Само него ли виждаш, Ивайло?!

Ако Ивайло Мирчев трябваше да води кампания срещу корупцията, както твърди, щеше да говори за институции, реформи, законност. Вместо това, от сутрин до вечер слушаме за… Митко Каратиста. За Делта Гард. За сянката на Спасов, която видите ли, била навсякъде. Толкова драматично, че по едно време си помислихме, че Мирчев ще почне да рисува сърца с инициалите „ИМ + ДС“ на парламентарната трибуна и масите в телевизионните студиа.

Някой да каже на човека, че това вече не е нормално – това е романтична драма с елементи на психотрилър. Толкова често споменава името „Димитър Спасов“, че буквално започнахме да си мислим, че гледаме епизод на „Търси се…“.

Но хайде да върнем лентата: Мирчев, видимо „разстроен“, обвинява Спасов в какво ли не – от изборен туризъм до тайни схеми и зловещи мрежи. Фактологично – нула. Но емоционалният заряд е като в испанска комедийна сапунка: „Той не ме погледна, значи е мафиот!“

И докато Димитър Спасов се забавляваше с глупостите на Ивайло Мирчев, тук там си позволяваше да подхвърли някое иронично изказване за него. И поради факта, че Мирчев отдавна е станал за смях, като политическа фигура, Спасов го чукна по болното място – физическата външност.

Мълвата говори: „Дали това не отключи кутията на Пандора“?

Външният вид на Мирчев не беше пощаден. Каратистът си позволи да коментира формата му на човече от гумите „Мишлен“, при което последният изведнъж откри кето диетата, фитнеса и кръстосаните тренировки. Не че има нещо лошо – само напомня, че „вдъхновението“ идва от най-неочаквани места. И явно, за Ивайло, това е… Митко Спасов.

След като Спасов го нарече „дебелаче“, настъпил пълен срив. Мирчев се хвърли в света на диетите с такава ярост, че дори инфлуенсърките в Instagram го съжалиха. Кето, фастинг, личен треньор, сауна, планински преходи – всичко било опит да влезе във форма и… може би най-накрая да бъде „достоен“ за внимание?

Драма без край

Когато и това не проработило, Мирчев преминал към фаза „истеричен екс“. Започнал да пише статуси като луд на клавиатурата. Всеки втори пост – за Делта Гард. Всяко второ интервю – за Спасов. И винаги – със зле прикрита злоба и леко разочарование. Абе, звучи познато? Напомня на „бившата“, дето още не може да преживее, че сте я зарязали.

„Той не спира. Може би си мисли, че ако направи скандал, ще го извикат на среща. Но Спасов дори не го коментира – и това го влудява!“ – категоричен е човек от парламентарните среди.

Общественото обаче започва да се чуди много сериозно: ако някой постоянно говори за един човек, пише за него, обвинява го, публикува дълги статуси за него, рисува го като злодей от Марвел… това политическа критика ли е, или лична обсесия? Може би Мирчев си води дневник с името на Спасов, обгърнат в панделка.

Слуховете валят, разбира се – както при всяка странна история. Но тук фактите говорят ясно: никой политик не е градил публичния си имидж само върху атаките по адрес на един бизнесмен. Поне не и с такова постоянство и… страст.

Историята е пълна с примери за хора, които са бъркали личните си емоции с обществени каузи. Обаче едно е сигурно – когато едната страна не отговаря на обожанието, другата често изпада в истерия. Както казва народът: „Когато не могат да те имат, се опитват да те очернят.“

„Не знам дали е любов, завист или чиста лудост… ама това вече е страшно“ – шепне депутат от Народното събрание пожелал анонимност.

Слуховете не спират. От коридорите на парламента до столичните кафенета се носи една и съща история:

„Мирчев бил хлътнал по Каратиста от години, ама той го режел хладно, понеже си падал само по жени.“

Това, според наши информационни източници, го съсипало психически. Разказват, че в началото пробвал да се приближи с уж разни питания. После – с жалби, с обвинения, с целенасочена компроматна активност. Всичко – само и само Спасов да му обърне внимание.

Кога ще се наложи ограничителна заповед?

Спасов мълчи. Не поддава. Не отвръща. А това, както знаем, е най-страшното за човек с обсесия – пълното пренебрежение. И вече се говори, че ако така продължава, Каратистът може да се принуди да поиска ограничителна заповед, просто за да спре това вманиачено публично дебнене. Видимо Мирчев не може да се усети, че това което върши е сексуален тормоз.

„Прави впечателние на всички, че тоя Мирчев има някакво болно влечение към шефа. Само доброто възпитание спират началника да не го изложи, като го наругае публично. Спасов е мъж на място, нормален, харесва само жени, ама тоя спирачки няма“, споделя пред наш журналист гард от емблематичната Делта Гард.

Ивайло още чака. Още пише. Още вее знамето на „бореца за справедливост“, но само срещу един човек. Политика му е сведена до „Димитър това, Димитър онова“. Хората вече питат: това депутат ли е… или фанатичен фен с депутатски пропуск?

Нека само се надяваме, че следващият статус на Ивайло няма да бъде стихотворение.

dnesbulgaria.co