Датата 9-ти май и нейното значение за България

Авторски статии

Известен факт е, че Българската държава претърпява изключителни трусове в началото и по време на миналия век – както геополитически, така и етнически. Естествено тези нестабилности се дължат и на развитието и резултатите от предхождащите ги събития, а именно Освобождението и последващите го държавно-оформящи ситуации.

В годините на възраждане на българската държава на първи план е стояла една единствена кауза – националното обединение. След Съединението на 6-ти септември 1885 г., основна цел пред управниците е област Македония. По това време, както и хилядолетия преди това, в област Македония, която се простира от Охрид до Пирин и от Пирин до Бяло море, са живели етнически българи – говорещи български, спазващи изконни български и християнски традиции хора. В намиращите се в Истанбул документи от преброявания на населението на Османската империя, показват това твърдение за безпрецедентна истина.

За кратък период от време така съкровения идеал за национално обединение бива постигнат по време на ПСВ. Главна причина за присъединяването на България към войната е точно македонската област и желанието тези територии да бъдат освободени от окупаторите и България отново да бъде цяла. Най-голямата част от българските военни акции се водят точно на фронтове обвързани с Македония. Битките при р. Черна и кота 1050, Дойран, Одрин и пр. ехтят до ден днешен с кисел привкус заради крайния изход и тъжната истина, че от едни от най-героичните подвизи на българската армия са останали без плод.

България е фактически губещ след края на Втората Световна Война, което поставя страната ни в странна ситуация. Не само не са осъществени целите, поставени още при Освобождението, свързани с Македония, а и България, бидейки през повечето време от войната съюзник на силите от Оста, на практика е напълно неутрализирана политически.

След края на войната България губи безвъзвратно териториите си в южна Тракия и Македония. Датата 9-ти май за Европа е всепризнат празник на свобода от тиранията, ала за България е край на мечтата за обединяване на народа и изконните си територии.

9-ти май обаче значи друго за България и има защо да честваме тази дата, но не заради Червената армия или Европа, а заради величието на българската армия. Тази дата, но през 1917 г. сутринта,  Англо-Френско-Гръцката офанзива при Дойран бива отблъсната брутално за втори път, а привечер при река Черна отново героичните подвизи на българския войник срещу атаката на Съглашенците, блести ярко. Защитата на завоя при р. Черна е наречен „Майското сражение в завоя“. Тези две битки на тази дата показват на какво е готова България за най-съкровената мечта – здрава, силна и обединена България. Година и половина по-късно, 9-та Плевенска дивизия отново съкрушава амбициите на сърби, гърци, англичани и французи при Дойран и продължава подвига от май месец предходната година.

Отдадеността на българската армия и управление, преди превратните дейности преди края на ВСВ, говорят красноречиво, че Македония е основна цел и причина страната ни изобщо да воюва. Нека помним 9-ти май не заради чуждите победи, а заради нашите герои, заради безпощадното майсторство на българския генерал и войник и за сърцето, което неспирно тупти в името на обединена България.

 

 

0 Коментара

    Напиши коментар

    Login

    Welcome! Login in to your account

    Remember me Lost your password?

    Lost Password