Скандалът с парламентарния бюфет

Прочути мъже гълтат смъртоносни отвари

Новинарите отказаха да отразяват заседанията. В крайна сметка пострада електоратът, лишен от потока мъдри мисли

Ящни депутати изгониха журналистите от бюфета на Народното събрание. През 1909 г. народните избраници надигнаха жалостен вопъл, че тружениците на перото опитват от гозбите им. “Няма да има за нас!”, аргументираха се те, докато мляскаха над чиниите. Новинарите отказаха да отразяват заседанията. В крайна сметка пострада електоратът, лишен от потока мъдри мисли.

По онова време легендарното депутатско кюфте е 22 стотинки. За халба бира народните представители броят 15 стотинки. За стограмка ракия се бъркат 30 стотинки, кафето е 7 стотинки.

Тези обидно ниски цени карат Христо Славейков да предприеме кулинарна лустрация. Той е син на Петко Славейков, от когото наследява завиден апетит и най-високото кресло в камарата. Петко Славейков е председател на Второто обикновено народно събрание, а Христо на Четиринадесетото.

В края на 1909 г. парламентарният шеф организира дружина чревоугодници. Тяхната мисия е да пресече пътя на журналистическите елементи до бюфета. Вестникарите обаче не са оставени сами в бедата. За тях се застъпва самият Александър Стамболийски. Земеделският водач също се храни добре, но не е скръндза – позволява и на другите да кусват от парламентарните манджи.

На 14 декември Стамболийски извисява снага на трибуната.

“Господа народни представители! – стиска юмрук той. – Аз съм депозирал едно питане към г. министра на вътрешните работи относително нашия печат. Няма нужда да ви описвам или да ви казвам, какво значение има въобще печатът за общественото развитие или за развитието на нашата страна. И за щастие, ние сме имали много реакционни правителства, но никога никое не е посягало някак по-брутално върху нашия печат. Създавали са се закони за ограничаване на печата, но никогаш тия правителства не са посягали да изпъдят представителите на печата от Народното събрание и мене особено ми беше драго, когато дойде на власт демократическото правителство да даде голямо гостоприемство на представителите на нашия печат.”
Председателят му прави бележка да говори по същество.

“Факт е – изплюва камъчето ораторът, – че днес липсват представителите на печата. Господин министърът на вътрешните работи им е забранил да дохождат в бюфета. Ние имахме най-реакционни правителства, например бившето правителство, стамболовисткото, обаче то, въпреки създаването на реакционни закони за печата, никогаш не е посягало върху представителите на печата, никогаш то не е посягало да ги изпъди, да им не даде възможност да проникнат в това, което се върши тук.”

Тежката артилерия на чревоугодниците е тъкмо вътрешният министър Михаил Такев. Изправя се, хвърля бавен пронизващ поглед от единия до другия край на залата и с теноров тембър започва да говори:
“Господа представители! Макар че питането, което беше направено от г. Стамболийски и от още някои негови приятели от левицата, бе питане, неправилно адресирано към министра на вътрешните работи, защото полицията в Народното събрание всецяло принадлежи на председателството, при все това обаче, и аз искам да кажа по този повод няколко думи и искам да ги кажа затуй, защото г. Стамболийски подхвърли една невярна мисъл, която може да се претълкува и някои наивници вън из парламента да помислят, че той казва истината.”

Министърът прави театрален жест с дясната ръка и повишава глас:
“Заявявал съм, заявявам и всякога ще поддържам, че свободата на печатното слово е един свещен принцип за правилното развитие на нашия обществен живот. В затвора съм лежал за тази свобода, но никога не съм отстъпвал от този принцип и съм готов и утре да вляза в затвора, за да отстоя тази свобода.”

Словото на Такев превзема аудиторията. “Казахме, както казва поетът “Всеки, който има гащи, нека дращи” – цитира световната класика той. – Дотам отива свободата на печатното слово у нас днес. Но от свободата на печатното слово до присъствието в бюфета и черпенето с бира и кафе, о-о-о, разликата е от тук до небето. Печатното слово у нас не само е на фавьор,* но нему му отредихме място, дето никъде в никой парламент на света то няма.”

Министърът информира събранието, че е бил на специална обиколка из Европа. “Аз – намества си вратовръзката Такев – посетих парламентите на целия континент: и в Лондон, и в Париж, и в Берлин, и в Будапеща, и във Виена – аз нийде не видях ложата на кореспондентите да стои зад гърба на депутатите; там хе-е-е, нейде по кюшетата стоят вестникарите и в Лондон, и в Унгария, и във Виена, и в Берлин. А ние турихме на най-почетното място нашите вестникари.”

“Кажете в бюфета какво сте видели?”, любопитства Кръстю Мирски. “Ще кажа на реда му, г. Мирски. Ако г. Мирски бъде по-търпелив, ще чуе много нови работи и за него”, отвръща Такев.
За бюфета на Английския парламент той свидетелства: “Никой там не може да припари. Там е свещено и неприкосновено място, там само сенаторите и представителите на долната камара могат да влизат.”

В Берлин е същото положение. “И там в бюфета не можеш да понюхаш. Там софрите са наредени, там се хранят депутатите, но никакви външни лица там не се пущат”, твърди нашият пътешественик. “Отидох в Унгария – дава следващия пример Такев. – Още по-строг контрол. И там има бюфет изключително за депутатите, но не за външни посетители.”

Журналистите решително отказват изолацията. “Не сме заразно болни, та да стоим под карантина в отделна стая!”, възмущават се тружениците на перото. “Няма да контактуваме с депутатите чрез разсилен!”, допълват те и налагат информационно затъмнение. В Народното събрание не прекрачват дори репортерите на официоза “Пряпорец”.

Христо Славейков обаче не се огъва. Непоклатим е като вековните буки край Трявна, откъдето е родом. “А да отменя решението, не мога – категоричен е той, – защото го намирам, че напълно отговаря на духа на самия правилник и че с него не са абсолютно с нищо ограничени журналистите, а напротив им се правят улеснения и се осигурява спокойствието на депутатите.”
Това е положението!

* Фаворизирано.

Росен Тахов/trud.bg