Стефан Стамболов извикан на дуел

Премиерът блудствал със съпругата на военния министър

„Кръвната обида се възнаграждава с кръв!“, провикват се кръвожадно разследващите журналисти

Стефан Стамболов не загина на дуел, съсякоха го от засада. Една „рицарска схватка“ подготви обаче трагичната му кончина.
Минал през Одеската духовна семинария и хъшовските обиталища отвъд Дунава, през поетическата школа на Ботев и политическа­та на Либералната партия, Стамболов стига до властта на 20 август 1887 г. Сяда на премиерското кресло, слага в джоба вътрешното министерство, от време на време посяга и на други портфейли. Военното поверява на Сава Муткуров, сменен на 4 февруари 1891 г. от Михаил Савов.

Нещастен ден за Стефан Стамболов! Защо?

Михаил Савов

Михаил Савов е завър­шил първия випуск на Военното училище в Со­фия и Академията на Генералния щаб в Петер­бург. Служил е в Източна Румелия, участвал е в Сръбско-българската война. Женен е за Смарайда Милкова, племенница на милионера Иван Ев. Гешов.

Още от моминските си години хубавицата Смарайда имала леко пове­дение. Около нея се въртял кой ли не. Про­дължавали да се въртят и след задомяването й. Днес един, утре втори, вдругиден трети… Рога растели и се разклонявали над благородното Савово чело. Някои от авторите-съавтори се знаели със сигурност. За други само се предполагало. Стефан Стамбо­лов бил от последните.

Седемдесет обезчестени моми. Обитател на тайни свърталища. Дамгосан от „френската болест“. Българският Казанова. Такива ле­генди витаели около фигурата на премиера. Съществуват обаче и факти. Екатерина Каравелова свидетелства: „Разправяше Стамболов за разни свои связи с жени и под­робно за последния си роман с г-жа З., не ща­деше думи, дати и подробности из развитието на тоя роман, достиганието конечната цел и бързото разочарование. Безсрамно посвети сътрапезниците си в коварното предавание на нещастната любовница на Кесякова и „осечката“* на последния.“

Съвременничката, коя­то неволно подслушва Стамболовата компа­ния, кипи от възмущение: „Да имах въз­можност да доведа жените, имената на които тъй цинично се подмятаха, сигурно щяха да вземат урок за в бъдеще.“

Леконравната Савовица и похотливият Стамболов! Блестящ случай да се удари Тиранина, както го наричат политическите противници. През април 1894 г. опозиционният вестник „Свободно слово“ разгласява:

„Отпреди три месеца бивший военен министър г. подполковик Савов случайно се научил, че г. Стамболов, шефът на мин. ка­бинет, в който г. Савов е член от три години, и колега му г. П. Славков, министър на търговия­та и земледелието, са блудствовали със за­конната му съпруга в къщата, която е срещу Пипиниерата** до кавалерийските казарми, и в оная на Г. Ковача, находяща се в Пиротска улица, и още в други някои домове, гдето тя е била отвеждана скритом. Това срамотно дело – продължава газетата – е вършено от министрите с жената на другаря им през законодателний период на Седмото обикн. народно събрание миналата година, ко­гато военний министър г-н подполковник Са­вов е имал вечерни занятия с бюджетарната комисия на събранието по предварително дискутиране на военния бюджет и когато той е отсъствовал от София по служебни дела.“

„Кръвната обида се възнаграждава с кръв!“, провикват се кръвожадно разследващите журналисти.

С Панайот Славков озлочестеният офицер не се занимава. Обявява дуел на Сте­фан Стамболов. На 14 април му изпраща пис­мо. На другия ден премиерът получава вест и от Савовите секунданти:

Многоуважаемий Г-не Министре,
Господин военний министър ни съобщава, че ни е назначил за секунданти по делото на ня­какво си оскърбление, нанесено от вас на се­мейната му чест и на военния мундир.
Вследствие на това и съобразно установе­ните за такива случаи формалности, молим ви, господине министре, да ни явите ще благо­волите ли да ни приемете, като ни укажете мястото и времето за това, или пък ще из­пратите своите секунданти при нас за разследвание и установявание на предметното оскърбление.
Приемете уверението, господине министре, на отличното ни към вас почитание.

София, 15 априлий 1894.
Подполковник Петрунов
Ковачев

Стамболов веднага си определя секунданти – външният министър Димитър Греков и под­полковник Васил Кутинчев. В 4 и 30 часа подир пладне те се срещат със Савовите пълномощници Христо Петрунов и Стилиян Ковачев. Съвещават се и насрочват нова среща за 7 часа вечерта.

Стамболовите довереници съумяват да внушат на колегите си, че скандалният дуел на всяка цена трябва да бъде осуетен. Разколебани, Петрунов и Кова­чев се оттеглят от мисията под предлог, че Савов не же­лае да ги запознае с подробностите по оскърблението. Иначе казано – с пикантните детай­ли. Съставен е протокол в два екземпляра.

Михаил Савов обаче не се предава. Още съ­щата вечер назначава нови секунданти, които светкавично правят опит да се свържат със Стамболовите:

Г-ну Д. Грекову, мин. на Външн. дела и изпо­веданията.
Тъй като Вие сте определените секунданти на г. Ст. Стамболова по предложений на тоя последний от страна на г. подполк. Савова дуел, и понеже вместо първите секунданти на г. Савова, известни Вам, сме ние назначени за тая цел, то молим да ни явите: кога и где ще тряба да се срещнем и произнесем по въпросний дуел.

София, 15 април 1894 г.
С почитание: В. Радославов
З. Митов (запасен майор)

Греков и Кутинчев отхвърлят новите довереници. Васил Радославов бил политиче­ски противник и личен враг на Стамболов. За­хари Митов пък бил не знам си какъв. Освен това Васил отказал някога да приеме дуел, а Захари бил принуден от самия Савов да напусне войската заради недостойно поведение. Такива персони не могат да бъдат секунданти, отсичат стамболовци.

Радославов и Митов рязко отвръщат: „Или среща, или нов протокол!“

Става второто. В изработения на 18 април документ е посочено, че подполковник Михаил Савов „се счита за освободен в по-на­татъшното свое действие в защитата на оби­дената му чест, тъй като по кавалерски начин не може да получи сатисфакция“, тоест удовлетворение.

По повод на декамероновската история княз Фердинанд прави цветистото изявление: „Във всеки случай, имайте предвид, че ко­гато ще трябва да меня правителството си, ня­ма да се възползвам от мръсните гащи на г-жа Савова.“

Тъкмо обратното, монархът майсторски се възползва от препатилото бельо на Смарайда. Подполковник Михаил Савов е свален от поста военен министър, изваден е от войската, отива в запаса. Овакантеното министерство Фердинанд поверява на предания нему полковник Рачо Петров. А едва ме­сец след дуелната разпра князът приема ос­тавката и на  Стефан Стамболов.

По улиците тълпа­та неистово крещяла: „Долу блудника! Долу тиранина!“

* Несполуката.

** Сега Борисовата градина.

trud.bg