Русия рискува война с НАТО в Черно море, без да подозира, че флотът й ще бъде превъзхождан

Ако Русия започне да завзема плавателни съдове или се стреми да ги сплаши, смятам, че е вероятно НАТО да отговори, казва адмирал Джеймс Ставридис

Опитвайки да прихваща кораби в международни води, за да наложи икономически контрол върху Украйна, Москва рискува да предизвика пряка война с НАТО, предупреждава бившият върховен главнокомандващ на НАТО в Европа.

Бившият американски адмирал Джеймс Ставридис, който ръководеше силите на алианса на континента между 2009 и 2013 г., заяви пред „Политико“, че ескалацията в морето може да принуди партньорите на Киев да се намесят, за да предотвратят осакатяването на украинската икономика.

„Действията на Русия в международните води на Черно море създават реален риск ситуацията да ескалира до война между НАТО и Руската федерация“, каза Ставридис.

„НАТО не предостави всички оръжия и пари на Украйна, само за да гледа как Русия задушава икономиката й с незаконна блокада“, допълва той.

В неделя руското министерство на отбраната потвърди, че руски военен кораб е открил предупредителен огън по плаващ под флага на Палау кораб за сухи товари в Черно море. Ставридис заклейми тактиката като „равносилна на пиратство“, като Кремъл полага все по-големи усилия, за да подкопае търговията между Украйна и останалата част от Европа.

„Ако Русия започне да завзема плавателни съдове или се стреми да ги сплаши, смятам, че е вероятно НАТО да отговори, като подкрепи хуманитарен коридор за корабоплаването“, каза Ставридис. Алиансът би могъл да защити плавателните съдове, които отиват към и плават от украинското пристанище Одеса, „с бойни самолети на НАТО над главите и евентуално с ескортиращи бойни кораби на НАТО“.

Напрежението в Черно море ескалира драстично, след като през юли Русия едностранно се оттегли от споразумението на ООН за зърното и предупреди, че корабите, пътуващи към украинските пристанища, могат да бъдат разглеждани като военни цели. В отговор Украйна показа готовността си да атакува руския енергиен износ с нападение на морски дрон срещу танкер и от 23 август обяви водите около руските черноморски пристанища за „зона на военен риск“.

В отговор на оттеглянето на Русия от сделката за зърно генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг обвини Русия в „опасни и ескалиращи действия в Черно море“, отчасти и във връзка с руските бомбардировки на украинските пристанища. НАТО добави, че „засилва наблюдението и разузнаването в Черноморския регион, включително с морски патрулни самолети и дронове“.

Ставридис твърди, че подкрепата от страна на членовете на НАТО, граничещи с Черно море, а именно Турция, Румъния и България, ще означава, че „руският черноморски флот ще бъде военно превъзхождан“.

Турция призова Русия да се присъедини отново към споразумението за зърното, а нейният Съвет за национална сигурност заяви, че напрежението в Черно море „не е в полза на никого“. Съобщава се, че турският президент Реджеп Тайип Ердоган ще се срещне с Путин в края на месеца, като търговията със зърнени култури вероятно ще бъде включена в дневния ред.

До момента на оттеглянето на Русия от зърнената сделка се смяташе за гаранция, че 32,9 милиона тона зърнени култури ще напуснат безопасно черноморските пристанища на Украйна, предотвратявайки риска от глад в по-бедните страни. Руският президент Владимир Путин заяви, че правителството му ще „откаже да удължи“ това споразумение, като реши да предоставя безплатно зърно на някои африкански държави.

Вследствие на този ход въоръжените сили на Москва нанесоха удари по украински зърнени складове по черноморското крайбрежие, унищожавайки 60 000 тона храни. Русия също така неколкократно е нанасяла удари по украинските пристанища на река Дунав – Рени и Измаил, само на няколкостотин метра от границата с Румъния, като ракетните удари очевидно са били насочени към търговията със зърно. Министерството на отбраната на Москва предупреди, че „всички плавателни съдове, плаващи във водите на Черно море към украинските пристанища, ще бъдат разглеждани като потенциални превозвачи на военни товари“.

Въпреки това Киев обяви „временен коридор“ за морския трафик от южните си пристанища, позволявайки на корабите, които от седмици са затворени в пристанището, да влязат в международни води. В сряда министърът на инфраструктурата Олександър Кубраков обяви, че първият плавателен съд – контейнеровоз под флага на Хонконг – е отплавал въпреки заплахата от страна на Москва.

24chasa.bg