„Репортери без граници“: България се изкачи в класацията за медийна свобода, но не се подобри

България отново се изкачи – при това с впечатляващите 20 позиции – в класацията на „Репортери без граници“ (RSF) за свобода на медиите, но… без да прави почти нищо. Разместването, обявено днес от базираната в Париж организация, не показва подобрение на медийната среда в страната, а по-скоро се дължи на изменение на отделни показатели.

„Позицията на България се подобри през миналата година. Нито една от мерките, предложени от RSF за подпомагане свободата на печата, не беше реализирана, но и нямаше сериозни нарушения“, се казва в съобщението. Регионалният директор на RSF обясни за „Дневник“, че е имало положителен ефект от отсъствието на ГЕРБ от властта и от отношението на кабинета „Петков“ за защита свободата на медиите, но и са се изострили нападките от политически партии срещу медии и журналисти (виж по-долу разговора с Павол Шалай).

За Унгария, която се изкачва с 13 позиции и заема място точно след България, обяснението е, че отчасти това се дължи на факта, че правителството е било принудено от икономическата ситуация и натиска от институциите на ЕС да продължи лиценза на независима радиостанция, а Виктор Орбан – да спре засега борбата срещу независимостта на медиите, допълват от организацията.

Така от 91-о място през 2021 година България е на 71-о място, което вече не е предпоследно в ЕС. Но страната все още е в дъното на класацията за Европейския съюз. След нея са Унгария (72), Малта (84) и Гърция (107). Преди България от страните от ЕС е Полша, но далеч напред на място 57.

Ситуацията с медиите в България все още е „проблематична“, като в тази група са Румъния, Унгария, Чили и още други 52 държави.

Индексът на „Репортери без граници“ оценява средата за журналистика в 180 държави и територии и се публикува на Световния ден на свободата на пресата (3 май). Според класацията за 2023 година ситуацията с медийната свобода е „много лоша“ в 31 държави, „лоша“ в 42, „проблематична“ в 55 и „добра“ или „сравнително добра“ в 52 страни. Средата за журналистика е „лоша“ в седем от десет държави и задоволителна само в три от десет, констатират от организацията.

Най-свободна за медии е Норвегия, като досега първите места винаги са били заемани от скандинавски държави, като през 2023 година второто място се заема от Ирландия (която през 2022 година беше четвърта). В дъното в Европа е Гърция, а на 180-то място е Северна Корея.

Организацията отбелязва, че Европа, и по-специално Европейският съюз, е регионът в света, в който е най-спокойно за журналисти, но дори и там ситуацията е смесена. Размествания в класацията се забелязва при Германия, която пропада с няколко места в сравнение с предходната година заради регистрирани рекорден брой случаи на насилие срещу журналисти и арести. Полша се издига в класацията и вече се гледа като на свободна за печат страна. Гърция е на последно място в Европа, защото журналистите са били шпионирани от разузнаването служби и от мощни шпионски програми, продължава да е с най-ниската позиция в Европейския съюз.

България, която до 2022 година заемаше 111-то място (последно в Европейския съюз), се издигна също с 20 места през миналата година до 91-о. Обяснението тогава беше в промяната на методологията, която за да отрази сложността, се включват пет нови показателя за съставяне на оценката: политически, икономически и социално-културен контекст, правна рамка и сигурност.

„Въпреки че България се е изкачила с 20 места, резултатът реално е подобрен в много по-малка степен. Трябва да се вземе предвид и фактът, че България се намира в диапазон от резултати с много малки разлики между държавите, който поради тази причина е зона, склонна към колебания“, коментира пред „Дневник“ Павол Шалай, директор за Източна Европа и Балканите в международната организация.

България получава по-висока оценка за политически контекст, като това се дължи на факта, че през по-голямата част от 2022 г. страната е управлявана от правителството на бившия премиер Кирил Петков, което като цяло се разглежда като уважаващо свободата на печата и ограничаващо опитите за намеса в нея. коментира още Шалай. По думите му годините, в които премиер беше Бойко Борисов, са били „катастрофални за журналистиката“.

„Въпреки това властите не успяха да предприемат системни мерки за подобряване на свободата на печата и журналистите често са обект на нападения от страна на някои политически партии, особено от „Възраждане“. Друг проблем е преобърнатата роля на някои високопоставени прокурори: вместо да защитават журналистите и системно да преследват престъпленията срещу тях, те им оказват натиск, както показва неотдавнашният случай с Димитър Стоянов (журналист от „Бърд“ – бел. ред.), чиито източници са заплашвани“, коментира още Павол Шалай.

В търсене на баланс по време на война

Класацията е първата след началото на руската инвазия в Украйна и обръща специално внимание на ефекта от тези действия върху региона.

„През 2022 г. войната в Украйна позволи на Кремъл да започне окончателна „чистка“ на руските медии. Системната цензура и принудителното напускане на независими руски и чуждестранни медии освободиха пространство за разпространение на координирана пропаганда от проправителствени медии. Забраната на западните социални медии се отрази благоприятно на Telegram, чиито потребители в Русия (164-то място) са се увеличили повече от два пъти за една година. Това е каналът, който независимите медии използват най-често, за да заобикалят цензурата, но в него нахлуха и пропагандните мрежи на руския президент Владимир Путин, като някои канали на Telegram дори проследяват движението на чуждестранни журналисти, считани за шпиони“, пише в доклада на „Репортери без граници“.

Войната в Украйна засегна и Западна Европа, която често се затруднява да намери баланс между сигурността и свободата. Няколко държави ограничиха журналистическата работа от съображения за „национална сигурност“.

• В Албания (96-о място) прокуратурата е наложила непропорционални ограничения върху журналистическото отразяване на кибератака с ирански произход.
• Във Великобритания, която заема 26-о място, където Джулиан Асанж все още е в затвора в очакване на екстрадиция, разследващата журналистика е застрашена от законопроект за националната сигурност, в който липсват защитни мерки.
• В Латвия (16-о място) медийният регулатор произволно отне медийното разрешение на независим руски канал.
• Във Финландия (5-о място) двама журналисти бяха осъдени за разкриване на държавни тайни.
• В Швеция (4-то място) все още има проблеми с поверителността на журналистическите източници.

„Въпреки тези тревожни проблеми разликите в класирането на държавите – членки на ЕС, намаляха значително. Два пъти повече са членовете на ЕС, които са се издигнали в класацията, отколкото са слезли надолу в нея. В същото време Европейският съюз обсъжда безпрецедентно законодателство, което ще установи обща свобода на печата“, пише още в доклада.

www.dnevnik.bg