията да спечели 120 мандата и да състави правителство.

Кирил Петков, Асен Василев и „Продължаваме промяната“ (2021 г.)

При появата си на политическата сцена през септември 2021 г. Кирил Петков, Асен Василев и формацията „Продължаваме промяната“ също не разполагаха с необходимото време за самостоятелна партийна регистрация. Поради кратките срокове преди изборите, проектът се яви чрез т.нар. „коалиционен носител“, в който влязоха партии с вече съществуваща съдебна регистрация – „Волт“ с лидер Настимир Ананиев, „Средна европейска класа“, свързвана с Георги Манев и Константин Бачийски, както и Политическо движение „Социалдемократи“.

БГНЕС

Стефан Янев и „Български възход“ (2022 г.)

Сходни затруднения с времето срещна и бившият служебен министър-председател Стефан Янев при първото си участие в парламентарни избори през 2022 г. Политическият проект „Български възход“ не успя да се регистрира самостоятелно и влезе в 48-ото Народно събрание чрез коалиция, изградена около мандата на „Партия на Зелените“, ПП „Свобода“ и други по-малки политически субекти.

БТА

Казусът „Алианс за права и свободи“ (2024 г.)

Казусът „Алианс за права и свободи“ през 2024 година се превърна в най-пресния пример за юридическа маневра на политическата сцена. При разкол в Движението за права и свободи (ДПС) фракцията, свързвана с почетния председател Ахмед Доган, изгуби правото да използва марката „ДПС“ за участие в парламентарните избори на 27 октомври 2024 г., след съдебни спорове за регистрацията и името на партията. За да могат да се явят на вота, те се регистрираха под името „Алианс за права и свободи“ (АПС) – коалиция, която обединява „Земеделски народен съюз“ (ЗНС) и партия „Справедлива България Обединени Родолюбци“ (СБОР). По този начин успяха да запазят своето присъствие в Народното събрание.

БТА / Христо Касабов

В условията на кратки срокове за регистрация, ако президентът Румен Радев реши да участва в предсрочните парламентарни избори, най-вероятният му път също ще бъде чрез „партии-мандатоносители“.

Сред партиите и коалициите, които политическите анализатори сочат като потенциални „мандатоносители“ за Радев, са:

Движението „Трети март“, което набра хиляди подписи за запазване на националния празник, вече обяви през декември 2025 г., че приема Радев за свой „неформален лидер“. В отговор тогава държавният глава отрече да има нещо общо с тях. „Движение Трети март“ и движението за президентска република, както и всякакви други производни, нямат нищо общо с мен и с президентската институция. Хората, които се представят за организатори на моя партия и които събират пари от мое име, са измамници и подставени лица на олигархията“, заяви Радев.

Партията „България може“, учредена в края на 2024 г., бързо се утвърди като един от потенциалните мандатоносители за президент Радев. Сред ключовите фигури е Александър Маринов, бивш съветник на държавния глава, който оглави Изпълнителния съвет на партията. Ръководството на формацията се осъществява от съпредседатели – икономиста Кузман Илиев и бившия депутат Иво Русчев

„Български възход“ – формацията на Стефан Янев остава стабилен вариант за мандатоносител. Като бивш секретар по сигурност и отбрана на президента и служебен премиер на Радев, Янев поддържа диалог с „Дондуков“ 2.

„Левицата!“ и ПП „МИР“ – тези формации разполагат с опитни кадри и регистрация, като традиционно гравитират около президентската институция.

Почетният председател на „Алианс за права и свободи“ (АПС) Ахмед Доган обяви, че партията ще подкрепи Румен Радев. Поздравления, г-н президент! „Само Вие сте решаващият фактор за образуването на антимафиотски фронт срещу превзетата ни държава! Ние, от Алианс за права и свободи, сме безрезервно с Вас“, заяви Доган.

„БСП – Обединена левица” – лидерът на АБВ Румен Петков коментира, че обществената нагласа предполага ефективно и лично участие на президента Румен Радев в предстоящи парламентарни избори. „БСП – Обединена левица“ го е издигала два пъти като кандидат за президент и мисля, че Радев е ярък представител на потенциално партньорство с левицата, добави лидерът на АБВ.

dariknews.bg