Ще ни проклинат ли траките – светилището на Асклепий е застрашено

Още децата в 3-и клас у нас знаят, че траките като една от най-старите брънки на българския народ са ни завещали много съкровища, светилища и тайнствени кътчета в родината ни, непроучени и до днес. Някои от възрастните обаче забравят уроците по „Човек и общество“ и, загубили част от културата в себе си, се опитват да осквернят тези места. Светилището на Бог Асклепий е едно от тях. Археологическият обект не е изцяло проучен, но интерес към него има от страна на цели три фирми, които желаят да добиват инертни материали в близост.

Започнала е процедура за предоставяне на концесия за добив на инертни материали в местността Хайдушко кладенче (наречена в концесионните документи Ели дере), разположена в землището на с. Паталеница, общ. Пазарджик, обл. Пазарджик. Същевременно местността Хайдушко кладенче (Ели дере) е част от земите на манастира „Св. св. Петър и Павел“, построен през 13 век. Манастирът е археологически обект от национално значение и е действащ и до днес.

За проблема в социалните мрежи сигнализира проф. Валерия Фол, която разбуни духовете в културните и научните среди.

Една от трите фирми е изпратила писмо до Регионалния исторически музей в град Пазарджик, изисквайки становище за наличието на археологически обекти в землището на село Паталеница. Това е свързано със заявление за проучване на подземни богатства в района, като едно от местата е площта Ели дере, в близост до светилището. Застрашени са минералните извори и защитените животни и птици в района. В тази област има и археологически обекти от местно и национално значение, включително Светилището на Асклепий и Баткунският манастир.

Кметът на Пазарджик Петър Куленски пръв изрази своята позиция, призовавайки отговорните институции да се самосезират спешно и да не допуснат осъществяването на каквато и да е добивна дейност, която нарушава целостта на исторически обекти от археологическо значение. “Светилището на Бог Асклепий е особено важно и емблематично. То е и най-голямото в страната“, обяви кметът.

Заместник-директорът на Регионалния исторически музей в Пазарджик, Валентина Танева, разясни част от ангажимента на ведомството по отношение на запазването на археологическите обекти в региона, подчертавайки и че е много важно сътрудничеството на заинтересованите страни и институции. “На територията на Ели дере има страшно много археологически обекти, които ще бъдат нанесени на картата, която са ни представили от фирмата. Ще се изработи подробен доклад, който ще се изпрати в Министерство на културата. Нашата позиция ще бъде в защита на паметниците, които се намират в тази част. Това е нашата дейност и задължение. Ще реагираме остро, ако бъде дадена концесия“, обяви тя.

В същото време от сдружение „Къркария“ веднага реагираха и организираха онлайн петиция в защита на светилището. Ето и техния апел: „В деловодството на Регионален исторически музей в гр. Пазарджик е постъпило писмо от фирма Терра вижън ООД ,която изисква становище от музея за наличието на археологически обекти, намиращи се в землището на село Паталеница, община Пазарджик, местност „Хайдушко кладенче“. Исканото становище е по повод подадено заявление от 24.12.2021г г. към Министерство на енергетиката от същата фирма за проучване на подземни богатства във връзка с чл. 39, ал.1, т.3. от ЗПБ, откриващо производство по предоставяне на разрешение за търсене и проучване на неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали, подземни богатства по чл.2., ал.1, т.2. от ЗПБ в площ „Ели дере“, разположена в землището на с. Паталеница, общ. Пазарджик, обл. Пазарджик.

Накратко започнала е процедура за предоставяне на концесия за добив на подземни богатсва. Искат да отворят кариера.

Нашите доводи това да не се позволи, е защото:

Концесионната площ „Ели дере“ включва в  себе си  светилище на бог Асклепий.  Вероятно този терен е принадлежал на светилището, каквато е била практиката в древността. И както се знае, че много малка част от светилището на Асклепий е проучена.

В научната литература е обоснована хипотезата, че вероятно най -големия тракийски град Баткунион, наричан във византийските хроники „Богат и Блестящ“, е точно определената за концесия площ „Ели дере“;   ·

Определената за концесия площ „Ели дере“ е в пределите на римска крепост „Ташево кале“, което е със статут археологически обект от местно значение,както и след това върху древната крепост Баткунион, която  се е считала втора по значение след Цепина през средновековието   ·

Концесионната площ „Ели дере“ е част от земите  на манастира  Св. Св. Петър и Павел, построен през 13 век. Манастирът е археологически обект от национално значение и е действащ и до днес;

В отговор на писмо до Министерство на културата  от 2022 година, Министърът на културата се обявява за спирането на всякакъв вид действия и процедури за добив на инертни материали в землището на с. Ветрен дол и с. Паталеница.

Всъщност това е третата подред фирма която иска да отваря кариера в землищата на село Ветрен дол и село Паталеница. И в двете има още непроучвани  археологически обекти. Също така  на тези територии на които искат концесии, все още зоолози извършват мониториг относно фауната. Открити са не малко защитени животни.

Нека да не позволим такова  варварство да се случи върху културно-историческото и археологическо наследство на България, разбира се и върху природата ни!

https://www.peticiq.com/432402?fbclid=IwAR0_CF9TG7R7zYZNwH8-cEoa67C4y2cwA5dAI05OiTKkP9hqC0ayDY9rB3E“

До момента са събрани над 1000 подписа.

Останките от светилището на Асклепий Земидренски се намират между селата Паталеница и Ветрен дол. То е изградено през втората половина на І век и е функционирало до края на ІV век, когато е опожарено. Светилището е било открито още преди Освобождението на територията на село Баткун (обединено през 1955г. със село Паталеница). Представлявало квадратна зала с размери 19х19 метра със стени от тухли и камъни. Залата е била покрита с дървена конструкция, опираща се на стените и на вътрешни дървени подпори. В залата се е намирал свещен извор, известен като светилището на Асклепий.

При археологическите разкопки са намерени оброчни плочки на Тракийския Херос, статуетки, жертвеник, много монети.

Археологическите находки от светилището на Асклепий се съхраняват в Пловдивския и Пазарджишкия музей.

trud.bg