Калофер – градът на мъжкото хоро

Авторски статии

Калофер е малък град, сгушен в подножието на вр. Ботев, Стара планина. Заради важна си роля в националноосвободителните борби, той оставя пламенно усещане в българите, въздействайки по свой специален начин. Възрожденският град е люлка на новобългарското образование и ражда един от най-значителните хора за българската история – поета революционер Христо Ботев.

За първи път има данни за Калофер към средата на XVI век. Създаването му е обвързано със загадъчна легенда, обвита в героизъм и романтика. Смята се, че из вековните гори се скитал Калифер войвода със своята дружина. Те отстоявали свободата на българите  и будели духа им за живот. Султанът решил да позволи на Калифер да създаде свое малко селище, за да спрат постоянните въстания на непокорните хайдути и нападенията над керваните.

Войводата избрал китно място в горите на река Тунджа, където дружината построила своите къщи. Откраднали моми от съседния град Сопот и създали живописния Алтън Калофер, който бил гордостта на Стремската долина.

Алтън Калофер (Златен Калофер) е един от центровете на Българското национално възраждане. Като повечето български градове, той достига своя разцвет през първата половина на XIX век. Там се утвърждават занаяти като гайтанджийство и абаджийство и е един от най-големите розопроизводители в Карловския край.

Малкият град е център на просвещение, което се дължи на даскал Ботьо Петков (баща на Христо Ботев). Той създава идеята за изграждането на новото Мъжко класно училище, останало в историята като Даскал Ботевото училище, което сега е превърнато в музей. Много видни българи и обществени дейци през Възраждането са родени в Калофер – Екзарх Йосиф I, Димитър Мутев, Елена Мутева, Христо Тъпчилещов, Иван Шопов и други.

В навечерието на Освобождението Калофер е процъфтяващ град с 5-6 хиляди жители и се смята, че в околностите му са бродели 15 хайдушки чети, от които 500 човека са били калоферовци.  На 26 юли 1877 г. градът е напълно опожарен и сринат до основи. Голяма част от хората са безмилостно изклани, а през следващите месеци много други си отиват от студ, глад и епидемии. Почти нищо не остава от предосвобожденския Калофер.

Днес градът е запазил своята възрожденска архитектура, традиции и бит. Атракция представляват запазените и до днес калоферски занаяти като плетенето на калоферска дантела и обичаите като мъжкото хора, което се играе на Йордановден в ледените води на река Тунджа.

0 Коментара

    Напиши коментар

    Login

    Welcome! Login in to your account

    Remember me Lost your password?

    Lost Password