Над 2 млн. работещите у нас се сблъскват с така наречената „тиха агресия”. Често тя се проявява под формата на нарушаване на личните граници, без да има конфликт.
Какво е „тиха агресия”
„Направили сме изследвания в 3 области – на работа, в семейния и приятелски кръг, както и във връзките“, обясни пред NOVA NEWS Ангел Лазаров, основател на Института по невро-лингвистично програмиране.
Никой не ни е наругал или заплашил, но се прибираме вкъщи с неясно напрежение. Това става почти всеки ден. След година напускаме работа, без да знаем защо. Или пък се развеждаме. Или намаляваме общуването с някого – не искаме да ходим при роднини или приятели. Това е заради натиск без открит конфликт. Чрез премълчаване, чрез намек, чрез вина, чрез неясни очаквания, ни карат да правим нещо, без да поемат отговорност за това. И всичко изглежда нормално. Затова и нямаме ясни стратегии за реагиране”, обясни Лазаров.
Данните показват, че близо 70% от служителите в България са подложени на скрит натиск, а в личен план – около 50-60% от хората. Лазаров смята, че всичко това е културно обособено в България.
„Векове наред сме оцелявали благодарение на семейството, където за лични граници трудно може да става въпрос. После идва социализмът, когато колективът беше над всичко. После трябваше да се оправяме сами по време на капитализма, но нещата не тръгнаха благополучно. Имаше тежки зими с инфлация и оцелявахме пак за сметка на бурканите от семейството. Така че, чисто културно, ние не умеем да си поставяме граници. Оттам произтичат и тези проблеми”, обясни Лазаров.
„В работен план около 70% от хората казват, че им се поставят задачи, без да се отчита какви други ангажименти имат. Около 50% споделят, че мнението им се игнорира на срещи. А приблизително половината казват, че им „крадат“ идеи.Това са прояви на т.нар. „скрит натиск”, обясни Лазаров.
Кога ни светва „червената лампа” и как реагираме
„Трудно ни светва „червената лампа”, защото това изглежда нормализирано.
Само една трета се опитват да заявят границите си или да откажат. Около 21% го правят, но се чувстват използвани. Останалите се съгласяват – на някои им кипи отвътре, но търпят. Други смятат, че това е нормално. Когато това се случва, човек престава да дава идеи, престава да заявява мнението си. Той ходи на работа, върши формално необходимия минимум и вече не е ангажиран. Това е т.нар. „тихо напускане“, което не се отчита в справките на HR отдела”, обясни Лазаров.
Как ние да не сме агресорът?
„Уважение към границите на другите и ясно заявяване на това, което искаме – с уважение към отсрещния човек”, заяви Лазаров.
/home/buntbgwb/public_html/wp-content/themes/foxiz/templates/popup.php on line 164
Последни коментари