Според анализа на Фискалния съвет настоящата политика по заплащане на персонала в обществения сектор трябва да се преосмисли по няколко причини – тежестта на разходите за персонал стана твърде голяма (10 на от БВП); изпреварващият ръст на доходите спрямо инфлацията стимулира потреблението и генерира още инфлация; ръстът на заплатите в държавната сфера принуждава работодателите в частния сектор също да увеличават заплатите; приоритетното увеличаване на заплатите в определени сектори създава усещане за несправедливост и води до протести за по-високи заплати и в другите сектори; намаляването на населението изисква съкращаване на служителите в някои сектори, при които натовареността намалява (полицаи, учители, лекари, чиновници и др.); режимът по отношение на разпределението на осигурителната тежест между работодател и служител трябва да е еднакъв за всички работещи.
Държавни разходи за персонал – заети и заплати по сектори
Разходите за персонал в отчета за бюджета за 2024 г. възлизат на над 20 млрд. лв. при планирани 18 млрд. лв. От тях 16 млрд. лв. са за заплати, а останалите 4 млрд. лв. са за осигуровки. Увеличават се с 3 млрд. лв. или със 17 на сто спрямо предходната година. За 2025 г. са планирани 22,8 млрд. лв. за персонал или отново почти 3 млрд. лв. повече. Разходите за персонал представляват 26 процента от всички държавни разходи (при 22 на сто през 2018 г.). Като дял от БВП достигат вече 10 на сто, а до 2018 г. не надвишават 8 процента. Тези данни показват, че през последните 5-6 години държавните разходи за персонал растат с темпове, изпреварващи инфлацията, е посочено в анализа.
Заетите в обществения сектор по трудови и служебни правоотношения през 2024 г. са 558 399 души. Най-голям дял (около 28 на сто) са заети в образователната сфера. На второ място по численост са заетите в сферата на здравеопазването (около 24 процента), а на трето място е държавната администрация с дял от около 20 на сто (112,7 хил. д.). На тези три сектора се падат и приблизително 72 процента от общите разходи за заплати. Анализът на структурата на наетите лица в динамика показва значителен ръст в броя на заетите в здравния сектор – от 101 хил. души през 2019 г. до 132 хил. през 2024 г. Този сектор отчита и най-голямото нарастване на разходите за заплати – от 1,7 млрд. лв. през 2020 г. до 3,4 млрд. лв. през 2024 г.
Средната брутна работна заплата в обществения сектор е 2400 лв. през 2024 г., като се увеличава с 15 на сто спрямо предходната година. С подобен темп нарастват заплатите в трите най-големи сектора. Заплатите в обществения сектор изпреварват тези в частния сектор – средната заплата там е 2300 лв. Политиката по заплащане в публичния сектор създава натиск върху пазара на труда и частният сектор също е принуден да повишава заплатите, за да задържи служителите си. В голяма част от общините заетите са предимно в обществения сектор и той задава нивата на възнаграждения, с които частният сектор трябва да се конкурира, отбелязват от Фискалния съвет.
В отчета за изпълнението на бюджет 2024 г. са отчетени 2,2 млрд. лв. повече разходи за персонал от планираните, т.е. превишение с 12 на сто. Видно е, че преизпълнението на разходите за персонал не е свързано с държавния бюджет, а вероятно касае бюджетите на общините, където разходите за персонал достигат 8,12 млрд. лв. (при 6,85 млрд. лв. за 2023г.). Голяма част от тези разходи се финансират с трансфер от държавния бюджет за делегираните дейности (най-вече за образование), е посочено в анализа.
Държавно управление
Администрацията на изпълнителната власт към юни 2025 г. е 99 хил. души. От тях 35 хил. са в общинските администрации, а 56 хил. са в централната администрация. За периода 2011-2025 (юни) г. общата численост на администрацията на изпълнителната власт е нараснала умерено с 2623 души. Съотношението брой население към 1 служител на администрацията за същия период намалява от 76,1 на 65,1 (изчисление на Фискалния съвет), което показва известно нарастване на административната тежест, но това намаление се дължи основно на намалението на броя на населението.
С изпреварващ ръст се отличават общинските администрации, които за периода 2011-2025 (юни) г. се увеличават с 2184 души. При тях съотношението население на 1 служител по изчисление на Фискалния съвет по данни на НСИ намалява от 223,2 през 2011 г. на 183,9 през юни 2025 г., т.е. налице е съществено увеличаване на административната тежест. Според Фискалния съвет следва да се обмисли административна реформа за намаляване на броя на общините. В много от по-малките общини административната тежест е твърде висока.
Вътрешен ред и сигурност
Разходите за вътрешен ред и сигурност в България като дял от БВП са едни от най-високите в ЕС – 2,6 на сто при средно за ЕС и еврозоната 1,7 процента по данни на Евростат от 2023 г.
Разходите за „Правосъдие“ у нас са най-високи в целия ЕС (0,7 на сто от БВП, при 0,3 процента за ЕС), следвани от разходите за „Полиция“ (1,3 на сто от БВП, при 0,9 процента за ЕС). Съгласно отчета за изпълнението на бюджета за 2024 г. разходите за „Вътрешен ред и сигурност“представляват 2,76 процента от БВП, а за отбрана 1,6 на сто от БВП.
В бюджета за 2025 г. имаше драстично увеличение на разходите за персонал в МВР и останалите силови ведомства. На фона на високите разходи, доверието на гражданите в системата намалява все повече. Обезпечеността с полицаи на глава от населението нараства през последните години, при намаляващ брой на населението. През 2022 г. полицейските служители в България са били 421 на 100 000 души (28 800), а през 2015 г. са били 312 (22 465) – увеличение с 28 на сто за 7 години. Показателят от 312 полицаи е много близо до средния за ЕС (313 полицаи) и малко над средната стойност от 300 полицаи в световен мащаб (ООН, 2006 г.). Щатната численост на МВР към 30 юни е 55 000 щата, от които 5700 незаети (от тях 27 000 щата в областни дирекции на МВР, 8700 в Пожарна безопасност, 8700 в Гранична полиция). Според Фискалния съвет налице е драстично несъответствие между численост и престъпления, което поражда потребности от оптимизиране на числения състав по области, особено наложително за Смолян, Кърджали, Варна, Пловдив.
Социални и здравни осигурителни вноски
На 4,3 млрд. лв. възлизат разходите за осигуровки, които правят държавата и общините (2,6 млрд. лв. държавата и 1,35 млрд. лв. общините). Държавните служители от най-масовата, трета категория труд през 2024 г. са били 48 280 души, а средно-месечния им осигурителен доход е 2 432 лв. За тях държавата изцяло поема здравно-осигурителните вноски (24,3 на сто осигуровки за ДОО и 8 на сто здравна осигуровка), докато останалите служители поемат 13,78 процента от осигуровките за своя сметка. Привилегията за поемане на пълните осигуровки от страна на държавата е останала от времето, когато държавните служители не бяха добре платени. Към днешна дата тази привилегия е по-скоро несправедлива спрямо останалите служители в държавната администрация (на трудов договор) и служителите в частния сектор. Платените осигуровки за държавните служители, вкл. тези в съдебната система (без тези по Закона за МВР) възлизат на 385 млн. лв. Фискалният ефект за бюджета ще бъде около 200 млн. лв. по-малко осигуровки, е посочено в анализа. Според Фискалния съвет много по-голям ефект ще има, ако полицаите и военните служители поемат част от осигуровките си за своя сметка, както останалите служители (към момента държавата им плаща 73,3 на сто осигуровки). Няма икономическа логика в това едни служители да плащат лични осигурителни вноски, а други да не плащат. Нещо повече, техните вноски (защото те черпят осигурителни права) се плащат от държавата, т.е. от данъците на всички, отбелязват от Фискалния съвет.
БТА
/home/buntbgwb/public_html/wp-content/themes/foxiz/templates/popup.php on line 164
Последни коментари