ХУБАВ ПРАЗНИК: Честваме една наистина велика светица

1. Св. преподобномъченица Пелагия Тарсийска – тя била красива девойка от знатен род. От майка си била възпитана в езичество, но се сбижила с някои християни, които й разказали за Иисуса Христа, Сина Божий, умрял за спасението на човеците.

Пелагия с радост чула благата вест и от всичкото си сърце обикнала Господа. Случило се, че момък от царски род бил пленен от красотата на Пелагия и пратил да поискат ръката й.

Майката се зарадвала, но девойката отговорила: „Аз съм сгодена за безсмъртния Цар, Сина Божий’‘. Тоя отговор наскърбил юношата, но той се надявал, че майка й ще успее да я склони.

Пелагия постоянно мислела, как би могла да се види с епископ Клинон, издирван от император Диоклетиан за ревностно разпространение на християнската вяра, и да получи от него светото кръщение. Тя измолила от майка си позволение да отиде при своята кърмачка, която живеела в село, близо да града. Пелагия се надявала, че там ще намери епископ Клинон. По пътя когато се прибилижили до една планина един от слугите посочил на другаря си един старец, който слезал от планината, и му казал:’‘Знаеш ли кой е този човек? Това е божият човек, епископ Клинон’‘.

Пелагия като чула, слязла от колесницата и тръгнала срещу епископа. Тя паднала на колоне пред нозете на Клинон и извикала: „Кръсти мене, която съм недостойна! Сгоди ме за Христос, Който просветли душата ми, защото Той е слънце на правдата!“.

Светият епископ дигнал ръце към небето и започнал да се моли:’‘Господи Боже, Кой си призовал тая девица да познае истината, прати й светото Кръщение на Твоя възлюбен Син!’‘ И внезапно около него бликнал из земята извор и около извора се явили два пресвети ангела, които държали бяла като сняг плащаница. Епископът с молитва осветил водата на извора и кръстил девойката.

Пелагия, пълна с неизказана радост, снела драгоценните си украшения и ги дала на епископа, за да ги продаде и парите да раздаде на бедните. След известно време Пелагия се върнала в крада, а майка й като разбрала, че дъщеря й е приела светото кръщение се разгневила. Непрекъснато укорявана от майка си заради вярата Христова, Пелагия напуснала града и известно време се криела. Но надявайки се да обърне към християнската вяра майка си, тя пак се върнала при нея. Майка й обаче пратила да кажат на княза, че годеницата му приела кръщение. Момъкът се наскърбил, дълго тъгувал и накрая се самоубил.

Тогава Пелагийната майка се уплашила, да не би царят да й отмъсти за смъртта на княза, и в своя гняв и страх, като съвсем забравила предишната си любов към дъщерята, донесла за нея на Диоклетиан и я завела при него. Той започнал да й предлага богати дарове само и само да се отрече от християнската вяра. Но девойката отхвърлила всички негови предложения.

Тогава царят заповядал да приготвят страшния уред за измъчване. Нагорещили до червено медния бик и при него довели девицата – надявали се, че страхът от ужасното мъчение ще я накара да се отрече.

Но тя останала непоколебима и била осъдена на ужасна смърт. След като се прекръстила, тя безстрашно дошла до оръдието за смъртно наказание, сама влязла в нажежения бик, като извикала: “Слава на Тебе, Господи, единородни Сине на Бога Всевишни, Който укрепи мене, немощната, за тоя подвиг!“ – и предала Богу чистата си душа. Това станало около 288 г.

2. 3 Неделя след Пасха – на св. Мироносици

pik.bg