Съсипване на икономиката отляво

Плоският данък бил за банановите републики, което пък за нас било унизително

Минималната работна заплата (МРЗ) е просто константа, върху която се изчисляват всевъзможните осигуровки

Мен, като прост гражданин и още по-прост (страничен) политически наблюдател, не може да не ме разстрои подозрението, че комунизмът се завръща в една от най-твърдите си и агресивни форми – данъци, експроприация, за идеологизацията да не говорим. Само концлагерите още ги няма. Засега. Но като слушам носталгичните подсмърчания по „народния“ съд, то е ясно, че и този вариант е отворен.

Вижте какво става в Съединените щати – бастион и витрина на капитализма! Последните избори – за кмет на Ню Йорк и губернатори на две щата (Абигейл Спанбъргър във Вирджиния и Мики Шерил в Ню Джърси) – се печелят от демократите. И ако двете дами са умерено леви и по-скоро ги сочат като мост между демократите и републиканците, то Зорхан Мамдани е член на крилото DSA (Democratic Socialists of America), които са за колективна собственост или жестоки данъци за богатите, когато колективната собственост е невъзможна, за репарации за историческите неправди спрямо афроамериканците, за Зелената сделка, LGBTQ+ и прочее. Емблематични лица на DSA за Бърни Сандърс, Александрия Окасио-Кортес и тям подобни.

Консервативните коментатори казват, че било станало така на изборите в Ню Йорк, не защото американците са олевели, а защото долавяли дефицит на справедливост и на капитализъм и защото вече не вярвали, че „американската мечта“ е теоретично постижима с усилен и упорит труд. С две думи – защото искат рестартиране на системата (звучи ли ви познато?) все едно как.

Стигайки до тези изводи, консервативните коментатори предупреждават демократите, че това, на чиито криле се носят в момента, рано или късно ще им изяде главата; че отивайки толкова наляво, демократите си играят със собственото си бъдеще, но те, демократите, опиянени от първото си сериозно завръщане след изборната победа на Тръмп, едва ли имат уши да ги слушат.

Ами у нас? У нас напоследък пак се говори за вдигане на данъци. Плоският данък бил за банановите републики, което пък за нас било унизително. Между другото, тези виртуози на метафората знаят ли какво означава „бананова република“? Марио Варгас Льоса имаше великолепна книга посветена на тази тема – „Сурови времена“. Няма да ви я разказвам, но противно воплите и жалейките на българските оплаквачки, България не притежава нито един признак на „бананова република“.

Но за данъка. Аз пък с простата си глава си мисля, че плоският данък изобщо не е плосък. Той си е прогресивен в съответствие с прогреса на доходите на онзи, когото облагат. Ако изкарам 100 лв., ще ми вземат 10; ако изкарам 1000, ще ми вземат 100. Кое не му е прогресивното? А другото – нарастваща ставка, данък „богатство“ и пр., – наравно с всичко останало, не изглежда и справедливо. Къде е правдата в това, ако изкараш N пари, да ти вземат 1/5 от тях, а ако изкараш 5хN, да ти вземат половината? Каква е логиката? Каква е справедливостта? Освен може би тая, че при достатъчно дълго развиващи се капиталистически отношения, се появяват едно изключително богати субекти, за които никой не може да гарантира, че ще харчат парите си в обществена полза. А длъжни ли са? Да, много богатите хора трябва под формата на благотворителност да подпомагат проекти в полза на по-бедните, пък и на средната класа, защо не!, но да го правят доброволно, защото и те имат право на свобода като всички останали. Право и задължение. Защото, ако нямат свобода, не могат да отговарят за действията и бездействието си. Има Кой да съди всекиго и извън съмнение ще го съди по най-справедливия начин. Пък и чисто аритметически, мисля си, че и 10% от няколко десетки милиарда не са малко за благото на обществото. А това, че бюджетът е лаком, че политиците са обещавали какво ли не и че партийните централи имат нужда от все по-пълноводни притоци – това са си проблеми на бюджета, на политиците и на партийните централи.

Освен данъкът „дивидент“, от началото на тази година е факт и новата минимална работна заплата, която вдигат комай в началото на всяка година. В момента тя е 1 077 лв., но не си мислете, че това е направено от любов и за доброто на бедните. Не. Минималната работна заплата (МРЗ) е просто константа, върху която се изчисляват всевъзможните осигуровки. Тоест когато популистите и сиромахомилите кажат: „Увеличаваме МРЗ“, ние трябва да чуваме „Увеличаваме данъчно-осигурителната тежест“.

Дано не ви излъжа, но в момента данъчно-осигурителната тежест е около 35% от общата цена на труда, или около 41% от брутното възнаграждение – върху свободното възнаграждение на онзи народ, който само допреди няма и век и половина пъшкаше под непосилния османски десятък.

А 41% е опасно близо до половината, като тук не влизат всевъзможните такси за какво ли не – държавни, общински (напр. „смет“), лицензионни, съдебни (нотариални, по дела), банкови и пр., – с които общата тежест достига и надминава половината от това, което човек изкарва с труда си. С тези такси (хванете се някъде!) нещата могат да отидат и до 80%. И със сигурност публичните „услуги“, които човекът получава в замяна, не отговарят на тази цена.

Ако искаме да сме капиталистическа страна (всъщност ние искаме ли го? Искали ли сме го някога?), трябва всеки да запретне ръкави и да оре оная нива, на която го е турил Божият промисъл. А не да се чуди откъде какви гастарбайтери да внася. Много бързо станахме префинени европейци, дето не мога сами да си мият кенефите, ами трябва да внесат черноработници. А иначе „преходът още не е свършил“ и „сме ударили дъното“. За какво е тоя зор да се помпа бюджетът? За да се краде от него ли? Това, разбира се, също, но най-вече да се поддържа стандартът на заплатополучаващите, да могат те да пълнят до пръсване спа курортите в дългите уикенди и да теглят кредити за нови автомобили и жилища.

Увеличаването на данък „дивидент“ е лява, лява, лява мярка. Безумно лява мярка, която води само разруха и аз съм против нея, независимо откъде и от кого идва. Един от класическите индикатори на това що е ляво и що е дясно, е че колкото повече държавата преразпределя благата чрез бюджета, толкова по-ляво е управлението. Разпределянето чрез бюджета отнема на човека свободата да харчи спечелените от него пари за каквото си иска. А много пъти сме повтаряли, че човек трябва да е свободен във всичките си постъпки, за да може да носи отговорност за тях. Видяхме, че данъчно-осигурителната тежест е около (поне) 40%. Тоест ако изкарам 1000 лева, държавата ще ми вземе 400 от тях и ще ги изхарчи за нещо, за което изобщо не ме е питала. Аз пък, например, мога да искам да инвестирам в личното си усъвършенстване, но сега се получава, че инвестирам в колективното изяждане и изакване.

Увеличаването на данъците до ненормални размери в крайна сметка храни популизма, а също (и това е по-лошото) осигурява привилегии на различни прослойки, които не създават принадена стойност, но вече са станали толкова многобройни, че имат решаваща електорална тежест. Тоест, ако политиката е порочна, увеличаването на данъците я прави още по-порочна. Това е насилие срещу естествения ред на нещата.

Централизираното разпределение на благата, до което водят огромните данъци и всякакви други финансови повинности върху гражданите, превръща управляващата класа, професионалните политици, в организирана престъпна група. Те вече не враждуват помежду си, а правят картели, за да враждуват срещу неполитиците и неолигарсите, които пък от своя страна често стават съюзници на политиците и олигарсите, търпят ги, избират ги в името на краткосрочната полза – тук и сега, – без изобщо да се замислят за бъдещето. Очевидно никъде по света това не може да продължава вечно и скоро ще станем невинна публика на драматичен спектакъл. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

trud.bg