След корупционния скандал в МОН – нови злоупотреби в образованието с участието на висши държавни служители

Новият главен секретар също е лице, свързано с длъжностни престъпления

През изминалите седмици редица медии алармираха за разкрита корупционна схема в Министерството на образованието и науката, вследствие на която са изчезнали над 20 млн. лв. от сключен договор с фирма за автобуси. Фирмата е трябвало да осигурява транспорт за ученици. Видни фигури от ДПС са арестувани, разследва се бившият главен секретар на просветното министерство – Албена Михайлова, която е подписала договора. Общинският съветник и бивш областен председател на ДПС във Варна – Сали Табаков, е арестуван и заедно с неговия тъст – Захир Османов, са обвинени за пране на пари. Третото действащо лице е Албена Михайлова, която доскоро беше главен секретар на МОН, но понастоящем е отстранена. Тя е обвинена за длъжностно престъпление.

Става дума за корупционна схема от обществена поръчка на МОН от 2018 година. Преди 6 години Министерството сключва рамково споразумение с варненската фирма „Джеми“ ООД, която е собственост на Сали Табаков,  за доставка на автобуси, които трябва да возят ученици от малките населени места към градовете. Под документа стои подписът на Албена Михайлова като възложител на поръчката в качеството й на главен секретар на министерството. Тя остава на този пост през всички редовни и служебни правителства в периода – до края на м. юни 2024 г., когато е отстранена.

Албена Михайлова

Фирмата „Джеми“ ООД подписва 4 договора с МОН за доставка на турски автобуси за общо 28,4 млн. лева. Последната поръчка за доставка на превозни средства за образователното министерство, по която има сключени договори, е обявена през ноември 2022 г., като прогнозната й стойност е 40 млн. лева. От 2018 година досега на фирма „Джеми“ са платени над 43 млн. лева, но по сметките на доставчика в Турция са постъпили едва 8 млн. лв. Компанията, която трябвало да достави малките бусове за учениците, се нарича „Фирма за анонимни външни търговски дейности“ и е била разследвана в Турция за финансови злоупотреби. Тъстът на Сали Табаков притежава 90% от компанията и е управител. Съдружникът му, Ангел Петров, има 10%. Захир Османов е собственик и на други компании, които работят с държавни пари. В момента бившият главен секретар на МОН – Албена Михайлова, областният председател на ДПС във Варна – Сали Табаков и тъстът му – Захир Османов, са обвинени за неизгодна сделка и пране на пари, като това бе съобщено официално от Софийската градска прокуратура.

Логично възниква въпросът – само името на Михайлова ли е замесено в корупционните практики на МОН? Сама ли е действала тя през целия период? След разразилия се скандал започват да излизат имената и на други висши държавни служители, за които има съмнения, че са замесени в различни схеми или длъжностни престъпления. Друга главна действаща фигура в просветното министерство е г-н Любомир Йосифов, който е заемал поста директор на Правната дирекция на ведомството над 20 години. За него се знае, че от години мечтае да заеме мястото на Михайлова – той самият е споделял тези свои желания пред колеги и приятели. Почти нищо в МОН не се е случвало без неговото знание, съгласие или участие.

Сали Табаков

И случайно или не, след освобождаването на обвиняемата Михайлова от поста, от 8 юли именно Йосифов сяда на нейното място и встъпва в длъжността главен секретар на МОН. Това развитие на събитията възбуди вълна от възмущение у редица представители на академичните общности в страната, където се оказва, че той е добре познат. Те споделят, че немалко пъти са имали вземане-даване с чиновника в периода, когато е бил начело на Правната дирекция на МОН. От тях получихме информация за различни занимания на директора, които той е осъществявал, ползвайки своя служебен статут. От тези занимания същият е получавал различни финансови облаги, макар същото да се квалифицира като престъпление по нашия Наказателен кодекс и да е в разрез със Закона за държавния служител, Закона за противодействие на корупцията и Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация.

От дългогодишната си служба в МОН, Йосифов е опознал добре системата и е натрупал редица познанства, които впоследствие умело използва. Като директор на Правната дирекция, той принципно е трябвало да отговаря за разработването на закони и подзаконови нормативни актове в областта на образованието и науката, за изготвянето или съгласуването проекти на актове на министъра на образованието и т.н. Вместо това обаче, Йосифов е делегирал служебните задачи на своите подчинени, а самият той се е занимавал с това да развива завиден бизнес, ползвайки за целта всички контакти, които е завързал заради позицията му на директор в МОН. От свидетели става ясно, че за паралелния бизнес на директора знаят не само представители на университетите в страната, но дори и служители в самото министерство, които обаче не са сигнализирали за това, поради страх да не загубят работата си.

В продължение на години висшият държавен чиновник е предлагал различни платени услуги на ректори, ръководители на държавни агенции и предприятия, управители на центрове, шефове на РУО-та и пр. Те са били от различно естество – оказване на „правна помощ“, даване на правни съвети, включване на лобистки текстове в нормативни актове, касаещи образователната система в страната, съдействие по юридически казуси, които са постъпвали в министерството и др. Използвайки своето служебно положение като директор на дирекция „Правна“, Любомир Йосифов нееднократно е изтъквал своята водеща роля при решаването на правни спорове, в които заинтересована страна е било дадено висше училище или лице от академичната общност. За да съдейства за положителното развитие на даден казус, заинтересованата страна е трябвало да възнагради Йосифов подобаващо, като това се е извършвало лично (по-редкият случай) или чрез трети поставени лица, близки до директора (например чрез сключване на граждански договори), които после са му се „отчитали“. Такива услуги са предоставяни на редица висши училища и техните ректори, между които: Медицински университет – Пловдив, Тракийски университет – Стара Загора, Технически университет – София, Университета по библиотекознание и информационни технологии и други.

Любомир Йосифов

Основното занимание на настоящия Главен секретар на МОН обаче се оказва доходоносен бизнес, свързан със студенти от трети страни, които искат да се обучават в медицински специалности у нас. Таксите за чуждестранни граждани за обучение в медицински специалности в България варират между 13 000 и 18 000 лв. годишна семестриална такса. В същото време българи и граждани от ЕС заплащат за обучение между 1000 и 1200 лв. годишно. Поради тази причина университетите у нас, които предлагат обучение по медицински специалности, търсят и желаят чуждестранни граждани за свои студенти. Това е довело до статистиката, че от всички студенти по медицина в България, близо 40% са граждани от трети страни.

Описаните обстоятелства са известни на Любомир Йосифов, който е измислил успешна схема, чрез която да „осигурява“ чуждестранни студенти на различни висши училища, а в замяна да получава определено възнаграждение. Тук идва ролята на друго скандално лице, прочуло се у нас с корупционна схема за записване на чуждестранни студенти, плащане за вземане на изпити и за дипломиране – д-р Атанас Циканделов. Доктор Циканделов, съпругата му София и децата им – Димитър и Стефани ръководят редица фирми, свързани с привличане на чуждестранни студенти и записването им в български висши училища. Срещу Атанас и София бяха повдигнати обвинения за създаване и ръководство на организирана престъпна група, както и за участие в корупция. Преди няколко години бе излъчен запис от скрита камера, който е достъпен в интернет и днес, на който се вижда как д-р Циканделов свободно говори за даване на подкупи за вземане на изпити в Медицински университет –София и Медицински университет – Пловдив, за уреждане на дипломи на лица, които никога не са стъпвали в университет и т.н.

Българската фирма, управлявана от семейството, се нарича „ХЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ООД и беше посочена от прокуратурата като част от организирана престъпна група за фиктивен прием на чуждестранни студенти у нас. За всеки записан чуждестранен студент, който фирмата успее да привлече за медицинските университети, тя е получавала между 10 и 20% от стойността на годишната такса на студента, която, както бе отбелязано – варира между 13 000 и 18 000 лв. Очаквано или не, д-р Циканделов явно се оказва сред най-близките приятели на Любомир Йосифов. Не би могъл да се обясни по друг начин иначе фактът, че последният, докато е висш държавен служител в МОН, вербувал ректорите на всички медицински висши училища в страната (а и на някои немедицински), с които той има контакт заради своето служебно положение, да сключат договор за посредничество с фирма, свързана със семейство Циканделови. Фирмата е регистрирана с името „Стъди ин Бългерия“ ЕООД, уебсайтът й е https://www.interhecs.com и се представлява от съпругата на д-р Циканделов – София Циканделова. Фирмата фиктивно е управлявана от Иван Божинов, който пък е бил в управлението на друга фирма, регистрирана на абсолютно същия адрес – „Частна профилирана гимназия София“ ЕООД, заедно с дъщерята на Атанас и София – Стефани Циканделова.

По данни на лица от висшите училища, Любомир Йосифов активно е вербувал за сключване на договор за посредничество между фирмата „Стъди ин Бългерия“ ЕООД и някои български университети. Съгласно договора, ако фирмата успешно привлече чуждестранен студент, който да бъде записан в съответния университет, висшето училище й дължи възнаграждение в уговорен в договора размер. Процент от фирменото възнаграждение е заделян след това за г-н Йосифов, който е съдействал за сключването на договорите, а също и лично е подпомагал за набирането на лица от трети страни, които да ползват услугите на „Стъди ин Бългерия“ ЕООД. Договори с фирмата, свързана с имената на семейство Циканделови, са имали Медицински университет – Пловдив, Тракийски университет – Стара Загора, Университет „Асен Златаров“ – Бургас, Технически университет – София и редица други. Всички договори с университетите са сключвани изцяло с посредничеството на Любомир Йосифов.

Освен изброеното дотук, бившият директор на Правната дирекция и настоящ Главен секретар на МОН не е пропускал и възможности да си намери място в различни органи, дружества и съвети, които да му донесат допълнително възнаграждение, както и контакти. Заедно с изпълняването на длъжността „директор“ в МОН, от 2008 до 2017 г. Йосифов е бил и в Съвета на директорите на предприятието „Образование и наука“ ЕАД, чийто собственик на капитала е просветното министерство. Като член на съвета той е получавал възнаграждение в размер 150 на сто от брутната заплата на дружеството, чийто капитал по устав е 3 228 600 лева. Също така, от 2016 година до днес, Любомир Йосифов е и член на Надзорния съвет на НОИ. Към момента участва също в Съвета на настоятелите в два от университетите, които (вероятно по съвпадение) са сключвали договори с фирмата на семейство Циканделови – „Стъди ин Бългерия“ ЕООД. Това са Медицински университет – Пловдив и Университет „Асен Златаров“ – Бургас.

Представители на висшите училища в страната и редица служители на МОН са забелязали и други бизнес интереси на дългогодишния директор. Те са свързани с ремонтите на училищата в страната и със STEM центровете, като само за тези инициативи са предвидени средства в размер над 600 млн. лв. от Плана за възстановяване и устойчивост на България. Йосифов държал да получава информация за всяко училище, определено да получи финансиране за ремонт. Той дори настоявал служители от МОН, които имат достъп до документацията, да му изпращат снимки на списъщите с одобрени за финансиране училища. Оказва се, че Йосифов всеки път лобирал за подкрепа за конкретни училища. Той изкъсо следял процеса – от включването на дадено училище в списъка с потенциални бенефициери на ниво министерство, чак до приемането на окончателния акт с одобрените проекти от Министерския съвет. Служители на МОН, които са забелязали този интерес на чиновника, смятат, че той се е договарял пряко с училищните директори да лобира за техните училища, като в замяна на осигуреното от него финансиране, той е получавал определено възнаграждение.

Техническите характеристики на оборудването, което училищата в страната ще могат да закупят с парите от програмата, се следели зорко от юриста. Той държал да бъдат включени определени критерии за кандидатстване и специфични технически параметри на техниката, която всяко училище в страната ще има право да закупи. Впоследствие става ясно, че на тези технически параметри, по случайност, отговарят няколко определени фирми.

Всестранно развитата личност Йосифов, понастоящем Главен секретар, изненадващо се сближавал и с директорката на дирекция “Човешки ресурси” в МОН – г-жа Даниела Недялкова. Това се случвало точно когато предстояли по-мащабни смени на директори на училищата в страната. Твърди се, че през него минавали част от политическите и партийните поръчения за назначаване на хора в системата, както на местно ниво, така и в страната. Отдавна се знае, че училищните директори играят сериозна роля когато дойдат местни или парламентарни избори.

Лица от висшите училища и служители в образователната система на различни нива отдавна коментират, че честите пътувания на Йосифов в чужбина (понякога 2-3 пъти месечно), в т.ч. на екзотични дестинации, съвсем не би следвало да са по джоба на държавния служител. Информация за неговия висок житейски статус давал самият той, като парадирал със снимки от чужбина, нови автомобили. Въпреки явното разминаване между официални доходи и стандарт на живот, Йосифов често парадирал пред познати и колеги със своите възможности – пътувания, нови автомобили, мотоциклети, обзавеждане на апартаментите му или със строежа на новата му вила. Това е и причината служителите в МОН да предполагат, че има стабилен гръб, който “пази” Любомир Йосифов, поради което не смеят не само да подадат сигнал, но и да възразят на често авторитарното поведение на дългогодишния шеф на дирекция “Правна”. Същото притеснение имат и различни лица от висшите училища в страната. Те се безпокоят да алармират за случките, на които стават свидетели, заради стабилните връзки на чиновника с редица ректори на университети, често скрепени с бизнес интереси. От ректорите зависи всяко назначение в администрацията на висшите училища, но също до определена степен и академичното израстване на лица от академичния състав на университета.

burevestnik.bg