Шишкариада! От кръчмата до трибуната: Как Стефан Петров -Шишето от затворник се превърна в лъжерепортер и защитник на криминогени (снимки и документи)

Винаги, когато времето е неспокойно и обществото търси отговори, се намира някой, който вместо решения предлага шум. Такива фигури се появяват като по учебник: крещящи, самоуверени, с вдигнат пръст и патос в гласа. И както казва народът, „празната тенекия най-силно дрънчи“.

В Бургас имаме своя версия на този феномен — човек, който превърна публичното пространство в личен подиум за театро и скандали. Някогашна кръчмарска легенда, а днес — самопровъзгласил се трибун за справедливост. Прозвището му е колкото символично, толкова и заслужено — „Шишето“. Иронично, защото в него няма капка съдържание. Такъв персонаж е Стефан Петров -псевдожурналист, псевдопатрито, псевдоборец за справедливост.

От кръчмата до трибуната

Образът е ясен: човек, който години наред е познавал ареста по-добре от собствения си дом, днес е преоткрил ролята си на „общественик“. Сценарият е познат от историята — „лошото момче“ се преоблича в дрехи на спасител и започва да сочи с пръст всички около него. Градските легенди за миналото му са повече от достатъчни за криминален роман, който би съперничил на тези от Агата Кристи.

Но какво получаваме в настоящето? „Народен трибун“, който вместо аргументи сипе обиди като бутилките които е трошил в главите на хората по пивниците. Репортажи, писани сякаш в стил „затворнически дневник“, пълни с думи като „утайки“, „тиняци“ и „изроди“. Кой нормален общественик ще говори така с гражданите, които твърди, че защитава?

Когато празната дамаджана иска да бъде кристална чаша

Най-смешното, а всъщност най-тъжното, е опитът на „Шишето“ да се представи за кристална чаша. Колкото и да лъскаш стъклото, ако то е напукано, никой няма да пие от него. Миналото не се заличава с мемета и писане на глупотевини във „Фейсбук“. Прозвищата не се изтриват с имитиране на обществена активност.

Докато заемаше пост в държавна институция, вместо да се изгради като пример, той се държеше като човек, който е объркал служебния автомобил с махленски файтон. Пиянските му изпълнения на четири колела са обществена тайна. Появиха се сигнали за злоупотреби, за съмнителни контакти, за лични услуги, маскирани като „обществена дейност“, за влизане в чужди имоти докато собствениците ги няма. Дори се стигна до абсурд — опит за фалшификация на официален документ. Когато всичко това излезе наяве, институцията тихомълком „закри“ щата и го освободи. Не дисциплинарно, не със скандал, а уж „служебно“.

Как беше допуснат до отговорен пост този криминоген?

Тук идва най-големият въпрос, който виси като дамоклев меч над цялата история: кой и защо допусна такъв човек в структура като ИАРА? Това не е просто административно назначение — там отговорността е огромна, а решенията пряко засягат интересите на хиляди хора. Да сложиш такъв човек на подобна длъжност е като да дадеш кибрит на дете в сеновал.

От Днес България сме задали въпросите към съответните правоохранителни и дъравни институции, като очакваме отговорите с изключителен интерес. Веднага след получаването им ще бъдат публикувани на страницата на сайта. Отговорността се прехвърля като горещ картоф, а обществото остава с въпроса: колко още „шишета“ стоят по високите етажи на държавата?

Вълкът козината си мени, но нрава не!

След „тихото освобождаване“ от ИАРА, персонажът с пандизчийско прозвище продължи по стария си път — отново в ролята на „журналист“. Самопрообявил се за репортер, въоръжен с „правото да клевети“. Но нека бъдем честни: журналистиката не е площадка за махленски кавги. Тя е призвание за истина и проверка.

Стефан Петров не отговаря на нито един от тези критерии. Да не говорим, че докато беше на държавна служба продължаваше да се подвизава във воднисто кафявия сайт ИскраБг, където лееше мозък върху обществени проблематики. Вместо факти — лични нападки. Вместо проверки — слухове. Вместо анализ — заплахи. Резултатът? Уродливо изкривяване на факти и явно манипулиране на общественото мнение, чрез внушения и деформирани истини.

Навярно и НАП не са уведомени за двойните му стандарти, при наличието на които винаги силно мирише на гнило. Особено когато става дума за Стефан Петров..

Няма как да не припомним, че въпросният Стефан Петров обича да се събира в компанията на съмнителни типове и не веднъж е засичан по масите в заведения с местният криминоген Боян Самоходов, който е с усовна присъда за грабеж и няколко досъдебни производства за заплахи и търговия с дрехи ментета.

Същият, когото в града познават като Малкия Мук е заборчнял на държавата с над сто хиляди лева и дължи пари на половината бургаска област. Шишето често запива с Коцето Бачийски – вечният политически провал, който най-вероятно стои зад назначението му в ИАРА ис рещу който има заведени досъдебни производства за еплащане на мита. Бачийски, който дължи по една шапка пари на общинските съветници в Бургас, които обвини в манипулиране на миналите избори.

Може ли един човек с такова минало, с такива методи и с такова поведение да бъде обществен глас? Отговорът е ясен: празната бутилка или дамаджана никога няма да станат кристална чаша. Може да дрънчи, може да се търкаля шумно по улиците, може дори да бъде сложена на масата за показ — но остава недодялана, нескопосана и празна.

Историята ни учи: „Който сее вятър, жъне буря.“ Обществото не трябва да позволява на подобни „шишета“ да излизат на преден план и да диктуват дневния ред. Защото цената винаги я плащат обикновените хора — тези, които очакват работа, отчетност, справедливост, прозрачност, а вместо това получават лъжи от фалшиви дегенерати със зле подменени биографии.

dnesbulgaria.com