Смяната на ролите не означава смяна на политиката

В Скопие са притеснени от оставката на Румен Радев и идването на Илияна Йотова, но не очакват промяна в отношението към Северна Македония

Радев извади на преден план правата на българите край Вардар и обвързването им с европейската интеграция на съседната ни държава

Цяла седмица мина от оставката на президента на България Румен Радев и притесненията около Вардар за това, каква ще бъде оттук нататък позицията на България към Северна Македония, стават все по-видими. Най-общо казано, от политическия елит на съседната държава не крият задоволството си, че Радев вече няма да е държавен глава, но в същото време, в рамките на хипотезата, че при определени обстоятелства би могъл да стане премиер на страната ни, се опасяват, че тази нова евентуална битност би му дала повече практически възможности, динамика и гъвкавост да продължи още по-настойчиво в защитата на правата на местните българи там. Разбира се, тъкмо представителите на българската общност в Северна Македония са тези, които с благодарност оценяват ролята на Радев в тяхна подкрепа и се надяват, въпреки неговата оставка, това да продължи и при новата политическа и институционална конфигурация на властта в България.

Ако случайно ви е направило  впечатление, доста често съм заявявал, че оценявам стойността на управляващите у нас по това какво отношение имат към проблема, наречен най-общо „Македония“. Независимо дали става дума за премиер, президент или какъвто и да е друг фактор.  Това схващане може  да изглежда  едностранчиво и непълно, но досега не ме е подвеждало. Сигурен съм, че и сега ще стане така, когато Румен Радев вече не обитава „Дондуков“ 2, а очевидно има намерение да се впусне в политическата битка в България, или както преобладаващото мнозинство от анализатори и коментатори определяха това като „скачане отнякъде в нещо“.

В своите девет години като държавен глава на Република България Румен Радев работи с трима президенти на Република Северна Македония. Така се стекоха нещата. Най-напред „хвана“ последните месеци от втория мандат на посочения от премиера Никола Груевски и избран преди всичко с гласовете на привържениците на ВМРО-ДПМНЕ проф. Георге Иванов. После му се наложи да търси сътрудничеството с едномандатния Стево Пендаровски, издигнат от левоцентристкия Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ). Даже бе един от държавните глави на съседните на Северна Македония страни, който присъства на инагурацията му в Скопие на 12 май 2019 г. Така до 8 май 2024 г., когато в повторна битка Пендаровски загуби от преподавателката по конституционно право в Скопския университет проф. Гордана Силяновска-Давкова, издигната от ВМРО-ДПМНЕ, но вече с друг председател на партията – Християн Мицкоски. Както се вижда, колелото на властта при съседите за тези девет години, в които Радев бе президент на България, се завъртя, без това да е създало условия за някаква осезателна промяна на становището на Скопие към страната ни. Не толкова отдавна поради честата смяна на служебни кабинети у нас Буяр Османи, шеф на дипломацията в правителствата на Зоран Заев и Димитър Ковачевски, се оплакваше, че вече не може да хване края на своите български колеги, защото много често се сменяли. Налагало се да работи с шест или седем министри на външните работи. Е, и Радев сега би могъл да каже, че и при него случаят е горе-долу такъв. Но с всеки от президентите на Северна Македония той намери начин да общува все с надеждата, че личните и институционални контакти на най-високо държавно равнище биха могли да играят важна роля за нормализиране и развитие на целия комплекс двустранни отношения.

Да си припомним. По покана на Георге Иванов през февруари 2018 г. Радев направи официално посещение в съседната ни държава. Видя се с домакина Иванов, разговаря с него и в резултат професорът заяви, че е предложил двете държави да сключат договор за стратегическо партньорство. Не се случи, най-вече заради българската позиция, че само няколко месеца преди това е подписан Договора за добросъседство и приятелство, който все още не е дал своите плодове. Тогава Радев се видя и с премиера Зоран Заев, като и пред двамата представи становището си в подкрепа на българите в Северна Македония. А какви са техните чувства, имам предвид местните българи, стана ясно при визитата на българския президент в манастира „Йоан Бигорски“. Придружен от двама митрополити- Старозагорския Киприян и Пловдивския Николай, той присъства на съвместната литургия, на която игуменът на манастира Партений развълнувано оповести, че за първи път от хиляда години насам в светата обител идва български държавник. Извън протокола, рано сутринта още преди закуска на втория ден от визитата, Радев с някои свои сътрудници отиде на кея на Вардар в Скопие и положи цветя на паметната плоча на мястото, където Мара Бунева наказа сръбския магистрат Велимир Прелич.

Със Стево Пендаровски на Радев се наложи да работи в условията на пандемията и на острото отдръпване на Скопие след декларацията на българския парламент, която бе наречена край Вардар „вето“ за европейската интеграция на Северна Македония – един термин, който ненужно и неточно употребяват оттатък и до днес. През май 2021 г. самолетът на Радев мина през Скопие, взе Пендаровски, делегацията му и група местни журналисти за съвместно пътуване до Рим и Ватикана. И ги върна, разбира се, след като и двете групи положиха цветя на гроба на свети Константин-Кирил Философ и бяха приети от папата. Пендаровски така и не дойде на официално посещение у нас, макар че все пак се появи в София на международен форум, посветен на енергетиката. Когато се върна в Скопие, заяви, че е готов да отиде в българската столица винаги, когато става дума за общи проблеми и в рамките на международни форуми, но не и за да „разговаря за история“.

А за нещата с Гордана Силяновска са ясни, защото са и най-пресни. Нейният опит за сближаване и подобряване на отношенията между двете страни с помощта на културната дипломация като мека сила бе провален от собствените ѝ сътрудници, които създадоха и направиха публичен скандал заради липсата на знамето на Северна Македония при разговора ѝ с Радев в София. Постепенно самата Силяновска лека-полека бе измествана от инициативи и работа в областта на външната политика, а и у нас от единия инат и чиста проклетия изпълнителната власт в лицето на премиера Росен Желязков ограничаваше преднамерено президента да пътува, особено в онези случаи, в които имаше възможност някъде по света да се види със своята колежка от Скопие.

Но ако има нещо, с което Радев ще остане запомнен в деветте години като президент, това е коренната промяна на акцента в отношенията ни със Северна Македония, извеждайки на преден план правата на българите край Вардар и обвързването им с европейската интеграция на съседната ни държава. И затова българите оттатък са му признателни. Радев бе първият, който прие техни представители в Президентството в София, при това неведнъж.  Един от участниците в тези срещи, публицистът Владимир Перев, написа по този повод: „Просто е невероятно как един човек без корени в Македония, офицер-пилот по образование, за когото повечето от нас мислеха, че е със скромни познания по история и без воля да се ангажира на терена на правата на македонските българи, успя да преодолее половинвековната летаргия на българското общество“. А Илия Стояновски, син на коравия българин от Скопие, вече покойник Йове Стояновски-Рибарот, написа в социалните мрежи: „Г-н Румен Радев остава първият български държавник от десетилетия насам, който публично и институционално чу гласа на македонските българи. В този контекст не може да бъде пренебрегната и неговата роля в процеса, довел до т.нар. френско предложение. Макар г-н Радев да не е негов автор, нито пряк създател на текста, факт е, че …той публично подкрепи рамката, чрез която българските условия към Македония бяха пренесени от двустранно на европейско ниво и вградени в преговорната рамка на Европейския съюз“.

Сега на „Дондуков“ 2 като президент на България вече е Илияна Йотова. По-добър вариант за приемственост в отношението към проблема с българите в Северна Македония просто не можеше да бъде измислен. Като вицепрезидент Йотова отговаряше за българските общности по света и за защитата на културно-историческото ни наследство зад граница. Тя познава проблема  на македонските българи отвътре, на „ти“ е с доста от хората с българско самосъзнание около Вардар, била е няколко пъти там, има ясна позиция по въпроса. Заслужава си  да поговорим по-подробно за това, но сега ще разкажа една мила история с нейно участие. В последните дни на големия българин от Македония Панде Евтимов, в които той гаснеше в една от клиниките на Военна болница в София, Йотова отиде да го посети. Замаян от лекарствата, с намалено зрение Панде така и не разбрал с кого разговаря. Когато Йотова си тръгнала, той попитал: „Тая госпожа знае много за Македония, коя е?“ И когато му казали, че това е вицепрезидентът на България, Панде извикал: „Бързо, върнете я, искам още да си говоря с нея“. Станал чудесен разговор между хора, на които съдбата на отношенията между България и Северна Македония е скъпа.