Светът се затопля с небивал темп през последните 10 години

Рекордно високите емисии на парникови газове и намаляващото замърсяване на въздуха са причинили небивало ускоряване на глобалното затопляне, предупредиха 50 водещи световни учени, информира „Франс прес“.

От 2013 г. до 2022 г. „причиненото от човека затопляне се увеличава с безпрецедентна скорост от над 0.2 градуса на десетилетие“, уточняват учените в проучване, предназначено за политиците.

Средните годишни въглеродни емисии за същия период са достигнали най-високата си ниво за всички времена от 54 млрд. тона въглероден диоксид (CO2) или неговия еквивалент в други газове – около 1700 тона всяка секунда.

Световните лидери ще се сблъскат с новите данни на критично важната конференция за климата COP28 по-късно тази година в Дубай, където „Глобален преглед“ ще оцени напредъка към целите на Парижкото споразумение за климата от 2015 г. за средната световна температура.

„Въпреки че все още не сме достигнали 1.5 градуса затопляне, въглеродният бюджет“ – количеството парникови газове, които човечеството може да отдели, без да надхвърля този таван – „вероятно ще бъде изчерпан само след няколко години“, изтъква водещият автор Пиърс Форстър, професор по физика в университета в Лийдс.

Този въглероден бюджет се е свил наполовина, откакто консултативният орган на ООН по науката за климата – Междуправителствената експертна група за климатичните промени (IPCC) – събра данни за последния си изчерпателен доклад през 2021 г., според Форстър и колегите му, много от които са имали основен принос в IPCC.

Нежелани последствия

За да има дори минимален шанс за оставане под тавана от 1.5 градуса, емисиите на CO2, метан и други двигатели на затоплянето, генерирано предимно от изгаряне на изкопаеми горива, не трябва да надвишават 250 млрд. тона, посочват учените.

Запазването на температурната цел от Парижкото споразумение ще изисква намаляване на замърсяването с CO2 с най-малко 40 процента до 2030 г. и пълното му премахване до средата на века, изчисли IPCC.

По ирония на съдбата, един от големите климатични успехи през последното десетилетие неволно е ускорил темпото на глобалното затопляне, показват новите данни.

Постепенното намаляване на използването на въглища, които произвеждат значително повече CO2 от петрола или газа, за производство на енергия е забавило увеличаването на въглеродните емисии.

Ала то също така е намалило замърсяването на въздуха, което предпазва Земята от пълната сила на слънчевите лъчи.

Замърсяването с фини прахови частици от всички източници намалява затоплянето с около половин градус, което означава – поне в краткосрочен план – повече от тази топлина ще достигне повърхността на планетата, тъй като въздухът става по-чист.

Новото проучване е първото от поредица от периодични оценки, които ще помогнат за запълване на празнините между докладите на IPCC, публикувани средно на всеки шест години от 1988 г. насам.

Смъртоносна жега

„Ежегодната актуализация на основните показатели за глобалната промяна е от решаващо значение за подпомагането на международната общност и страните да запазят неотложността на справянето с кризата с климатичните промени на най-предно място в дневния ред“, подчертава съавторът и учен Майса Рохас Коради, която също така е министър на околната среда на Чили.

Съавторката Валери Масон-Делмот, една от водещите фигури по отношение на доклада на IPCC през 2021 г., изтъква, че новите данни трябва да бъдат „предупредителен сигнал“ преди COP28, дори ако има доказателства, че увеличаването на парниковите газове се е забавило.

„Темпото и мащабът на действията в областта на климата не са достатъчни, за да се ограничи ескалацията на рисковете, свързани с климата“, предупреждава тя.

„Средните годишни максимални температури на сушата са се повишили с повече от половин градус през последните десет години (1.72 градуса над нивото отпреди индустриалната епоха) в сравнение с първото десетилетие на хилядолетието (1.22 градуса)“, се посочва в проучването.

По-дългите и по-интензивни горещи вълни ще представляват смъртна заплаха през следващите десетилетия в големи части от Южна и Югоизточна Азия, заедно с райони в близост до екватора в Африка и Латинска Америка, показаха неотдавнашни изследвания.

www.dnevnik.bg