С колко ще паднат цените, ако въведат таван на надценките

Държавата ще регулира цените на 22 стоки. След въвеждането на таван на надценките, се очаква някои хранителни продукти да поевтинеят, а в „Здравей, България“ по Нова телевизия съпредседателят на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация Симеон Караколев коментира как промените ще повлияят на производителите и търговците на сирене и с колко то ще поевтинее.

Той даде пример с пътя на овчето сирене – от фермата до щанда. „1 литър мляко във фермата излиза 2 лева. За да стигне това мляко 2 лева, държавата е субсидирала поне 30% от него, защото фермерът ще го продава под тези 2 лева. В момента той е с 0% печалба на тези цени. След това млякото отива в преработвателя, където от 4 литра мляко излиза 1 кг сирене. Тоест сумата става 8 лева. Плюс всичките разходи на преработвателя – той продава килограм сирене за 14 лева. А 8 лева му струва суровината“, обясни експертът.

„Така надценката излиза около 15% – това е себестойността на сиренето. Защото вътре влиза разходът за ток, за работници. На щанда в търговската верига обаче сиренете вече е между 28 до 31 лева. Това са 120% надценка“, уточни той.

Караколев калкулира, че ако се приложат мерките по новия закон  – цената на сиренето на щанда за потребителя ще бъде максимум 18-20 лева за килограм“. „Ако в България имахме кооперативи, тази цена от 15 лева щеше да бъде директно за потребителя“, посочи той.

Бившият заместник-министър на земеделито и храните Александър Йоцев пък каза, че  не може в един закон да се вкарват антикризисни мерки.

„Има едно непознаване на терминологията, касаеща надценките. Когато има съотношение между разходите и крайната цена, т.е. надценката – тогава има процент на маржа. Това е именно, което коментира Министерството на земеделието. Означава, че ако имате 100 лева и разходи и себестойност 80 лева, ви остава надценка 20 лева. Това обаче не е 20% надценка. Това всъщност са 17% и малко. Защото надценката се съотнася към разходите, а не към цената“, обясни той.

Йоцев подчерта, че „много се подценява първата сделка“. „Ролята на изкупвачите е фундаментална. Изкупвачът може да регламентира и да вдигне земеделското производство, защитавайки и собствените си интереси, и тези на производителя. Или да го разсипе и да го обезсмисли“, подчерта бившият зам.-министър.

Журналистът Щерьо Ножаров пък обясни, че във Франция, чието законодателство се взима и се привежда в България  – таван на надценките няма. „Там спрямо производителите, първият доставчик – има минимална гарантирана надценка. Наистина акцентът пада върху опазване на интересите на производителя. Но след това няма таван на надценките. Франция, разбира се, има 80% собствено производство. Само 20% е вносът. В България вносът е минимум 50%“, посочи той.

flagman.bg