Скандалният фейлетон на Алеко Константинов

Заради него офицери плашат с дуел Щастливеца

Както в епоса за Бай Ганьо, авторът дава думата на очевидец от неговата компания

Алеко Константинов щеше да размаха сабя или да гърми с пищов през 1895 година. Тогава група офицери го плашат с дуел. Негов фейлетон бил опетнил честта на мундира. Заради скандалното четиво цяла книга е арестувана с риск да бъде унищожена.

Като внос от Европа, дуелът става моден у нас след Освобождението. Първата хвърлена ръкавица е по повод на ругатня в Народното събрание. През 1880 г. в святата обител на демокрацията Петко Каравелов обявява, че Тодор Икономов е „интригантин и идиот“. Същият ден получава от него писмо:

„За сичко това призовавам ви в името на честта ви, ако я имате, или да докажете немедлено где и в кои случаи съм интригувал, както сте правили вие сами и вашите приятели, или да си проводите свидетели, за да се споразумейме върху оръжието и времето за измивание на оскърблението, което ми нанасяте тъй умишлено с вашите несправедливи отзиви.“

„Аз да не съм Пушкин!“, възкликва Каравелов и не допуска кръвопролитие.

През 1884 г. Иван Вазов и Петко Славейков настръхват един срещу друг. Двамата не могат да поделят знойна пловдивска кокона. Стига се до дуел, но в последния момент съперниците се разбягват. „Поет къща не храни“, проумява хубавицата и се венчава за някакъв руски полковник.

Десетилетие минава без някой да посегне към ръкавица от нашенско агне. През 1894 г. вестник „Свободно слово“ разгласява:
„Отпреди три месеца бивший военен министър г. подполковник Савов случайно се научил, че г. Стамболов, шефът на мин. кабинет, в който г. Савов е член от три години, и колега му г. П. Славков, министър на търговията и земледелието, са блудствовали със законната му съпруга в къщата, която е срещу Пипиниерата до кавалерийските казарми, и в оная на Г. Ковача, находяща се в Пиротска улица, и още в други някои домове, гдето тя е била отвеждана скритом.“

„Кръвната обида се възнаграждава с кръв!“, насъсква рогоносеца газетата. Михаил Савов обявява дуел на Стефан Стамболов. Схватката се проваля, но скандалът подкопава неговото управление и кабинетът пада.

Следващата 1895 г. е белязана от дуела на Алеко Константинов. Чества се юбилей на дружество „Славянска беседа“.

Основано през 1880 г., то е стожер на славянофилската идея. Алеко е в настоятелството от 1889 г., сега е един от двамата подпредседатели.

Юбилеен сборник е планиран по случай петнадесетата годишнина на беседата. С редактирането се заема Щастливеца. Кани за автори Иван Вазов, Марин Дринов, Стоян Михайловски и други мастити пера. Самият той сяда да зарадва читателя с нещо „по-така“.

Арестуваната книга

„Из миналия живот на „Славянска беседа“ гласи заглавието на фейлетона, завършен на 23 март 1895 г. Както в епоса за Бай Ганьо, Алеко дава думата на очевидец от неговата компания.

Бомбардек връща аудиторията към зората на славянското общуване. „По онова време, господа – разказва той, – имаше между военните доста разгаленички офицерчета, сега като че поизчезнаха, сега виждам между тях образованички, възпитанички, но по онова време – пази Боже! Скандал подир скандал. Сега престанаха, а тогаз, току чуваш, че тогоз били в кафенето, на оногоз вадили шашки в шантана – ей таквиз! Дивотии!… Вчерашно хлапе, турило златни копчета, запасало сабя – не можеш да му излезеш насреща. Бре, стой! И аз съм човек! Йок, ти си мужик!“

„Сега да ви кажа за случката“, влиза в конкретика Бомбардек. Около полунощ в беседата щръкват подпоручик Носовирков и прапорщик Лимончиков. Пияни като английски матроси. С мъгляв поглед оглеждат дамската аудитория. Танците спират, ще започва лотария.

Двамата сядат насред салона. Носовирков удря по масата и вика келнера: „Еей, ти, ела тука бре! Остави онези там другите, при мен ела, като те викам. Дай тука една б… б… бутилка ш… шампанско, чуваш ли? Ш… шампанско! Скоро!“

В сюблимието на пиянската разгащеност Носовирков атакува с чаша една дама: „На, ш… шампанско, з… за ваше здраве!“ „Благодаря, аз съм здрава, но вий изглеждаде да сте болен“, отвръща тя. „Е, тогаз, дай да се ч… чукнем!“, продължава да пелтечи нахалникът. Бомбардек скача, хваща го с два пръста и го връща на стола.

След веселбата фуражките причакват цивилния навън. Нападат го в гръб с камшици. Бомбардек обаче е спечелил от лотарията ваза и мастилница, тежка желязна направа. „Че като грабвам вазата – бух едного, мастилницата – бух другиго; те обърнаха гръб, погнах ги – кого настигнах, не зная, ама едно таквоз текме му изтипарих, трябва и днес да го помни, ако е жив…“

С този текст Алеко носи юбилейния сборник в Придворната печатница на чеха Богдан Прошек. Той и брат му Георги са сред основателите на „Славянска беседа“. През април книгата излиза от машините. Сигналните бройки са раздадени на настоятелството на дружеството. В него е майор Христофор Хесапчиев.

Майорът прелиства и стига страница 74, където е „Из миналия живот…“ В края на фейлетона хваща дръжката на сабята. Петдесет и осем офицери са редови членове на дружеството. От подпоручик до подполковник е армейският състав. Гордото българско войнство е поругано с пасквил на един драскач!

„Дуел!“, провикват се униформените. „Честта или животът!“, скандират мъжете с пагони на раменете. „Кръвната обида се възнаграждава с кръв!“, цитират вестника от Стамболово време. Докато лъскат шашките и пълнят пищовите, тиражът на книгата е заключен в печатницата. Военният министър полковник Рачо Петров пуска заповед бройка да не излезе навън. Сквернословното четиво да се опази от гражданско око.

Алеко обаче има авторски екземпляр. Отива в списание „Мисъл“ и го показва на литературния законодател д-р Кръстю Кръстев. Той пуска съобщението „Един аутодафиран разказ“:

„Тия дни се отпечата, но не се разнесе между публиката юбилейният сборник на „Славянска беседа“. Между статиите на тоя сборник има и един разказ от Ал. Константинова. Бурята, която повдигна тоя аутодафиран вече разказ в нашето общество, има голямо значение, затова ние, като не искаме да лишим своите читатели от удоволствието да го прочетат, препечатваме го тук.“

Дуелът на Алеко Константинов остава в байганювската хроника на оная епоха. Щастливеца не загива в рицарска схватка. Застрелян е от засада две години след скандалния фейлетон.

trud.bg