На по-малко от два часа от столицата София и на два часа и половина от гръцкото крайбрежие, заобиколен от термални извори, градът вече привлича и с качеството си на живот, бързата интернет връзка и изгодната българска данъчна система.
Пекари и цифрови номади
За Дюпал и съпруга ѝ Кристиан Рудницки, също бивш графичен дизайнер, Банско, където са отворили микропекарна, предлага неочаквана комбинация от селска задушевност и международна общност.
Рудницки се радва, че „наблизо има баба, която ми носи домати и билки, а след това в пекарната идва индонезийско семейство“, докато Ан е очарована от силната местна идентичност.
В центъра на стария град бивш универсален магазин е превърнат в модерно споделено работно пространство, където Оскар Трейн обича да работи.
25-годишният датчанин, израснал отвъд Ламанша, се заселва в Банско през 2021 г., привлечен от хвалебствените коментари в социалните мрежи и перспективата да плаща 10 процента данък, докато в Обединеното кралство „би плащал 45 процента“.
Там среща съпругата си, която също е цифров номад, и през зимата нищо не му доставя по-голямо удоволствие от това да започва деня си с два часа на пистите – възможност, която има благодарение на часовата разлика с Лондон, където се намира застрахователната компания, за която работи.
Кметът на Банско Стойчо Баненски казва, че му е трудно да оцени точния брой на заселилите се в града чужденци, но мащабът на явлението може да се види в споделените работни пространства, „където има 500 до 600 души“.
Като планински спасител (доброволец – бел. ред.) Баненски вижда в този успех добре дошла алтернатива на икономиката, доминирана от зимните спортове, която става все по-уязвима заради климатичните промени.
Според доклад от февруари 2026 г. на Института за пазарна икономика заселването на чужденци допринася за изглаждането на сезонността на доходите.
Джентрификация*
Сред тях е 70-годишната Лилия Тес, която обяснява, че е търсила „градче в Европа, където да можем да се наслаждаваме на тишината и гората“.
Библиотекарка в Санкт Петербург до 90-те години на миналия век, преди да се премести в Израел, тя купува апартамент в Банско през 2017 г. и идва няколко пъти в годината.
Светлана Карабин и Виктор Вавринюк, двама украински художници, пристигат в града преди осем месеца. Те продават традиционни килими от овча вълна, изтъкани от лелята на Виктор.
Двамата творци, наближаващи четиридесетте, се самоопределят като „номади по душа“ и оценяват високо гостоприемството на местните жители, както и множеството националности, които срещат.
„Пътуваш по света, без да пътуваш“, казва Светлана.
В града са се появили луксозни кафенета и ресторанти и „младите печелят от това“, посочва 29-годишният Никола Калистрин, който е роден в Банско.
Тази интернационализация, която достига своя връх с „Номадския празник“ през лятото – седмица на културни дейности, посветени на номадския начин на живот, има и своята тъмна страна, отбелязва Ан Дюпал, визирайки поскъпването на живота.
„Наблюдава се известна джентрификация, която, за съжаление, мисля, че е свързана с хора като нас, но и с много българи, които напускат градовете“, казва тя.
*Джентрификацията е социоикономически процес на промяна на градски квартали, при който по-заможни жители и бизнеси се преместват в райони, традиционно населени от по-бедни слоеве на населението. Тя води до обновяване на сградите и инфраструктурата, увеличаване на стойността на имотите и наемите, както и до промяна в социалния и културен облик на населеното място. Често се наблюдава изместване на първоначалните обитатели, които не могат да си позволят нарастващите разходи за живот.
/home/buntbgwb/public_html/wp-content/themes/foxiz/templates/popup.php on line 164
Последни коментари