„Фрийдъм хаус“: Проруските групи са риск за „стабилно нестабилната“ България

Войната на Русия в Украйна не се отрази силно на политическия хаос и задълбочаващата се нефукционалност, като особено Румъния, Словакия и България продължават да показват склонност за стабилна нестабилност.

Това се казва в годишния доклад за страни в преход (Nations in Transit) на американската фондация „Фрийдъм хаус“.

Изследвани са 29 държави от Източна Европа и бившите съветски републики – т.нар. източен блок от времето на студената война – за да се проследи демократичното им развитие (това е причината Гърция и Турция от нашия район да не са обхванати). Текстът е за периода до края на 2021 г.

В общия доклад за тези държави споменаването на България (както и на много други, с изключение например на Русия и Украйна) е сравнително ограничено. Събитията от миналата година се описват по-скоро лаконично, с акцент върху разделенията и неспособността да се състави трайно правителство в София, накратко е описана и политическата ситуация в Румъния и Словакия.

Същевременно е „важно да се отбележи, че политическите събития в тези страни нямаха значимо въздействие върху демократичните им институции или оценката им в „Страни в преход“ през годината, отвъд малкия спад в категория „Национално демократично управление“ в Словакия. „Партийни спорове или спорове за политики се водеха според парламентарните процедури, а избирателите бяха призовани да решат сериозните случаи на безизходица.“

Не се посочва за кои „проруски групи“ става дума.

Какво се казва за България в общия доклад

Държавите и категориите, на които е разделен демократичният им живот, се оценяват от 1 (авторитарен режим) до 7 (консолидирана демокрация) пункта. Наблюдаваните категории са национално демократично управление (национални институции); избори; гражданско общество; медии; местни институции; съдебна система; борба с корупцията.

Тази година промяната в рейтинга е по-скоро изключение за източноевропейските членки на ЕС, за разлика от миналата, когато такава не бе отчетена само в България и Хърватия. Последният спад, през 2021 г., бе заради съдебната система.

Държавите в категорията „Полуконсолидирани демокрации“ са с формално работещи избори с добри стандарти за избирането на лидери, но имат слабости в защитата на политическите права и гражданските свободи. „Фрийдъм хаус“ ги описва така:

• свободни избори, но с възможност да има нередности;
• активно гражданско общество, но с ограничени организационни възможности и зависимост от чуждо финансиране, както и рискове за политически и икономически натиск;
• специални интереси „упражняват влияние“ върху отразяването в медиите и редакционната независимост и може да доведат до автоцензура въпреки независимост на медиите по принцип;
• проблеми с централизацията на властта, както и с механизмите за проверка и баланс на властите;
• ограничена независимост на съдебната система със слаба възможност за защита на основни права, нередности и забавяне в съдебния процес;
• ширеща се корупция, а резултатите в борбата с нея са слаби.

Никоя държава в доклада не отчита промяна в повече от две категории с две видими изключения: в Унгария спадът е в три (избори, гражданско общество, съдебна система), в Русия – в пет (всички без националните институции и изборите).

Урокът „дори“ от България: ЕС помага

Друг извод, където България се споменава, е свързан със „силата на ЕС“ за влияние в периферията, както е озаглавена част от една от статиите в доклада с автор Майк Смелцър. Отбелязва се, че от 10 държави, класифицирани като „хибридни режими“ (и нечленуващи в ЕС), пет са отбелязали подобрения, три – влошаване, но ги обединява едно: „подновената инвазия на Москва срещу съседа ѝ даде да се разбере, че ЕС е единствената им жизнеспособна възможност за политическа и икономическа солидарност“.

Независимо какви критики могат да се направят към ЕС, продължава докладът, „членството донесе материални ползи за държавите, които се присъединиха“. Отчасти заради преразпределянето на средства и инвестициите по линия на кохезионната политика „дори България, най-бедната страна в блока, се справя по-добре както в социалноикономически план, така и с демократичните индикатори на „Страни в преход“, отколкото всички стремящи се (към членство – бел. ред.) страни в Западните Балкани, Източна Европа и Кавказ“.

С други думи, близките отношения с ЕС, изглежда, са „единственият път напред за държави в региона, които искат мир и благоденствие“.

„Хибриден режим“ е с обща оценка между 3.01 и 4. В Европейския съюз така се описва само Унгария. Извън него „хибридни режими“ са: Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония, Сърбия, Армения, Грузия, Молдова, Украйна.

Пропастта между демокрации и автокрации

„Войната задълбочава регионалното разделение“, е заглавието, избрано от авторите на доклада. Посочва се, че въздействието на конфликта е усетено във всички 29 държави, но вместо да обедини „региона“ (както се разглежда обширната площ от Централна Европа до Централна Азия), комбинацията от повишената заплаха за сигурността, бежанската криза, икономическите проблеми, свързани с конфликта „задълбочават пропастта между автокрации и демокрации“ и задействат спорни външнополитически промени при отделни правителства. Сривът в резултатите на автокрациите е далеч по-голям от този в резултатите на демокрациите.

Пример за ефекта от създадения от руската инвазия разлом е положителната консолидация („бавно, но постоянно“) в Украйна, описана в отделна статия. Резултатът на Украйна от анексирането на Крим през 2014 г., но и от възстановяването на честните и свободни избори, бавно се увеличава от 3.07 на 3.39, въпреки дълбоко вкоренените клиентелистки и патронажни мрежи и въпреки намеса от Москва в политическия процес. След 24 февруари миналата година пък гражданското общество „забележително“ се организира за предоставяне на важни услуги на гражданите, без да губи възможността да търси отговорност от властта. „Дълбоко уважаваният“ в Украйна, а все по-изложен на репресии в Русия граждански сектор са пример за задълбочаващото се разминаване между Киев и Москва.

Полша и Унгария се раздалечават

Тенденцията сривът да е основно при автокрации не означава, че в „хибридните режими“ като Сърбия, Унгария и Грузия нелибералните лидери не намират по-добре завоалирани начини да манипулират електората и да подриват системата за проверка и баланс на властите, като скрият „фундаментално недемократичните си действия зад придържане про форма към конституционните и правни процедури“. Други режими, като Украйна, Молдова и Армения, обаче подобряват демократичните институции, включително с помощта на гражданския активизъм и в резултат от важни избори.

Дори в Полша, все още смятана за демокрация в доклада, „политическото ръководство прояваваше по-голямо придържане към Брюксел по въпроси, свързани с регоналната сигурност и независимостта от руските енергийни доставки, но продължи да подкопава върховенството на закона у дома“, пише „Фрийдъм хаус“. И все пак Полша е особен случай: за пръв път от идването на консервативната „Право и справедливост“ на власт през 2015 г. демократичният спад спира и тя не се „движи“ синхронно с Унгария. Последната е белязана от изборни нередности, кампании срещу критични гласове от неправителствения сектор и съдебния съвет. Това не означава подобрение в Полша, но ПиС има „далеч по-малък контрол върху изхода от изборите“.

Посочват се и (малкото) добри новини: подобрения в седем страни, от Балтика и Западните Балкани до Кавказ. В Литва и Косов например се споменават положителни законодателни промени, осъществени под влиянието на неправителствения сектор в Литва и Косово. Държавите, членуващи в ЕС, това е най-малкия агрегиран спад от над десетилетие, особено по критерия „Национално демократично управление“.

Сред другите изводи в доклада:

• за 19-а поредна година се наблюдава спад в демократичното управление в региона, от Централна Европа до Централна Азия – регистриран е в 11 от 29 страни;
• подобряване на резултата има само в 7: Албания, Косово, Северна Македония, Литва, Словения, Армения и Молдова);
• демократичните институции в Украйна устояват, но в Русия се сриват, като втората държава отчита най-резкия спад в историята на докладите;
• има знаци, че демократичният срив в Полша се забавя, а решението на избирателите да накажат нелибералните популисти в Чехия и Словения (която обърна тенденцията си спрямо миналата година) говори за възможността да се обърне курсът, макар съседна Унгария да отбелязва спад, по-голям от който е само руският;
• в държавите, желаещи членство в ЕС, се наблюдава напредък, но препятствията на Западните Балкани и другаде (като в Молдова) остават;
• автокрациите не могат да излязат от порочния кръг на репресии и нестабилност (като „консолидирани авторитарни режими“ са характеризирани Русия, Беларус, Азербайджан, Таджикистан, Узбекистан, Казахстан, Киргизстан и Туркменистан).

Западните Балкани: все по-голямо разочарование

Независимо от напредъка по пътя към членство в ЕС (статут на кандидат получи Босна и Херцеговина, Косово подаде молба) гражданите на Западните Балкани се чувстват изоставени от елитите си, „които се съпротивляват срещу демократични реформи, които биха отслабили хватката им върху властта, и от международните елити, на които липсва решимост да продължат с присъединителния процес“.

Дългото чакане поражда разочарование; същевременно желанието за присъедняване е свързано в по-голяма степен с индивидуалните свободи, които ЕС дава – особено за пътуване, образование и работа в чужбина – а не толкова с демократичния прогрес, продължава „Фрийдъм хаус“. Докладът цитира данни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), според които:

Предвид кризата на доверието вероятно не е учудващо, че демосратичните институции на Западните Балкани продължават да отстъпват през 2022 г.: в Албания, Косово и Северна Македония (където местната власт и гражданското общество бележат напредък) може да има скромни подобрения, но в замяна има спадове в Черна гора и Босна, а в Сърбия няма промяна. Нужно е мждународните партньори по-активно да подават ръка на гражданското общество в региона, чиито гласове често биват изключени от политиката.

Цитирани са и данни от няколко изследвания през изминалата година за държавите със статут на кандидати за ЕС (Албания, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора, Северна Македония, Молдова, Украйна) на базата на които:

• само в Сърбия под половината респонденти виждат ползи от членството в ЕС (38%), но в повечето други, с изключение на Албания и Украйна (съответно 89 и 90 на сто), респондентите с този отговор не са далеч над половината;
• очакването на мнозинството в почти всички страни е, че до 2030 г. няма да се присъединят към ЕС;
• Украйна е единственото изключение: 87% смятат, че до 2030 г. това е възможно.

Особено тежък според доклада е случаят в Босна и Херцеговина, където, десетилетия след Дейтънското споразумение (1995 г.), сложило край на войната, реформите все още се очакват, а създадената с документа (неработеща) система насърчава етническите разделения и корупцията. От миналата година резултатът на Босна в „Национални демократични институции“ е като на консолидиран авторитарен режим.

www.dnevnik.bg