110 години Борис Христов – един от най-великите артисти в оперната история

Борис Христов отдавна е признат за един от най-големите оперни артисти в световната история. И до днес неговите изпълнения на Борис в „Борис Годунов“ от Мусоргски, Филип II в „Дон Карлос“ от Верди, Мефистофел във „Фауст“ от Бойто, както и редица други, се считат за неповторими и ненадминати върхове в оперното изкуство.

Той дава изключително много на България дори тогава, когато управляващите се отричат от него и го заклеймяват като родоотстъпник. Представяме ви биографията на един от най-внушителните хора в българската история. Роден в  Пловдив, днес на името на великия артист е кръстен Дома на културата в града под тепетата.

Христов е роден на 18 май 1914 г. в  Пловдив, Царство България, отива си на 28 юни 1993 г. в Рим, Италия, където живее през по-голямата част от живота си. Като дете пее в хора на катедралния храм „Св. Александър Невски“, по-късно – в хор „Гусла“, на който става солист. Независимо, че се увлича от музиката, завършва Юридическия факултет на Софийския университет. Повратен момент е срещата с българския цар Борис III, който е силно впечатлен от дарбата на младия юрист и настоява той да започне обучение в Италия. През 1942 г. Борис Христов получава от правителството стипендия и заминава за Милано.

След 1944 г. и смяната на политическия режим, стипендията е спряна, но и преди това, в размирните и несигурни военни години, средствата, с които певецът разполага, едва стигат за един доста беден, на моменти направо мизерен живот, но той продължава упорито да се усъвършенства. Това четем в писмата до неговото семейство и любимата му Пенка Касабова (сестра на поета Гео Милев), с които е разделен. По същото време осъществява няколко рецитала в Австрия, прави и своя дебют на оперната сцена (1946 г.).

Триумфът идва през 1950 г., когато пее в прочутия театър „Ла Фениче“ – Венеция. Получава покани от различни оперни театри, славата му расте, но социалистическото управление на България сякаш не се интересува от всичко това. През 1961 г. на Борис Христов дори е отказана входна виза и той няма възможност да присъства на погребението на баща си.

За щастие, нещата се променят и през следващата година световноизвестният бас се завръща в родината си след 20-годишно отсъствие. Присъства на юбилей на хор „Гусла“, прави записи на църковна музика в „Св. Ал. Невски“. През 1976 г., заедно с Българската хорова капела „Светослав Обретенов“ и диригента Георги Робев, в същата катедрала, записва „Български и руски църковни песнопения“, издадени няколко пъти на грамофонна плоча.

Христов ще остане и с наистина огромната си любов към България, която не губи дори в годините на сложни отношения с тогавашните управници на страната ни. През 60-те години дарява своя софийски дом на държавата, който по-късно става Музикален център „Борис Христов“. Там се провежда и Международен конкурс за млади оперни певци „Борис Христов“. А вилата си в Рим превръща в академия за млади оперни певци, там преподава на талантливи българи почти до края на живота си. През 2014 г., когато се навършиха 100 г. от рождението му, събитието беше включено в календара на ЮНЕСКО.

trud.bg