Събужда ли се Великобритания или е безвъзвратно късно?

Елитите на Стария континент, с цялата условност на думата, мразят народите си

Великобритания продължава да е залята от протести, предизвикани от убийството на три малки момичета на шест, седем и девет години и намушкването на още осем деца и двама възрастни, извършено от родения в страната Аксел Рудакубана, син на мигранти от Руанда.

Властите на Острова, както и медиите, опитаха да обяснят случващото се с фалшива дезинформация и прояви на крайнодесни, а демонстрациите, протичащи под мотото „Стига толкова“ – като прояви единствено на антиимиграционни и антимюсюлмански активисти.

Дори според премиера на страната – Киър Стармър, не ставало дума за справедливи протести, а за „непростимо насилие“. Видимо той не беше толкова загрижен за бруталното убийство на децата, колкото за действията – по думите му – на крайнодесните, призовавайки полицията да се намеси решително, като „всички си понесат последствията с цялата сила на закона – затвор, забрана за пътуване и други мерки“. Вече са арестувани близо 400 души, а в Нотингам органите на реда даже пуснаха кучета срещу протестиращите.

За разлика от крутите мерки срещу демонстрантите, нямаше никаква ответна реакция срещу въоръжените мигранти, които освен виковете „Аллаху акбар“, успяха да пребият и някои протестиращи. Полицията просто ги наблюдаваше безмълвно.

Всъщност дали информацията, че заподозреният е радикален мюсюлмански мигрант е фалшива, не е напълно ясно, защото единственото, което полицията изнесе като данни, е, че убиецът е роден във Великобритания, с което явно държеше да натърти, че нямало начин да се касае за действия на расова и верска основа, ограничавайки достъпа на журналисти до него, защото бил непълнолетен и трябвало да му се спазват правата. Първоначално името му бе дни наред крито от управляващите, а един от организаторът на протестите Томи Робинсън, беше арестуван като „терорист“, но по-късно освободен. Показателни за случващото се във Великобритания са думите му, че когато се родил в Лутън през 1982 година, в града имало само една джамия, а сега са 45.

Паралелно с тези протести, в страната вече има и ответен отговор на мюсюлмани, които се събират на големи групи, въоръжени с дървени колове и метални тръби, и крещят „Аллах акбар“. Такъв имаше в Блекбърн например. В Ливърпул пък тече друг, който е насочен срещу „фашизма“.

Общо взето, акцентът и в английските медии е, че проблем няма, всъщност единственият такъв е дезинформацията, поради която се е стигнало до ексцесии. Опитите по някакъв начин отново да бъде намесена и Русия, за пореден път демонстрират потресаващото безсилие на управляващите. Сякаш големият проблем в Европа е това, а не роящите се ежеминутно мургави друговерци.

А истината е, че мотото на протестите – „Стига толкова“, напълно олицетворява не просто проблем, а бедствие.

Бедствието, което от години е заляло страната. Подобни прояви, като тази с убитите деца, отдавна не са изолиран случай на Острова. Буквално има епидемия в последните години, като преобладават наръганите с нож. И винаги реакцията на властите е една и също – да прикриват максимално дълго данните за извършителя, да крият подробности като произход, вероизповедание, възгледи, мигновено да се опитат да омаловажат случая, да заявят, че няма да толерират крайнодесни прояви (сякаш крайнодесни за извършителите), да декларират, че мюсюлманската общност в страната може да разчита на подкрепата им и няма да позволят да се чувства дискриминирана. Къде го чукаш, къде се пука!

Последните години помнят и още по-потресаващи случаи във Великобритания, както и престъпното мълчание на властите, дори по-точно казано – престъпното им съучастие. През 2018 г., най-накрая, след години наред мълчание, стана ясно, че банди, съставени от мъже с пакистански произход, са изнасилвали малки момичета и млади жени. В някои от случаите дори ги отвличали и давали на други мъже. По-фрапантното е, че се оказа, че полицията е била наясно със случващото се, но не са се намесвали, основно защото се опасявали в обвинение в расизъм спрямо мюсюлманските извършители.

Разбра се и за Телфорд, където властите също не предприемали нищо – както отново от страх, че ще бъдат обвинени в расизъм, могат да загубят работата си и да бъдат съдени, така и от опасения, че в града действа пакистанската мафия, която е доста силна и няма да могат да и се противопоставят. 40 години… над 1000 момичета – отвличани, изнасилвани, някои и убити. Първоначално полицията си позволява да класифицира жертвите като проститутки, за да прикрие мащабите и ужаса на стореното.

Последваха разкритията в Родърхам. 15 години, почти 1500 изнасилени и склонявани към проституция деца… И отново престъпното мълчание на властите в градчето. После се чу за Брадфорд, Оксфорд, Нюкасъл, Лестър…

И въпреки твърденията на британските власти, че това били изолирани случаи, тези мащаби потресоха всеки нормален. Продължават и гоненията срещу журналистите, срещу депутатите дори, които все пак надигнат глас и изрекат нещата с истинските им имена. А някой разкрие етническата принадлежност на изнасилвачите, а е веднага канселиран.

А ислямът неуморно е превзел страната, придавайки съвсем различен културен облик на Великобритания – в повечето случаи неограничващ се само до музика и храна, а до порядки и норми, неприсъщи на европейците.

Елитите на Стария континент, с цялата условност на думата, мразят народите си. И не е само Великобритания, разбира се. Франция, Белгия, Нидерландия не остават по-назад. Континентът затъва, потопен от пришълци, налагащи насилствено своите разбирания и религия, докато управляващият естаблишмънт къде тихомълком, къде напълно официално им помага, защитава ги от „лошите крайнодесни бели“.

Все по-видно правителства, НПО-та, медии, налагат правилния мироглед, а всеки, който не е съгласен с тях, бива нарочен за расист, хомофоб, фашист. Извършителите често снизходително са описвани като поели по грешния път, но иначе добри хора, жертвите – жертвите се споменават мимоходом. Това се случи и този път – Рудакубана беше описан от журналистите като добро дете, не е наричан даже и виновен, а заподозрян, заваляха негови снимки като малък, за да видят всички какъв хрисим облик имал.

Политкоректността убива живия организъм, а опитите все още останалите граждани да се събудят, биват яростно потъпквани от полиция и власти. А през това време мигранти, вече и техните деца, родени в европейските държави, се организират в банди, нахъсвайки се един друг, демонстрирайки примитивен фанатизъм и невежество, незачитайки порядките, законите и културата в приелите ги страни.

И въпреки превръщащите се с бясна скорост столици и градове в гета, властите продължават да обвиняват протестиращите срещу целия този терор хора, анатемосвайки ги като лумпенизирани хулигани, като расисти. А Европа затъва и се дави в политкоректност, изродил се мултикултурализъм и престъпно надмощие на друговерци. Свободата вече е слободия, културата – извращения, интелектът – под съмнение.

Вижте какво се случи във Франция. Само и само да не надделее здравият разум, управляващите в лицето на Еманюел Макрон и левицата се договориха, за да изолират с цената на всичко десницата от властта. Не просто десницата, а гласът на французите, търсещи промяната, борещи се за страната си, за запазването на нейния европейски и светски облик.
А може би вече е прекалено късно. Дали Старият континент ще има сили да се откопчи от задушилия го неолиберализъм, дали шансовете не са безвъзвратно пропилени, дали управляващата върхушка няма да потопи милиони европейци, принасяйки ги в жертва на примитиви, които грабят и обругават жителите – може би, случващото се тези дни във Великобритания ще покаже.

trud.bg