Италианците откриват в Сен Тропе рая и стават негова институция
Родолфо Винаги паркирал сребристия си Ролс-Ройс в центъра на прочутия площад „Еспаня“
„Последните мoхикани“ или наследниците – Джанфранко Пиачентини и Данило Ендричи
Както твърдят вече половин век медиите на Апенините и тези край Сена, в края на шейсетте и началото на седемдесетте години на миналия век четиримата италианци Джиджи Рици, Бепе Пироди, Франко Рапети и Родолфо Паризи не само откриват Рая в Сен Тропе. Нещо повече – те се превръщат в институция на този „Рай“, която го прославя навсякъде по света като дестинацията на прекрасния, страстния, сластния, щурия, безгрижния, въобще на мечтания от всеки простосмъртен сладък живот. И стават негови символи, посланици, идоли, паметници, от които вече повече от половин век никой не може да свали ореола на раздаващи любов мъже, а не похотливи бройкаджии. Всеки от тях е различен в собствените си физически, морални и характерни измерения, но в същото време те са едно цяло, слепено от оная велика амалгама женската красота, винаги в плен на обсебваща, понякога може би прекалена страст.
Легендарните италианци (от дясно наляво) Джиджи Рици, Бепе Пироди, Франко Рапети и Родолфо Паризи
В предишните четива стана дума за „протуберансите“ на „les italiens”, за двамата по-прочути от четиримата „аматьори“, както те самите обичали да се наричат – гаджето за едно лято на „богинята“ Бриджит Бардо – Джиджи Рици и приятеля на незабравими хубавици и велики мъже Бепе Пироди. Те са щастливците от групата, галениците на съдбата, които достигат почтени старини, радват се на обществено внимание, на преклонението на младите търсачи на сладък живот, на семейно щастие сред съпруги, деца и внуци. Защото другите двама от тази наистина великолепна четворка „гларуси“ на Сен Тропе – Франко Рапети и Родолфо Паризи, ако в началото на житейския им път съдбата ги носи на ръце, по средата му за съжаление тя ги захвърля най-безцеремонно.
И двамата умират в средата на седемдесетте още ненавършили 40 години, като на първия краят е сякаш предизвестен от неговите залитания по хазарта и нечистите сделки. А трагедията на другия е предопределена от неговата пословична разсеяност, аристократично високомерие и пренебрежение към елементарните общоприети норми на поведение, като например тази да пресичаш улицата само на пешеходна пътека.
Според признанията на другите трима от „великолепната четворка“ Франко Рапети е бил най-големият красавец измежду тях и любимец на жените, за което говори неговото прозвище в Сен Тропе и по всички култови местенца на света по онова време. Наричали са го „дамски каприз“, но не „слабост“ или „блян“ – определения, които са с романтичен отенък и нямат нищо общо с неговия девиз: „Харесван мъж не отказва дори и на грозновата дама, стига да усети жар в очите й!“ С други думи, Франко е приставал на всяка жена, която си го пожелае като каприз, стига обаче тя да го заинтригува с нещо – списъкът на „покосените“ е дълъг и включва все елитни имена от международния джет-сет на епохата.
Но има нещо друго, което всички приятели на Франко Рапети от групичката на „les italiens” казват за него: „Лошото бе това, че на първо място той поставяше хазарта, а жените – на второ!“ Няма значение фактът, че когато Франко спечели на покер, след това лудориите му стават безкрайни и към тях той приобщава всички авери и жените им на момента. Но лошото си е лошо и трагедията се състои в това, че в края на краищата точно комарът изяжда главата на симпатягата, тъй като ресурсите от семейните имения и фабрики не стигат и понякога той трябва да се впуска в доста рискован и даже сенчест бизнес. Като този с наследника на богатата германска фамилия, кралете на стоманата Фон Тисен – индустриалеца и прочут меценат Хайнрих Фон Тисен, с чиято съпруга Лиан Дениз Шарто Франко изживява гореща любовна тръпка. Но след като закачката отшумява, той има наглостта да се глави за консултант и снабдител на мъжа й мултимилиардер със старинни шедьоври на изобразителното изкуство. Е, един ден, само на 36 години, италианецът полита от единайсетия етаж на небостъргач в Ню Йорк и се пребива, като американската полиция бързо, бързо изпраща трагичния случай в архив с печат „самоубийство“. Да, но според приятелите на „дамския каприз“ той със сигурност е бил подпомогнат от някого в „смъртоносното начинание“, може би заради непреглътната ревност от Хайнрих Фон Тисен. Но по-сигурно заради несполучлив опит на Франко да го измами и да го завлече с много пари покрай алъш-вериша им с картини.
От съвсем друга мая е забъркан последният от четиримата „гларуси“ на Сен Тропе – Родолфо Паризи. Русокосият хубавец дори е барон, наследил титлата от баща си и дядо си, които са били едри земеделски собственици на терени около Триест, притежавали са и няколко фабрики. Та Родолфо никога не е имал нужда от пари, харчел на поразия, за да му е хубаво и се впуска на равна нога в авантюрите из Сен Тропе с другите трима сънародници без значение от това, че те не са от благородническо потекло като него.
Родолфо Паризи с красавица
Според изповедите в края на седемдесетте години пред италиански медии на личния му прислужник Фердинандо, господарят му прекарвал зимите в Лондон, пролетта в Рим, а после тръгвал за Сен Тропе. Обикновено ставал от сън в единайсет сутринта, понякога престоявал и три часа в банята, като дълго тъкмял със сешоар гъстия си рус перчем. В следобедните часове обикновено се отправял на пазар из бутиците по баровските улици „Кондоти“ и „Фратини“ на италианската столица, защото се обличал само с маркови дрехи. Като винаги паркирал сребристия си Ролс-Ройс в центъра на прочутия площад „Еспаня“, а не в просторния двор на скъпарското си жилище. Следвала вечеря в изискан ресторант и задължителен купон в нощния клуб „Number One” на Джиджи Рици или в някой друг локал, където веднага на масата му присядали все отбрани италиански, френски, английски и американски актриси.
Както казва в едно интервю преди време Бепе Пироди – надживелият всички от тайфата, с която и велика хубавица да припишеш закачка на Родолфо, няма да сбъркаш. Било то в Рим, Лондон или Сен Тропе, където високият рус мъж наема за него и приятелите си само шикозни вили, като тази на естрадната легенда на Франция Джони Холидей. Тачен, обичан е бил и за това личната му драма покрусява познати и непознати – по време на следобедна разходка из Лондон пеша, незнайно защо Родолфо слиза от тротоара на улицата и минаващ автобус го убива на място със страничното си огледало…
Ех, някои изследователи на златните за италианската бохема времена твърдят, че „великолепната четворка“ има наследници в лицето на други двама „аматьори“ пак със световна слава – римлянинът Джанфранко Пиачентини и роденият далеч на север, в Тренто, Данило Ендричи. Те се присламчват към групичката на Джиджи Рици, Бепе Пироди, Франко Рапети и Родолфо Паризи, когато четиримата са в апогея си, като спечелват доверието им само със заслуги.
Джанфранко Пиачентини
Например Джанфранко им отваря вратата на изисканото артистично общество на Лондон, където по онова време на пиедестала на богини са възкачени плеяда неземни красавици. Интересното е това, че като истински римлянин, Джанфранко е бил голяма скрънза, организирал шеметни гуляи из прочути ресторанти, но си тръгвал винаги преди да бъде представена сметката, като другите винаги му прощавали слабостта.
Данило Ендричи, комуто жълтата хроника приписва свалки със звездни дами от класата на Барбара Буше, Марилу Толо и Надя Касини е изключително предприемчив и печели добре от всяко бизнес начинание. Та, освен че е щедър финансист на купоните на аверите си, той дълги години е техен консултант в предприеманите от тях търговски и всякакви други икономически инициативи. Днес е на прага на осемдесетте години, живее в Тренто с далеч по-младата си дружка и всеки ден слуша едно единствено парче на великия джазмен Оскар Петерсън – „Tenderly“, тоест „С нежност“…
Данило Ендричи
Съвсем естествено, в края на тази малка поредица от четива за четирима велики италианци – свалячи, плюс още двама техни последователи, любопитният читател ще зададе въпроса: Добре бе, ама през онези лета, когато “Les italiens” вкарват в леглата си най-хубавите мадами на Франция, къде са били прословутите любовници – французи, спали ли са те? Не, разбира се, може би вездесъщото влечение към чуждото на палавите французойки е надделяло в един момент и те са задоволили прищевките си да си поиграят с другоземни котараци. За малко обаче, защото когато Джиджи Рици намира гуменките си „Лакост“ пред общата им спалня с Бриджит Бардо, в нея вече се е бил изтегнал блажено начинаещият френски плейбой Патрик Жил. Който през следващите десетина години ще разнася по света славата на французите като безпардонни любовникари.
труд.бг
Последни коментари