Уникална монета от Перперикон разказва истории за рицари и кървави сражения

Нарича се “торнезе” или “гро турноа”, първите емисии започват да се секат през XIII в.

През Средновековието е имало финансови процеси като инфлация и девалвация

Само преди броени дни започнаха тазгодишните археологически проучвания на Перперикон. И ето, че вече се появи първата ценна находка, която този път е от Средновековието. Читателите знаят, че великият скален град има 7000-годишна история, започваща от тъмните праисторически времена и достигаща до драматичната 1362 г., когато османците превземат християнския Перперикон с яростен щурм. А въпросната находка е от XIII в. – героичната епоха, когато в Родопите непрекъснато воюват българи, ромеи и дошлите от Франция западни рицари.

Освен Българското царство и вечния му съперник – Византийската империя, следи по тези места са оставили и други съществували в европейския Югоизток средновековни държави. Именно такъв е случаят с най-новата находка. Малката сребърна монета е изключително интересна. На едната ѝ страна се вижда християнски кръст, а на другата – стилизирано изображение на готическа катедрала. Околовръст се чете полуизтрит надпис с латински букви, предаващ името на монетния двор, където е сечена монетата – Кларенция.

Предната част на сребърното торнезе с християнски кръст

Обратната страна на монетата с изображение на готическа катедрала

Монетата тежи по-малко от грам, но разказва истинска история за рицари и кървави сражения. В нумизматичната терминология този паричен знак се нарича “торнезе” или “гро турноа” – средновековна френска сребърна монета, чиито първи емисии започват да се секат през XIII в. Именно от нейното наименование произлиза популярното “грош”, а торнезетата под различни названия бързо се разпространяват в паричното обръщение на цяла Европа. Но нашата паричка е сечена именно в Кларенция, град на гръцкия полуостров Пелопонес, където се е намирала монетарницата на Ахейското княжество. А за да разберем как е попаднала тя на Перперикон, трябва да се върнем 800 години назад.

През април 1204 г. замисленият като акция за освобождаване на Светите земи Четвърти кръстоносен поход внезапно сменя посоката си и вместо да освободи свещения град Йерусалим от неверните мюсюлмани, превзема столицата на християнската Византийска империя Константинопол. Основана е Латинската империя, но нейният устрем бързо е пречупен от железните воини на българския цар Калоян, които на 14 април 1205 г. смазват непобедимите досега рицари от Франция и Фландрия. Кръстоносната държава не загива веднага, но през следващите десетилетия постепенно се разпада на различни владения, създадени по западен феодален модел.

Едно от най-големите от тях е Ахейското княжество на полуостров Пелопонес в днешна Гърция. То е основано още в първите години след превземането на Константинопол от двама смели френски рицари – Гийом дьо Шамплит и Жофроа дьо Вилардуен. При разпределението на земите на Византийската империя те тръгват на юг със съгласието на техния сюзерен, господаря на Солун и маркиз на Ломбардия Бонифас дьо Монфера. След много героични битки с местните ромейски благородници, те завземат феодалното владение Каламата и замъка Кипарисия. След смъртта на Гийом дьо Шамплит през 1209 г., единствен княз на Ахея остава Жофроа I дьо Вилардуен. При неговото управление Ахейското княжество е верен васал на латинските императори в Цариград и той разширява границите му до територията на целия Пелопонес. Синът Жофроа II дьо Вилардуен подновява васалната си клетва към Константинопол и помага на императорите в трудни моменти.

Княжеството в Пелопонес обаче надживява Латинската империя с почти два века. Когато през 1261 г. войските на Михаил VIII Палеолог си връщат Цариград и възстановяват Византийската империя, Ахея остава единствена силна кръстоносна държава в старите ромейски територии. По-късно става васал на Неаполитанското кралство и през следващите десетилетия постепенно отслабва поради вътрешни борби за власт, както и под натиска на външни врагове. Княжеството престава да съществува през 1432 г., след като е завладяно от византийското Морейско деспотство, но в 1460 г. османците окончателно слагат край на независимостта на християнския Пелопонес.

В разцвета си през XIII в. Ахейското княжество било покрито с рицарски замъци подобно на родината на повечето кръстоносци – Франция. Такъв бил например замъкът Клермон (Хлемуци), издигнат от дошли от Париж архитекти и високо запазен до днес. Живеещите в тези феодални орлови гнезда барони имали същите обичаи, както техните събратя в далечна Франция. При управлението на Жофроа II дьо Вилардуен княжеството се радва на просперитет, който му позволява да поддържа блестящ двор, в където непрекъснато се провеждали пищни рицарски турнири.

Столица на Ахея при управлението на Вилардуените била Андравида, където най-често резидирали принцовете. По време на властта на Неаполитанското кралство главен град става Кларенция, избран, защото бил важно пристанище и пряка връзка с Италия. В Кларенция се установили старейшините (баюли) и се събирал Парламента, съставен от представители на аристокрацията, духовенството и градското съсловие.

И именно там се намирал монетният двор на Ахейското княжество, в който било отсечено сребърното торнезе, открито на Перперикон. Но с тези интересни данни историята на паричката от тазгодишните разкопки не приключва. Малцина от непосветените читатели знаят, че през Средновековието е имало финансови процеси като инфлация и девалвация. Само че те са се проявявали по един особен начин, като монетите били орязвани, за да намалят теглото им. Изрезките се претопявали и са превръщани в нови монети. Така техният курс се регулирал спрямо спадовете и възходите на държавната икономика.

Торнезето от Перперикон е изрязано така, че е загубило част от теглото си. Според нумизматичните наблюдения в този си тегловен вариант то вече отговаряло на стандартите в паричното обръщение от 40-те години на XIV в. Казано накратко, отсечената около 70-80-те години на XIII в. в монетарницата на Кларенция сребърна паричка тогава още е циркулирала на пазара. Разбира се, нейните притежатели вече са били други хора – българи или ромеи.

Впрочем, когато става дума за 40-те години на XIV в. трябва да се отбележи, че по това време на Перперикон стават много интересни събития. Според византийския хронист Йоан Кантакузин тогава там се води истинска война между армията на цар Иван Александър и византийците за господство над важния град. Българите го превземат за известно време, а после ромеите си го връщат. Но от периода на българското присъствие на Перперикон се откриват доста сребърни аспри на цар Иван Александър, имащи същото тегло като изрязаното торнезе на Ахейското княжество.

Ето колко много може да ни разкаже една средновековна паричка. И именно затова археологията е велика наука, която непрекъснато ни дава нови и нови знания за миналото. Но това се случва само, ако тези, които откриват древните артефакти, могат да ги “прочетат” по правилния начин.

trud.bg