Светлинно замърсяване застрашава най-тъмните нощни небеса в света

Регионът предлага изключително ясни условия за наблюдение на Вселената, благодарение на сухия климат, голямата надморска височина и изолирането от изкуствено осветление. Заради това в зоната са базирани някои от най-големите наземни астрономически проекти в света.

Условията в пустинята Атакама са уникални в световен мащаб“, каза председателят на Чилийското астрономическо дружество Киара Мацукели. По думите ѝ районът разполага с над 300 ясни нощи годишно.

Въпреки това учените предупреждават, че тъмното небе е застрашено. Миналата година регионът се превърна в арена на конфликт между научната общност и енергийна компания, която предложи изграждането на мащабен „зелен“ енергиен комплекс в близост до European Southern Observatory (ESO), където се планира изграждането на най-мощния оптичен телескоп в света. Проектът беше отменен през януари след масова реакция от страна на астрономи, физици и носители на Нобелова награда, но случаят изведе на преден план опасения, че съществуващите закони за защита на небето са остарели и недостатъчно строги.

Оттогава се обсъжда преразглеждане на екологичните регулации, включително правила на чилийското министерство на науката, насочени към защита на астрономическите зони. „Работим така, че новите критерии да гарантират липса на въздействие върху астрономическите области“, заяви директорът на фондация Cielos de Chile Даниела Гонсалес.

Журналисти на Асошиейтед прес са посетили комплекса „Паранал“, разположен в т.нар. „Долината на фотоните“, където международни обсерватории работят с едни от най-сложните научни инструменти.

Според представители на ESO обсерваториите в Чили са сред най-мощните в света, а районът привлича ежегодно хиляди учени от различни държави. Планинският и пустинен терен на височина над 3000 метра създават трудни условия за живот и работа, но изключително благоприятна среда за наблюдение на космоса.

Обсерваторията „Паранал“ е една от близо 30 астрономически станции в северната част на страната, повечето от които се управляват от международни организации.

„Имаме късмет да работим тук“, каза Джулия Боденщайнер от Университета в Амстердам, като посочи, че шансът да бъдеш избран за наблюдател в „Паранал“ е едва 20–30%.

В района се изгражда и проектът Extremely Large Telescope (ELT) – инвестиция от 1,5 млрд. долара, която трябва да бъде завършена до 2030 г. Телескопът ще бъде около 20 пъти по-мощен от съвременните водещи системи и 15 пъти по-прецизен от космическия телескоп „Хъбъл“ на НАСА.

„С ELT ще можем да наблюдаваме планети, подобни на Земята, в така наречената обитаема зона – тоест такива, които са потенциални кандидати за живот“, заяви астрономът от ESO Лукас Бордоне.

Учените подчертават, че събраните данни са ключови не само за разбирането на Вселената, но и за търсенето на планети, подобни на Земята.

Въпреки това урбанизацията, минната индустрия и енергийните проекти постепенно променят региона и увеличават риска от светлинно замърсяване, вибрации и атмосферни смущения. Според експерти без нови и по-строги регулации подобни научни обекти могат да бъдат застрашени в бъдеще.

Преди 20 години пустинята Атакама е била описвана като „океан от тъмнина“, припомня Едуардо Унда-Санзана от Астрономическия център на Университета в Антофагаста, Чили. „Усещането беше, че си само ти и Вселената“, казва той. С течение на времето обаче ситуацията се променя значително.

В обсерваторията „Паранал“ учените живеят при строги условия, за да не влияят на наблюденията – помещенията са подземни, светлината е минимална, а всяко движение навън се осветява само с фенерче.

Обявеният миналата година проект за зелен енергиен комплекс предизвика тревога в научната общност, тъй като е бил планиран само на 10 километра от „Паранал“. Според експертите подобни проекти могат да увеличат светлинното замърсяване, вибрациите, праха и атмосферните смущения, което би направило астрономическите наблюдения невъзможни.

„Ако поставите ELT до град, няма значение дали е с 40-метрово огледало – той ще работи като малък телескоп“, заяви Грегорио-Монсалво. Макар проектът да е отменен, учените предупреждават, че без нови регулации подобни инициативи могат да се появят отново.

„Въпреки всички събития от 2025 г., ние се намираме на същото място както преди“, казва Унда-Санзана, който участва и в консултативна комисия към чилийското правителство.

Той припомня и исторически прецедент – първата международна хелиофизична обсерватория в Чили е била затворена през 1955 г. поради замърсяване от минната индустрия.

„Имахме 70 години да се поучим от историята и да не повтаряме същите грешки“, казва той.

БТА