ТЕЖКА НЕКОМПЕТЕНТНОСТ ИЛИ ЛИЧНА ВЕНДЕТА? Съдиите срещу Сарафов и обществото – епизод пореден

Няма как да не си зададем въпроса кога най-накрая съдиите ще започнат да работят за интересите на гражданите

Системната несправедливост не просто руши основите на институциите, тя подкопава държавата

На 5 октомври Върховният касационен съд обяви Борислав Сарафов за незаконен главен прокурор. В две разпореждания съдът постанови, че след 21 юли 2025 г. той изпълнява функцията, без да има право на това.

В разпространеното становище се казва, че единствената възможност пред обвинител номер едно в държавата, е да подаде незабавна оставка.

Не закъсняха и реакциите на политици и партии, които веднага яхнаха вълната за своите цели. „Продължаваме промяната“ изпратиха сигнал до институциите, настоявайки за проверка и задържане на Сарафов, който според тях, злоупотребявал с власт и със средствата на данъкоплатците.

Последва реакция на Прокуратурата, според която становището на ВКС е политическо и цели дестабилизиране на съдебната власт, припомняйки, че не е в техните компетенции да се произнасят по този въпрос. Кой е и. ф. главен прокурор може да реши Прокурорската колегия на ВСС, а нейните решения може да се оспорват единствено от Върховния административен съд, припомниха от обвинението.

Не закъсняха да се включат и от Съюза на съдиите, както и адвокатски колегии, които определиха като „опасна атака срещу независимостта на съдебната власт“ позицията на прокуратурата по повод становището на Наказателната колегия на Върховния касационен съд. Последва ги, вече персонално, и председателката на ВКС Галина Захарова, която обвини Сарафов, че насъсква обществото срещу върховната инстанция.

Ако оставим настрана чисто правните термини и обосновки, с които се замерват двете страни; ако дори си затворим очите, че Захарова си позволява да изказва лична позиция, макар и прикривайки я зад решението на ВКС; ако оставим настрана, че всичко случващо се вреди на страната ни, особено в момент, в който страната ни е домакин на Балканския форум на главните прокурори, и в който ръководителят на Европейската служба за сътрудничество по наказателни дела Евроджъст е тук – все неща, от които редовият гражданин, може би, не се интересува и не може да вникне напълно, се появява един въпрос, който обаче би трябвало да вълнува всеки български гражданин – какво следва от решението на ВКС?

Въпреки че Висшият съдебен съвет е единственият легитимен орган да посочи кой следва да изпълнява функциите на главния прокурор до встъпването в длъжност на нов титуляр на поста, поради което решението на ВКС не поражда никакви последици, защото има нарочно решение на Прокурорска колегия на ВСС, а то може да се отмени само от Върховния административен съд (ВАС), не от Касационния съд, два състава на ВКС вече побързаха да откажат образуване на производства за възобновяване на наказателни дела, като по този начин пряко ощетяват засегнатите по тях страни, тоест – обикновените граждани.

По-конкретно, това касае два много тежки случая, за които Сарафов е поискал възобновяване на делата и възложил разследванията на НСлС – трагедията с убитата на пътя Сияна и прегазените от АТВ в Слънчев бряг – Христина (която почина) и нейното детенце Мартин, което излезе от комата, но ще му трябват години, за да се възстанови, ако въобще някога успее напълно – тепърва ще се учи отново да говори, да се движи и да се храни самостоятелно, въпреки че допреди това е правил всичко това.

Съвсем простичко обяснено – действията на ВКС, насочени срещу прокуратурата, в частност – срещу Сарафов, директно ощетяват потърпевши по наказателни дела. Дали се касае за тежка некомпетентност и неосъзнаване до какво водят подобни действия, или говорим за лична вендета, който обаче удря най-уязвимите, или се изпълнява политическа поръчка, дори не е от толкова съществено значение. Потресаващото е, че Съдът, че лично председателката му, че всички членове, за пореден път не просто си затварят очите пред истинските трагедии, забравяйки защо заемат тези постове.

Съдилищата, в частност съдиите, от години са длъжници на хиляди потърпевши, като най-засегнати са близките на убити при катастрофи, които са поставени в ролята на просещи правосъдие, докато делата се бавят години, съдебните заседания се отлагат постоянно, а накрая престъпниците получават условни или гротескно ниски присъди за извършените от тях тежки деяния.

А персонално г-жа Захарова, ако вместо да отделя сили и време да громи политическите опоненти на тези партии, които очевидно подкрепя – дали по линия на общо финансиране, дали по линия на свързващи ги по един или друг начин НПО-та, за тези години беше работила в полза на гражданите, на истинските потърпевши, вероятно съдилищата и съдиите нямаше да имат толкова лоша репутация сред обикновените граждани.

Ако всички тези, които денонощно тръбят за съдебна реформа, която обаче се изчерпва единствено с премахване на неудобните им, за да поставят техните хора на тяхно място, ако въпросните, начело с изпълняващите поръчките им съдии, през последните години си бяха свършили работата, нямаше стотици, хиляди почернени семейства, немили-недраги, да молят за справедливост, докато тромавите съдебни процеси удължават до безкрай агонията им.

Дори да изключим факта, че подобни предизвикани противопоставяния допълнително дестабилизират и без това разклатеното правораздаване у нас, и съд, прокуратура и останалите органи губят доверие, дори да си затворим очите, че трябва да се изпълняват решенията на ВСС, поне до произнасяне на Конституционния съд по този казус, няма как – за пореден път, да не се запитаме чии интереси обслужват подобни действия като това на ВКС. Няма как да не си зададем въпроса кога най-накрая съдиите ще започнат да работят за интересите на гражданите, съблюдавайки обществения интерес – обществения, не личния, не партийния!

Системната несправедливост не просто руши основите на институциите, тя подкопава държавата, подменяйки смисъла на правото, криейки се зад процедурни хватки, зад параграфи, вратички в законите, зад протакане.

Говорим за тежък институционален проблем, за дълбока криза сред онези, които са призвани да служат на обществото. Същите отдавна са забравили, че справедливостта не се открива сред процедурите, а е въпрос на морал. И докато потърпевшите чакат справедливост с години, често и не я дочакват, магистратите често се държат като недосегаема каста, чийто ангажимент е към различни кръгове, не към справедливостта, не към обикновените хора.

Правосъдие, лишено от почтеност, не е правосъдие, а формализъм.

pik.bg