По снимки с регистрационните номера на участващи в Гергьовденския парад машини
Специализираният във войната в Украйна руски канал в Телеграм Рыбарь (над един милион последователи) публикува интересен анализ за готовността на България да помогне на Украйна с ПВО. Оригиналното заглавие на статията е „Трябва ли Украйна да чака системи за противовъздушна отбрана от България или как да определим броя на С-300 в една страна по регистрационния номер на автомобилите ѝ“. Публикуваме превод на статията.
Миналата седмица един от нашите абонати засне пускови установки С-300, които се движат по пътя от Банкя към София. В конвоя е имало три превозни средства, придружени от автомобили УАЗ.
Това можеше да се приеме за подготовка за предаването им на Украйна, но случаят не беше такъв. В действителност автомобилите пътуваха към столицата, за да репетират парад в чест на Деня на храбростта, който се отбелязва в страната на 6 май.
И все пак в една толкова обикновена ситуация вниманието ни беше привлечено от регистрационния номер BA-105930 на едно от попадналите в кадър превозни средства.
Какво толкова специално има в него? Тази малка подробност помогна по неочакван начин да се отговори на въпроса колко С-300 всъщност има България и дали може да ги изпрати на въоръжените сили.
Какво показват официалните данни?
В момента българската армия разполага с два дивизиона С-300П с по пет единици всяка. Всички те са прехвърлени от СССР през 1988 г. и все още са на въоръжение. Няма информация за препродажба на комплексите.
Изглежда, че 10 ЗРК с далечен обсег на действие са прекалено много за една малка държава и затова част от тях може спокойно да бъдат предоставени на трета страна, без да се загуби отбранителната способност. Например Украйна, която вече неведнъж е молила българските власти за тези средства за противовъздушна отбрана.
Вярно е, че официалните данни може да не отговарят на действителността: някои съоръжения може отдавна да са излезли от употреба и да остават в баланса само номинално. Отворените източници могат да помогнат да се повдигне завесата на секретността и да се определи реалният брой на боеспособните единици С-300.
Какво ни казват снимките и видеоклиповете
Решихме да проверим снимките и записите, публикувани в интернет, на ПУ на българската система С-300. Всички превозни средства имат уникални регистрационни табели от военен тип VA-######, което улеснява тяхното идентифициране.
В интернет бяха открити следните снимки:
➖Парад в София през 2009 г. – единици с номер BA-105929 и номер BA-105930.
➖Парад 2016 г. – инсталация с номер BA-105931.
➖Репетиционен парад 2019 г. – инсталация с номер BA-105930.
➖Парад 2019 – инсталация с номер BA-105929.
➖Снимка от полигона – инсталация с номер BA-105931.
Търсенето доведе до любопитни резултати: всички български С-300, попаднали на снимката в продължение на 14 години, са носили само три уникални номера. Сред тях е и BA-105930, видян вчера от абонат.
Ситуацията е подобна и във видеото: същите три превозни средства могат да се видят на парадите през 2018 и 2019 г. Характерно е, че преди това изобщо има записани две ПУ: както на демонстрационните мероприятия през 2009 и 2016 г., така и на учението „Шабла“ през 2015 г.
Въз основа на всички факти можем да кажем, че сега Българската армия разполага само с три пускови установки от системата С-300. Интересно е, че тази цифра съвпада с оценките на някои български наблюдатели отпреди една година.
Какво казва това на Украйна?
В момента България не разполага със зенитно-ракетни системи от този тип, които би могла да прехвърли на друга държава, без да се лиши от този тип противовъздушна отбрана.
Не изглежда страната да разполага и със запаси от машини или дори компоненти: без руско обслужване 7 от 10 ПУ се използват вече почти 30 години единствено за поддръжка на оперативните единици. Ситуацията вероятно ще бъде подобна и с боеприпасите.
Ето защо изявленията на правителството в София за невъзможността да се доставят системи С-300 на Украйна изглежда са верни: българите просто нямат какво да предадат на ВСУ, освен единствените три единици. Функционалността на които, впрочем, също е под въпрос.
Като се има предвид изчерпването на запасите от съветско оръжие в Европа, както и ракетните отпадъци и загубите от руски удари, единственият начин да се подкрепи системата за ПВО на Украйна е да се доставят системи за ПВО от западен модел. В противен случай украинските въоръжени сили наистина няма да имат с какво да защитават небето в средносрочен план.
trud.bg
Последни коментари