Социалните мрежи, а не геймингът, създават проблеми при тийнейджърите

Цифровата революция се превърна в огромен експеримент, а децата са най-изложени на рискове в него. На фона на увеличаващите се диагнози на Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност по света възниква ключов въпрос: дали растящата употреба на дигитални устройства играе роля?
За да проверят това, учените са проследили над 8000 деца – от около 10-годишна възраст до 14. Изследователите ги разпитват за дигиталните им навици и ги разделят в три категории: видеоигри, телевизия/онлайн видео (например YouTube) и социални мрежи.

Последната категория включва TikTok, Instagram, Snapchat, X, Messenger и Facebook. След това учените анализират дали употребата е свързана с дългосрочни промени в двата основни симптома на СДВХ: разсеяност и хиперактивност.

Основният извод е, че социалните мрежи са свързани с постепенно нарастване на разсеяността. Геймингът и гледането на видео не показват такъв ефект. Тази зависимост остава дори когато се отчетат генетичният риск от СДВХ и доходите на семействата.

Екипът проверява и обратната хипотеза – дали разсеяността кара децата да прекарват повече време в социални мрежи. Резултатът е отрицателен: връзката върви в една посока – социалните мрежи предсказват бъдеща разсеяност.

Механизмите, чрез които дигиталните медии влияят на вниманието, все още не са ясни. Липсата на ефект от други дейности на екрана показва, че не става дума за „общо вредно влияние на екраните“ или за клишето, че всички дигитални медии дават „допаминови удари“.

Авторите предполагат, че социалните мрежи създават непрекъснати разсейвания, които пречат на поддържането на фокус. Понякога не самите съобщения, а очакването дали е пристигнало ново, действа като психологическо разсейване. Тези малки прекъсвания увреждат концентрацията в момента, а когато продължат с месеци и години, вероятно имат и траен ефект.

Геймингът, за разлика от това, протича в ограничени сесии и изисква постоянен фокус върху една задача.

Статистически ефектът на социалните мрежи не е огромен – не е достатъчен сам по себе си да превърне човек с нормално внимание в човек със СДВХ. Но ако цялото население стане по-разсеяно, значителна част може да премине диагностичния праг.

Теоретично увеличаване на всички с един час социални мрежи дневно би довело до около 30% ръст в диагнозите. Макар да е опростена сметка, тя показва как нещо, което е „малък ефект“ при отделния човек, може да има големи обществени последици.

Данните подсказват, че през последните две десетилетия употребата на социални мрежи е нараснала поне с един час дневно. Преди 20 години почти не е съществувала. Днес тийнейджърите прекарват онлайн около пет часа дневно, основно в социалните платформи. Делът на младите, които твърдят, че са „постоянно онлайн“, нараства от 24% през 2015 г. на 46% през 2023 г. Това може да обясни значителна част от увеличението на диагнозите СДВХ през последните 15 години.

Пропастта във вниманието

Някои твърдят, че ръстът на диагнозите се дължи на по-голяма информираност и по-малко стигма. Това вероятно е част от обяснението, но не изключва реално увеличаване на разсеяността.

Освен това някои проучвания, според които симптомите не се увеличават, са правени върху групи деца, които вероятно са били твърде малки, за да имат смартфони, или върху периоди преди масовия бум на скролването.

Социалните мрежи вероятно увеличават разсеяността и употребата им е експлодирала. И какво следва? В САЩ минималната възраст за акаунт в повечето платформи е 13 години, но тези ограничения лесно се заобикалят.

Австралия отиде най-далеч. От 10 декември 2025 г. социалните мрежи трябва да проверяват дали потребителите са над 16 години, като наказанията за неспазване са сериозни. Ще видим какъв ефект ще има това законодателство и дали останалият свят трябва да последва австралийците.

БГНЕС