ПЪТЯТ ОТ ДЕТСКАТА МЕЧТА ДО РЕАЛИЗИРАНЕТО Й С ДИМИТЪР АТАНАСОВ ( ПЪРВА ЧАСТ )

Фитнес и здраве
ПЪТЯТ ОТ ДЕТСКАТА МЕЧТА ДО РЕАЛИЗИРАНЕТО Й С ДИМИТЪР АТАНАСОВ ( ПЪРВА ЧАСТ )
  1. Започнали сме заедно да тренираме преди повече от 15 години и само споменаването на Мр Олимпия предизвикваше трепет у нас. Ето че дойде време да излезеш на подиума на такова голямо събитие. Как видя състезанието отвътре и как се чувстваше на тази престижна сцена?

Това е безспорно най-силното съзтезание,на което съм участвал и беше първото на американската ИФББ профилига в Европа и съответно квалификация за про карти и нивото смея да кажа беше цялостно по-високо от всяко друго аматьорско съзтезания от ранг Европейско или Световно на аматьорската ИФББ.

Това е и първото състезание, на което слизам от сцената без медал, но няма как да не съм доволен, защото излязох в прилична кондиция и натрупах не малко впечатления, опит, знания, поуки и най-вече положителни емоции, защото аз обичам сцената, а тази на Олимпия аматьори Сан Марино е уникална.

След аматьорите борещи са за прокарти на нея излезоха и профитата,а цялостно мероприятието заедно с експото, семинарите и една дузина от топ имената във спорта като гости на събитието му придаде една страхотна атмосфера.

 

  1. След всичкия опит, който натрупа през последните 10 години като състезател и треньор, по-лесна ли беше тази подготовка и колко време ти отне?

Това беше най-кратката подготовка, която съм имал-едва 7 седмици и то след 3 години и половина пауза без състезания и целенасочени тренировки, било то заради треньорската ми работа или хронични болки и дискомфорт, които имах и си беше една истинска авантюра. По принцип аз държа подготовката на всеки състезател да е между 12 и 16 седмици, в зависимост от неговата изходна форма, метаболизъм и поставени състезателни цели и ако тази изява трябваше да я планирам, сигурно нямаше да се състои.

Простата причина затова беше, че наредбата за състезанието излезе точно 7 седмици и половина преди него и тогава видях че категорията Класик физик, която за втора година я има на професионалната топ сцена на Олимпия и взех едно спонтанно и емоционално решение, защото усещах не само липсата на сцената, но и извървянето на самия път до нея каквото е една подготовка-мисля че всеки, който е минавал по него знае, че тръпката и крастата остават завинаги и отказването е трудно.

Относно самата подготовка – стартирах я в прилична форма, тъй като аз не съм от най-яшните и държа почти целогодишно чисто диетично хранене на 80-90 процента, но въпреки това трябваше да бъде една идея по-изфорсирана, защото все пак се гони топ кондиция и когато години наред не си се изчиствал до краен предел и не си водил целенасочените тренировки ,няма как да продължиш във досегашното си темпо.

Не бих казал, че ме затрудни самата подготовка-дори напротив вървеше доста гладко до последните 15-20 дена когато се появиха стомашни проблеми, изразяващи се в гадене и повръщане, което не ми позволяваше да се храня максимално и ме накара да се чувствам една идея по-изтощен и отпаднал.

Имах и 10 килограма за сваляне – трябваше да съм 102 максимум на кантара, а стартирах 112 кг, като последното ми излизане на сцена във пролетния сезон на 2014 в тежка категория теглото на кантара ми беше съответно 106 кг ( при второто ми място на турнир Пловдив) и 103 ( при второто ми място на Интернационален шампионат във Виена две-седмици по-късно) и това си беше едно предизвикателство.

Разбира се, не като тоталния “глад и крос“, който падаше преди 5 и повече години за влизане в категория класически културизъм (макс разрешеното ми тегло там беше 95-6 килограма, в зависимост колко висок ме изкарат),но все пак си беше фактор. Искам да подчертая, че самия аз който съм треньор на не малко успешни състезатели и състезателки, също допуснах грешки сам за себе си във хода на подготовката си,когато всичко свърши и имах време за обективен анализ.

Истината е че дори и да знаеш как да “натиснеш спусъка“, как да “излъжеш“ тялото във желаната от теб посока, кога да натиснеш газта или пък спирачката, то липсата на трезв поглед отстрани винаги си оказва влияние. Затова и най-добрите и топ състезатели и шампиони Мр.Олимпии и т.н. имат своите треньори, като често някой от тях имат специалист за диетата и възстановяването и втори такъв, който им води тренировките във залата-не защото те не знаят как да се хранят или да тренират, а защото имат нужда от чуждо трезво око и преценка.

По моите наблюдения има два типа състезатели- тези които никога не се харесват и са склонни да се “предобрят“ като натискат със всичко – диети, тренировки, кардио сесии (аз като състезател винаги съм имал тази склонност) и втори тип които са спокойни и се виждат шампиони и не си дават зор, а реално са много далеч от състезателната форма. И в двата случая треньора трябва да ги вкара в правилния коловоз, той освен методист, трябва да е и психолог, иначе е обречен.

1.	Започнали сме заедно да тренираме преди повече от 15 години и само споменаването на Мр Олимпия предизвикваше трепет у нас. Ето че дойде време да излезеш на подиума на такова голямо събитие. Как видя състезанието отвътре и как се чувстваше на тази престижна сцена? Това е безспорно най-силното съзтезание,на което съм участвал и беше първото на американската ИФББ профилига в Европа и съответно квалификация за про карти и нивото смея да кажа беше цялостно по-високо от всяко друго аматьорско съзтезания от ранг Европейско или Световно на аматьорската ИФББ.  Това е и първото състезание, на което слизам от сцената без медал, но няма как да не съм доволен, защото излязох в прилична кондиция и натрупах не малко впечатления, опит, знания, поуки и най-вече положителни емоции, защото аз обичам сцената, а тази на Олимпия аматьори Сан Марино е уникална.  След аматьорите борещи са за прокарти на нея излезоха и профитата,а цялостно мероприятието заедно с експото, семинарите и една дузина от топ имената във спорта като гости на събитието му придаде една страхотна атмосфера.   2.	След всичкия опит, който натрупа през последните 10 години като състезател и треньор, по-лесна ли беше тази подготовка и колко време ти отне? Това беше най-кратката подготовка, която съм имал-едва 7 седмици и то след 3 години и половина пауза без състезания и целенасочени тренировки, било то заради треньорската ми работа или хронични болки и дискомфорт, които имах и си беше една истинска авантюра. По принцип аз държа подготовката на всеки състезател да е между 12 и 16 седмици, в зависимост от неговата изходна форма, метаболизъм и поставени състезателни цели и ако тази изява трябваше да я планирам, сигурно нямаше да се състои.  Простата причина затова беше, че наредбата за състезанието излезе точно 7 седмици и половина преди него и тогава видях че категорията Класик физик, която за втора година я има на професионалната топ сцена на Олимпия и взех едно спонтанно и емоционално решение, защото усещах не само липсата на сцената, но и извървянето на самия път до нея каквото е една подготовка-мисля че всеки, който е минавал по него знае, че тръпката и крастата остават завинаги и отказването е трудно. Относно самата подготовка - стартирах я в прилична форма, тъй като аз не съм от най-яшните и държа почти целогодишно чисто диетично хранене на 80-90 процента, но въпреки това трябваше да бъде една идея по-изфорсирана, защото все пак се гони топ кондиция и когато години наред не си се изчиствал до краен предел и не си водил целенасочените тренировки ,няма как да продължиш във досегашното си темпо.  Не бих казал, че ме затрудни самата подготовка-дори напротив вървеше доста гладко до последните 15-20 дена когато се появиха стомашни проблеми, изразяващи се в гадене и повръщане, което не ми позволяваше да се храня максимално и ме накара да се чувствам една идея по-изтощен и отпаднал.  Имах и 10 килограма за сваляне – трябваше да съм 102 максимум на кантара, а стартирах 112 кг, като последното ми излизане на сцена във пролетния сезон на 2014 в тежка категория теглото на кантара ми беше съответно 106 кг ( при второто ми място на турнир Пловдив) и 103 ( при второто ми място на Интернационален шампионат във Виена две-седмици по-късно) и това си беше едно предизвикателство.  Разбира се, не като тоталния “глад и крос“, който падаше преди 5 и повече години за влизане в категория класически културизъм (макс разрешеното ми тегло там беше 95-6 килограма, в зависимост колко висок ме изкарат),но все пак си беше фактор. Искам да подчертая, че самия аз който съм треньор на не малко успешни състезатели и състезателки, също допуснах грешки сам за себе си във хода на подготовката си,когато всичко свърши и имах време за обективен анализ. Истината е че дори и да знаеш как да “натиснеш спусъка“, как да “излъжеш“ тялото във желаната от теб посока, кога да натиснеш газта или пък спирачката, то липсата на трезв поглед отстрани винаги си оказва влияние. Затова и най-добрите и топ състезатели и шампиони Мр.Олимпии и т.н. имат своите треньори, като често някой от тях имат специалист за диетата и възстановяването и втори такъв, който им води тренировките във залата-не защото те не знаят как да се хранят или да тренират, а защото имат нужда от чуждо трезво око и преценка.  По моите наблюдения има два типа състезатели- тези които никога не се харесват и са склонни да се “предобрят“ като натискат със всичко - диети, тренировки, кардио сесии (аз като състезател винаги съм имал тази склонност) и втори тип които са спокойни и се виждат шампиони и не си дават зор, а реално са много далеч от състезателната форма. И в двата случая треньора трябва да ги вкара в правилния коловоз, той освен методист, трябва да е и психолог, иначе е обречен.. 3.	Знам, че имаш травма на коленете, която сериозно възпрепятства пълноценното натоварване на краката. Кажи нещо повече за това и дано успеем да предпазим начинаещите. Да, имам втора-трета степен износване на хрущяла на пателата (колянната капачка), което и до момента въпреки многобройните процедури не е решено като проблем, но в момента след толкова години експерименти,  успях да намеря алтернатива, за да изолирам и минимализирам болката и да успея да натоваря по-същински и наистина до отказ краката. Причините за травмата, които бих искал да споделя с читателите и наистина се надявам да вземат поука от тях са следните: първо целогодишно седях във форма със нисък процент мазнини, което със сигурност води до по-бързо износване на ставите и хрущялите, защото няма особено много вода и мазнина, която да ги пази до някаква степен, образно казано и второ неправилно структуриране на тренировката и използване на упражнения които са пагубни за хрущяла.  На първо място такова упражнение е лег екстензията-което мнозина погрешно използват като загряващо, вработващо и предизтощаващо, а заради ъгъла който има подбедрицата спрямо бедрото и специфичното съпротивление, екстензията се превръща в най-големия бич за колената. Второто упражнение, при което се оказва напрежение върху тази част 4 пъти теглото на трениращия плюс тежестта на щангата е за съжаление пълния клек до долу. Това е може би най-доброто и ефективно упражнение, което можете да изпълните във залата, но не е за абсолютно всички ( заради различната ни биомеханика, структура, ръст, гъвкавост и предразположеност към травми) и затова са необходими индивидуални модификации при него, за да бъде не само по-безопасно, но и по-ефективно.  В подготовка аз тренирам задното бедро отделно в друга тренировка (краката правя двуразово - бедрата сутрин, а за задно бедро, прасец и глутеус вечерта), но ако тренировката е една обща при започване със задното бедро след една хубава загрявка и след него преминаване към квадрицепса, то с първо упражнение лег преса (което е най-щадящо за коленете) и оттам към различните видове клекове (било то на машина на клекове,на хакен клек машина, на смит машина, български клекове или клекове със свободна тежест или комбинация от няколко вида),като клякането е до паралела и стретчинг между сериите и след самата тренировка би било добра превенция за този тип травми.  Друг фактор, който значително помага е екипировката в тренировката за крака- бих препоръчал на всеки трениращ да използва щангетки, това е една инвестиция във здравето и ефективните тренировки. Другото което сега ми помогна са наколенки трибойски неопренови, който за разлика от бинтовете не отнемат от работата на квадрицепса и не оказват такова вътрешноставно напрежение, заради силното им намотаване-те просто държат колената загрети и стабилни.  Следващия фактор, който помага при такъв тип болки са възстановителните процедури и терапии - един хубав спортен маса или точков такъв оправя блокажите и сковаността в цялата мускулатура и освен, че спомага за по-бързо и добро възстановяване, последвано от по-добро кръвоснабдяване и напомпване във следващите тренировки, както и по-добра сепарация, то благоприятства и ставните проблеми,з ащото например при една недостатъчна гъвкавост на вътрешната глава на квадрицепса (т.нар. капка), самото капаче на коляното се измества и оттам започва триенето на хрущяла.  Друго, което споменах е стретчинга, който е задължителен, а освен масажите всеки трябва да пробва и други алтернативни процедури като криосауна, рехабалитация с лазери, токове ,различни видове оборудване, а също така и добавки подхранващи ставите, които са достатъчно силна и многокомпонентна формула-минимум два подхранващи цикъла по 3 месеца годишно препоръчвам на всеки сериозен трениращ, дори и да не чувства болки. Апелирам към всички да наблегнат на превенцията навреме, а на да чакат болките да станат хронични и нетърпими за да вземат мерки тепърва-диагностицирайте проблема и се образовайте и информирайте за него и потърсете различни професионални мнения, защото в България професионализма на голяма част от лекарите е на много ниско ниво..   4.	Кои са 5те най-големи грешки при подготовката за едно състезание по културизъм? Тук може да се напише цяла книга затова по добре да разпределя грешките в различните категории ,като не степенувам по важност, зашото в една подготовка всеки компонент е важен и решаващ. Диета: Всички културисти се хранят с високобелтъчна диета, но при предсъстезателната подготовка са важни и другите макроси - въглехидрати и мазнини и ако се направи напълно изключване на някой от тях двете, тялото съвсем скоро започва да не функционира нормално, редица хормони се “бъгват“ и метаболизма рано или късно се забавя.  За мен диети тип нула въглехидрат са глупост, но не съм привърженик и на добавянето на прекалено много мазнини в нисковъглехидратната диета при състезателна подготовка-все пак мазнини има дори и в чистите меса, ориза, овеса, яйцата, а и също във рибата и без тях и да искаме не можем да останем, но да се пият зехтини и ядат по цели буркани ядкови масла, за мен си е чиста проба лакомия.  Освен ненужните рестрикции е важно да се спомене, че диетата трябва плавно да бъде орязвана откъм калории и ако се налага те дори да се увеличат временно, а не да се стартира от абсолютния минимум защото тялото се адаптира и след това става тежко. Разбира се не на последно място са и тези които нямат волята да спазват диета и често я нарушават и изтъкват оправданията от сорта на “не издържах и се наядох“ ,“ падна ми захарта и просто трябваше да ям“, усетих се сплескан и реших да се наям“. Затова и казвам, че този спорт не е за всеки и дори и да си наел най-скъпия и титулуван във световен мащаб специалист, ако не спазваш диетата и не държиш на глад ( макар че в културизма храната не е никак малко),то просто си остани квартален вдигач или плажен културист.  Кардио: Тук отново има два типа-единия наричам аз маратонци-които правят страшно много кардио и като достигнат застой продължават да го увеличават и то започва да става контрапродуктивно, другия тип са тези който имат панически страх да не загубят мускулна маса, която се крие там някъде под слоевете мазнина и се пестят и правят символични сесийки и в резултат на това накрая формата е на месеци от истинската състезателна. За мен от 40 до 60 мин е максимума на една кардио сесия преди да отделиш доста кортизол, но такива като 20 и под 20 минути биха свършили работа сигурно само на 1% от билдърите.. Тренировки: Грешка е да смениш стила си на трениране в предсъстезателна подготовка, ако този в основния период е бил успешен за покачване на мускулна маса и като намалиш тежестите за сметка на почивките и по-голям брой повторения тялото бързо ще се избави и от мускулите.  Разбира се, трябва малко по-висок обем, малко по-голяма интензивност за да се получи тази обработка-дори съм привърженик и на двуразовите силови тренировки за определен момент от подготовката, но всичко трябва да е с мярка, защото организма и имунната система могат да те предадат в условията на прекалено изтощение и липса на достатъчно хранителни вещества.  Възстановяване: Тука най-честата грешка излиза от максимата-колкото повече, толкова повече и се почва едно вземане на препарати и добавки до без край. За толкова години съм виждал хора на чудовищни дози стероиди и растежен хормон и нулево или минимално развитие, както и такива които с доста семпло и скромно “суплементиране“ постигат победи.  Истината е че ако с малко не можеш и с много няма да можеш, защото за културизма са важни два типа генетика-единия е структура, обмяна, залавни места и тип на мускулатурата и т.н., а втория е как респондира трениращия към медикаментите. Ако нямаш и от двете, няма как да си сред топа на световния елит и хората е добре да имат реална самопреценка, преди да се подложат на безсмислени самоубийствени протоколи и цикли.  Последна седмица и обезводняване: Най-често срещаната грешка е да се чака на тази прословута последна седмица за да стане чудото-само да се обезводня и ще видиш каква промяна ще настане! Да, ама не - истината е че ако не си във форма не седмица, а две преди състезанието, то накрая колкото повече глупости правиш, още повече ще я влошат. Много хора бъркат подкожната си мазнина със задържана от нещо си там вода. Сред най-безумните и характерни основно за България практики са наливане на води докъм 20 и над 20 литра докато се разрежда на ниски или нулеви въглехидрати и се соли яко, после солта се спира за цели 2-3 дена докато се зарежда минава се на дестилирана вода, която накрая се спира и през цялото това време се пие най-отвратителния смачкващ и анти-андрогенен диуретик-спиронолактон.  Не казвам че и с тези практики не са излизали във форма състезатели, но биха могли да излязат в много по-добра такава без тази уникална гавра с бъбреците и здравословното и физическо състояние. Забелязвам една положителна тенденция в това отношение към промяна и се надявам тя да се засили, защото не е приятно да гледаш състезатели, които всеки момент ще рухнат на сцената, докато позират с мъчителни изражения или се лее вода от тях, крампират и им призлява - това е далеч от идеята на спорта!   5.	Кой е най-трудния момент в състезателната ти кариера и съответно този, когато си си казал че всичко си е заслужавало? Като цяло моята състезателна кариера не е особено голяма-имам всичко на всичко до момента 5 състезателни сезона с по 1 или максимум 2 състезания в тях, но със сигурност всяка една подготовка ще я запомня до живот, като спомен, емоция и като опит разбира се. Във всяка една подготовка съм имал моменти на трудности от различен характер, но нямам незавършена такава или излизане в недобра форма, което само по себе си е най-важното за мен.  Моментите когато си заслужава поне за мен са тези когато се събудиш ( ако успееш изобщо да поспиш) сутринта в деня на всяко състезание и видиш плода на своята работа, лишения и мисъл, така както и този в който стъпиш на сцената и успееш да развълнуваш и зарадваш своите истински близки хора, които са съпреживели твоя път. Оттам нататък - да със сигурност купите и медалите носят някакво задоволство, но за мен разлика в усещането няма-тоест или си победил себе си или не си! А и за мен едно нещо, което се прави без желание и любов и без да се забавляваш през цялото време, дори и да е само вътрешно задоволство в моментите, когато ти е много тежко е напълно безсмислено.   6.	Имало ли е период, в който ти е идвало да зарежеш всичко и да се откажеш от състезателния спорт? Както знаеш фитнеса е, може би, най-масовия спорт в България и общото между всички който са влезли във залата е до някаква степен желанието, ако щеш и комплексите които са свързани с подобряване на външния вид, но само единици са тези които превръщат бодибилдинга във любов, тръпка и начин на живот и това са тези, които не могат да живеят без тренировки - това просто се превръща в потребност и неизменна част от ежедневието. Състезателния спорт е труден, неблагодарен (влагаш много средства, а не изкарваш нищо, а понякога и не те оценяват подобаващо), доста нездравословен и те отдалечава от социалния живот, затруднява твоя професионален и личен такъв във фазата на предсъстезателна подготовка, НО е и остава краста за цял живот и съм сигурен, че не съществува един културист, които е спрял да се състезава за известно време, дори и дълго и в главата му не минава идеята да излезе пак на сцената и да усети тази тръпка.  За мен тръпката е не само сцената, но много повече извървяването на пътя до състезанието - да победиш себе си всеки ден, да пребориш глад, умора, дискомфорт и да даваш най-доброто от себе си във залата и да се събуждаш всяка сутрин проверявайки и засвидетелствай прогреса си-стъпка по стъпка до финалната форма.  Да, безспорно съм на нагледал на отвратителни практики при някой състезатели и треньори, който си правят откровено дръзки експерименти със здравето си, така както и такива които обезобразяват физиките си в преследване на утопията да са по-яки, но за мен това не е културизма и съм убеден от практиката и наблюденията си, че всичко може да бъде направено доста просто, умерено и въпреки това сполучливо! 7.	Какво е мнението ти за кардио тренировката в различните периоди на подготовка? Според мен кардиото е задължително за всеки трениращ целогодишно, не можеш и нямаш право да тренираш само мускулите си анаеробно, но не и кардио-васкуларната си система. А това е само една от многото ползи на кардиото-другите са всеизвестни: забързване на метаболизма във всеки един период, спомагане за изгаряне на мазнините в период с отрицателен калориен баланс и съответно против натрупване на повече подкожни мазнини и води в такъв с положителен калориен баланс (т.нар основен период) .  Държа да спомена, че ние културистите не сме лекоатлети или маратонци и съм против прекалено дългите като времетраене кардио сесии, които спокойно могат да бъдат страшно контрапродуктивни. Всеки организъм обаче е индивидуален и точно това определя какъв вид кардио, какво времетраене и колко пъти седмично той трябва да изпълнява в различните периоди. Най-честото кардио, което правим е нискоинтервалното с постоянно темпо и държане на пулса на около 60-65% от максималния, но не бих казал че и интервалното кардио тип ВИТ няма своето приложение при някой трениращи, та дори и състезатели.  Като видове кардио отричам на първо място бягането, заради риска от травми и безсмисленото вдигане на висок пулс, което няма да засили обмяната или изгарянето на мазнините, поне при билдърите, като най-подходящи и обработващи трудните зони за изчистване, както и изгарящи най-много калории, дори при нискоинтервалното кардио - бих посочил – стълби тренажор, степер, ходене на пътека под максимален наклон.  Не казвам че велоаргометрите и кростренажорите нямат място в тези занимания, напротив, и са много удачни за хора с травми във колена и глезени, както и за разнообразяване на иначе скучното и досадно кардио.  Не искам да се обвързвам със най-правилни формули за времетраене за билдърите във различните периоди, защото всеки е коренно различен като генетика, метаболизъм и реакция към кардио, диети и препарати, но като диапазон може би мога да препоръчам, в зависимост от гореизброените фактори - в основен период за покачване на мускулна маса 3-4 пъти седмично по 20-40 мин, а в такъв за изчистване на подкожните мазнини 4-6 сесии седмично между 30-60 мин.  Има и изключения от тези стойности и правила няма, но тук говорим за масата хора. Не на последно място също съветвам всички да изпълняват кардио сесиите си отделно от силовата си тренировка-не след ,още по-малко преди нея,а например сутрин на гладно преди закуска ( най-оптимален вариант), или вечер преди лягане. За тези който нямат достатъчно време поради натоварено ежедневие, ви съветвам да си вземете кардио уред за вкъщи, което ще спести доста време или в краен случай да го направят след силовата си тренировка, но да не е повече от 20 мин, защото се отделя прекалено много кортизол и (разбира се, и тук има изключения, в зависимост от индивида, но все пак след тренировка кръвта, наситена със хранителни вещества се е съсредоточила в тренирания мускул/мускули а с кардиото тя започва да се разнася и това както знаем противоречи на анаболизма, най - лайшки казано). Не препоръчвам кардио в ден за крака, отново с цел по-добро възстановяване, но препоръчвам кардио по 5-10 мин за загрявка преди всяка силова тренировка ( особено тази за крака),защото загретия мускул и завъртяната кръв спомагат за по-бързо вработване, така както и намалят риска от травми.

  1. Знам, че имаш травма на коленете, която сериозно възпрепятства пълноценното натоварване на краката. Кажи нещо повече за това и дано успеем да предпазим начинаещите.

Да, имам втора-трета степен износване на хрущяла на пателата (колянната капачка), което и до момента въпреки многобройните процедури не е решено като проблем, но в момента след толкова години експерименти,  успях да намеря алтернатива, за да изолирам и минимализирам болката и да успея да натоваря по-същински и наистина до отказ краката.

Причините за травмата, които бих искал да споделя с читателите и наистина се надявам да вземат поука от тях са следните: първо целогодишно седях във форма със нисък процент мазнини, което със сигурност води до по-бързо износване на ставите и хрущялите, защото няма особено много вода и мазнина, която да ги пази до някаква степен, образно казано и второ неправилно структуриране на тренировката и използване на упражнения които са пагубни за хрущяла.

На първо място такова упражнение е лег екстензията-което мнозина погрешно използват като загряващо, вработващо и предизтощаващо, а заради ъгъла който има подбедрицата спрямо бедрото и специфичното съпротивление, екстензията се превръща в най-големия бич за колената. Второто упражнение, при което се оказва напрежение върху тази част 4 пъти теглото на трениращия плюс тежестта на щангата е за съжаление пълния клек до долу.

Това е може би най-доброто и ефективно упражнение, което можете да изпълните във залата, но не е за абсолютно всички ( заради различната ни биомеханика, структура, ръст, гъвкавост и предразположеност към травми) и затова са необходими индивидуални модификации при него, за да бъде не само по-безопасно, но и по-ефективно.

В подготовка аз тренирам задното бедро отделно в друга тренировка (краката правя двуразово – бедрата сутрин, а за задно бедро, прасец и глутеус вечерта), но ако тренировката е една обща при започване със задното бедро след една хубава загрявка и след него преминаване към квадрицепса, то с първо упражнение лег преса (което е най-щадящо за коленете) и оттам към различните видове клекове (било то на машина на клекове,на хакен клек машина, на смит машина, български клекове или клекове със свободна тежест или комбинация от няколко вида),като клякането е до паралела и стретчинг между сериите и след самата тренировка би било добра превенция за този тип травми.

Друг фактор, който значително помага е екипировката в тренировката за крака- бих препоръчал на всеки трениращ да използва щангетки, това е една инвестиция във здравето и ефективните тренировки. Другото което сега ми помогна са наколенки трибойски неопренови, който за разлика от бинтовете не отнемат от работата на квадрицепса и не оказват такова вътрешноставно напрежение, заради силното им намотаване-те просто държат колената загрети и стабилни.

Следващия фактор, който помага при такъв тип болки са възстановителните процедури и терапии – един хубав спортен маса или точков такъв оправя блокажите и сковаността в цялата мускулатура и освен, че спомага за по-бързо и добро възстановяване, последвано от по-добро кръвоснабдяване и напомпване във следващите тренировки, както и по-добра сепарация, то благоприятства и ставните проблеми,з ащото например при една недостатъчна гъвкавост на вътрешната глава на квадрицепса (т.нар. капка), самото капаче на коляното се измества и оттам започва триенето на хрущяла.

Друго, което споменах е стретчинга, който е задължителен, а освен масажите всеки трябва да пробва и други алтернативни процедури като криосауна, рехабалитация с лазери, токове ,различни видове оборудване, а също така и добавки подхранващи ставите, които са достатъчно силна и многокомпонентна формула-минимум два подхранващи цикъла по 3 месеца годишно препоръчвам на всеки сериозен трениращ, дори и да не чувства болки.

Апелирам към всички да наблегнат на превенцията навреме, а на да чакат болките да станат хронични и нетърпими за да вземат мерки тепърва-диагностицирайте проблема и се образовайте и информирайте за него и потърсете различни професионални мнения, защото в България професионализма на голяма част от лекарите е на много ниско ниво..

 

  1. Кои са 5те най-големи грешки при подготовката за едно състезание по културизъм?

Тук може да се напише цяла книга затова по добре да разпределя грешките в различните категории ,като не степенувам по важност, зашото в една подготовка всеки компонент е важен и решаващ. Диета: Всички културисти се хранят с високобелтъчна диета, но при предсъстезателната подготовка са важни и другите макроси – въглехидрати и мазнини и ако се направи напълно изключване на някой от тях двете, тялото съвсем скоро започва да не функционира нормално, редица хормони се “бъгват“ и метаболизма рано или късно се забавя.

За мен диети тип нула въглехидрат са глупост, но не съм привърженик и на добавянето на прекалено много мазнини в нисковъглехидратната диета при състезателна подготовка-все пак мазнини има дори и в чистите меса, ориза, овеса, яйцата, а и също във рибата и без тях и да искаме не можем да останем, но да се пият зехтини и ядат по цели буркани ядкови масла, за мен си е чиста проба лакомия.

Освен ненужните рестрикции е важно да се спомене, че диетата трябва плавно да бъде орязвана откъм калории и ако се налага те дори да се увеличат временно, а не да се стартира от абсолютния минимум защото тялото се адаптира и след това става тежко. Разбира се не на последно място са и тези които нямат волята да спазват диета и често я нарушават и изтъкват оправданията от сорта на “не издържах и се наядох“ ,“ падна ми захарта и просто трябваше да ям“, усетих се сплескан и реших да се наям“.

Затова и казвам, че този спорт не е за всеки и дори и да си наел най-скъпия и титулуван във световен мащаб специалист, ако не спазваш диетата и не държиш на глад ( макар че в културизма храната не е никак малко),то просто си остани квартален вдигач или плажен културист.

Кардио: Тук отново има два типа-единия наричам аз маратонци-които правят страшно много кардио и като достигнат застой продължават да го увеличават и то започва да става контрапродуктивно, другия тип са тези който имат панически страх да не загубят мускулна маса, която се крие там някъде под слоевете мазнина и се пестят и правят символични сесийки и в резултат на това накрая формата е на месеци от истинската състезателна.

За мен от 40 до 60 мин е максимума на една кардио сесия преди да отделиш доста кортизол, но такива като 20 и под 20 минути биха свършили работа сигурно само на 1% от билдърите.. Тренировки: Грешка е да смениш стила си на трениране в предсъстезателна подготовка, ако този в основния период е бил успешен за покачване на мускулна маса и като намалиш тежестите за сметка на почивките и по-голям брой повторения тялото бързо ще се избави и от мускулите.

Разбира се, трябва малко по-висок обем, малко по-голяма интензивност за да се получи тази обработка-дори съм привърженик и на двуразовите силови тренировки за определен момент от подготовката, но всичко трябва да е с мярка, защото организма и имунната система могат да те предадат в условията на прекалено изтощение и липса на достатъчно хранителни вещества.

Възстановяване: Тука най-честата грешка излиза от максимата-колкото повече, толкова повече и се почва едно вземане на препарати и добавки до без край. За толкова години съм виждал хора на чудовищни дози стероиди и растежен хормон и нулево или минимално развитие, както и такива които с доста семпло и скромно “суплементиране“ постигат победи.

Истината е че ако с малко не можеш и с много няма да можеш, защото за културизма са важни два типа генетика-единия е структура, обмяна, залавни места и тип на мускулатурата и т.н., а втория е как респондира трениращия към медикаментите. Ако нямаш и от двете, няма как да си сред топа на световния елит и хората е добре да имат реална самопреценка, преди да се подложат на безсмислени самоубийствени протоколи и цикли.

Последна седмица и обезводняване: Най-често срещаната грешка е да се чака на тази прословута последна седмица за да стане чудото-само да се обезводня и ще видиш каква промяна ще настане! Да, ама не – истината е че ако не си във форма не седмица, а две преди състезанието, то накрая колкото повече глупости правиш, още повече ще я влошат. Много хора бъркат подкожната си мазнина със задържана от нещо си там вода.

Сред най-безумните и характерни основно за България практики са наливане на води докъм 20 и над 20 литра докато се разрежда на ниски или нулеви въглехидрати и се соли яко, после солта се спира за цели 2-3 дена докато се зарежда минава се на дестилирана вода, която накрая се спира и през цялото това време се пие най-отвратителния смачкващ и анти-андрогенен диуретик-спиронолактон.

Не казвам че и с тези практики не са излизали във форма състезатели, но биха могли да излязат в много по-добра такава без тази уникална гавра с бъбреците и здравословното и физическо състояние. Забелязвам една положителна тенденция в това отношение към промяна и се надявам тя да се засили, защото не е приятно да гледаш състезатели, които всеки момент ще рухнат на сцената, докато позират с мъчителни изражения или се лее вода от тях, крампират и им призлява – това е далеч от идеята на спорта!

1.	Започнали сме заедно да тренираме преди повече от 15 години и само споменаването на Мр Олимпия предизвикваше трепет у нас. Ето че дойде време да излезеш на подиума на такова голямо събитие. Как видя състезанието отвътре и как се чувстваше на тази престижна сцена? Това е безспорно най-силното съзтезание,на което съм участвал и беше първото на американската ИФББ профилига в Европа и съответно квалификация за про карти и нивото смея да кажа беше цялостно по-високо от всяко друго аматьорско съзтезания от ранг Европейско или Световно на аматьорската ИФББ.  Това е и първото състезание, на което слизам от сцената без медал, но няма как да не съм доволен, защото излязох в прилична кондиция и натрупах не малко впечатления, опит, знания, поуки и най-вече положителни емоции, защото аз обичам сцената, а тази на Олимпия аматьори Сан Марино е уникална.  След аматьорите борещи са за прокарти на нея излезоха и профитата,а цялостно мероприятието заедно с експото, семинарите и една дузина от топ имената във спорта като гости на събитието му придаде една страхотна атмосфера.   2.	След всичкия опит, който натрупа през последните 10 години като състезател и треньор, по-лесна ли беше тази подготовка и колко време ти отне? Това беше най-кратката подготовка, която съм имал-едва 7 седмици и то след 3 години и половина пауза без състезания и целенасочени тренировки, било то заради треньорската ми работа или хронични болки и дискомфорт, които имах и си беше една истинска авантюра. По принцип аз държа подготовката на всеки състезател да е между 12 и 16 седмици, в зависимост от неговата изходна форма, метаболизъм и поставени състезателни цели и ако тази изява трябваше да я планирам, сигурно нямаше да се състои.  Простата причина затова беше, че наредбата за състезанието излезе точно 7 седмици и половина преди него и тогава видях че категорията Класик физик, която за втора година я има на професионалната топ сцена на Олимпия и взех едно спонтанно и емоционално решение, защото усещах не само липсата на сцената, но и извървянето на самия път до нея каквото е една подготовка-мисля че всеки, който е минавал по него знае, че тръпката и крастата остават завинаги и отказването е трудно. Относно самата подготовка - стартирах я в прилична форма, тъй като аз не съм от най-яшните и държа почти целогодишно чисто диетично хранене на 80-90 процента, но въпреки това трябваше да бъде една идея по-изфорсирана, защото все пак се гони топ кондиция и когато години наред не си се изчиствал до краен предел и не си водил целенасочените тренировки ,няма как да продължиш във досегашното си темпо.  Не бих казал, че ме затрудни самата подготовка-дори напротив вървеше доста гладко до последните 15-20 дена когато се появиха стомашни проблеми, изразяващи се в гадене и повръщане, което не ми позволяваше да се храня максимално и ме накара да се чувствам една идея по-изтощен и отпаднал.  Имах и 10 килограма за сваляне – трябваше да съм 102 максимум на кантара, а стартирах 112 кг, като последното ми излизане на сцена във пролетния сезон на 2014 в тежка категория теглото на кантара ми беше съответно 106 кг ( при второто ми място на турнир Пловдив) и 103 ( при второто ми място на Интернационален шампионат във Виена две-седмици по-късно) и това си беше едно предизвикателство.  Разбира се, не като тоталния “глад и крос“, който падаше преди 5 и повече години за влизане в категория класически културизъм (макс разрешеното ми тегло там беше 95-6 килограма, в зависимост колко висок ме изкарат),но все пак си беше фактор. Искам да подчертая, че самия аз който съм треньор на не малко успешни състезатели и състезателки, също допуснах грешки сам за себе си във хода на подготовката си,когато всичко свърши и имах време за обективен анализ. Истината е че дори и да знаеш как да “натиснеш спусъка“, как да “излъжеш“ тялото във желаната от теб посока, кога да натиснеш газта или пък спирачката, то липсата на трезв поглед отстрани винаги си оказва влияние. Затова и най-добрите и топ състезатели и шампиони Мр.Олимпии и т.н. имат своите треньори, като често някой от тях имат специалист за диетата и възстановяването и втори такъв, който им води тренировките във залата-не защото те не знаят как да се хранят или да тренират, а защото имат нужда от чуждо трезво око и преценка.  По моите наблюдения има два типа състезатели- тези които никога не се харесват и са склонни да се “предобрят“ като натискат със всичко - диети, тренировки, кардио сесии (аз като състезател винаги съм имал тази склонност) и втори тип които са спокойни и се виждат шампиони и не си дават зор, а реално са много далеч от състезателната форма. И в двата случая треньора трябва да ги вкара в правилния коловоз, той освен методист, трябва да е и психолог, иначе е обречен.. 3.	Знам, че имаш травма на коленете, която сериозно възпрепятства пълноценното натоварване на краката. Кажи нещо повече за това и дано успеем да предпазим начинаещите. Да, имам втора-трета степен износване на хрущяла на пателата (колянната капачка), което и до момента въпреки многобройните процедури не е решено като проблем, но в момента след толкова години експерименти,  успях да намеря алтернатива, за да изолирам и минимализирам болката и да успея да натоваря по-същински и наистина до отказ краката. Причините за травмата, които бих искал да споделя с читателите и наистина се надявам да вземат поука от тях са следните: първо целогодишно седях във форма със нисък процент мазнини, което със сигурност води до по-бързо износване на ставите и хрущялите, защото няма особено много вода и мазнина, която да ги пази до някаква степен, образно казано и второ неправилно структуриране на тренировката и използване на упражнения които са пагубни за хрущяла.  На първо място такова упражнение е лег екстензията-което мнозина погрешно използват като загряващо, вработващо и предизтощаващо, а заради ъгъла който има подбедрицата спрямо бедрото и специфичното съпротивление, екстензията се превръща в най-големия бич за колената. Второто упражнение, при което се оказва напрежение върху тази част 4 пъти теглото на трениращия плюс тежестта на щангата е за съжаление пълния клек до долу. Това е може би най-доброто и ефективно упражнение, което можете да изпълните във залата, но не е за абсолютно всички ( заради различната ни биомеханика, структура, ръст, гъвкавост и предразположеност към травми) и затова са необходими индивидуални модификации при него, за да бъде не само по-безопасно, но и по-ефективно.  В подготовка аз тренирам задното бедро отделно в друга тренировка (краката правя двуразово - бедрата сутрин, а за задно бедро, прасец и глутеус вечерта), но ако тренировката е една обща при започване със задното бедро след една хубава загрявка и след него преминаване към квадрицепса, то с първо упражнение лег преса (което е най-щадящо за коленете) и оттам към различните видове клекове (било то на машина на клекове,на хакен клек машина, на смит машина, български клекове или клекове със свободна тежест или комбинация от няколко вида),като клякането е до паралела и стретчинг между сериите и след самата тренировка би било добра превенция за този тип травми.  Друг фактор, който значително помага е екипировката в тренировката за крака- бих препоръчал на всеки трениращ да използва щангетки, това е една инвестиция във здравето и ефективните тренировки. Другото което сега ми помогна са наколенки трибойски неопренови, който за разлика от бинтовете не отнемат от работата на квадрицепса и не оказват такова вътрешноставно напрежение, заради силното им намотаване-те просто държат колената загрети и стабилни.  Следващия фактор, който помага при такъв тип болки са възстановителните процедури и терапии - един хубав спортен маса или точков такъв оправя блокажите и сковаността в цялата мускулатура и освен, че спомага за по-бързо и добро възстановяване, последвано от по-добро кръвоснабдяване и напомпване във следващите тренировки, както и по-добра сепарация, то благоприятства и ставните проблеми,з ащото например при една недостатъчна гъвкавост на вътрешната глава на квадрицепса (т.нар. капка), самото капаче на коляното се измества и оттам започва триенето на хрущяла.  Друго, което споменах е стретчинга, който е задължителен, а освен масажите всеки трябва да пробва и други алтернативни процедури като криосауна, рехабалитация с лазери, токове ,различни видове оборудване, а също така и добавки подхранващи ставите, които са достатъчно силна и многокомпонентна формула-минимум два подхранващи цикъла по 3 месеца годишно препоръчвам на всеки сериозен трениращ, дори и да не чувства болки. Апелирам към всички да наблегнат на превенцията навреме, а на да чакат болките да станат хронични и нетърпими за да вземат мерки тепърва-диагностицирайте проблема и се образовайте и информирайте за него и потърсете различни професионални мнения, защото в България професионализма на голяма част от лекарите е на много ниско ниво..   4.	Кои са 5те най-големи грешки при подготовката за едно състезание по културизъм? Тук може да се напише цяла книга затова по добре да разпределя грешките в различните категории ,като не степенувам по важност, зашото в една подготовка всеки компонент е важен и решаващ. Диета: Всички културисти се хранят с високобелтъчна диета, но при предсъстезателната подготовка са важни и другите макроси - въглехидрати и мазнини и ако се направи напълно изключване на някой от тях двете, тялото съвсем скоро започва да не функционира нормално, редица хормони се “бъгват“ и метаболизма рано или късно се забавя.  За мен диети тип нула въглехидрат са глупост, но не съм привърженик и на добавянето на прекалено много мазнини в нисковъглехидратната диета при състезателна подготовка-все пак мазнини има дори и в чистите меса, ориза, овеса, яйцата, а и също във рибата и без тях и да искаме не можем да останем, но да се пият зехтини и ядат по цели буркани ядкови масла, за мен си е чиста проба лакомия.  Освен ненужните рестрикции е важно да се спомене, че диетата трябва плавно да бъде орязвана откъм калории и ако се налага те дори да се увеличат временно, а не да се стартира от абсолютния минимум защото тялото се адаптира и след това става тежко. Разбира се не на последно място са и тези които нямат волята да спазват диета и често я нарушават и изтъкват оправданията от сорта на “не издържах и се наядох“ ,“ падна ми захарта и просто трябваше да ям“, усетих се сплескан и реших да се наям“. Затова и казвам, че този спорт не е за всеки и дори и да си наел най-скъпия и титулуван във световен мащаб специалист, ако не спазваш диетата и не държиш на глад ( макар че в културизма храната не е никак малко),то просто си остани квартален вдигач или плажен културист.  Кардио: Тук отново има два типа-единия наричам аз маратонци-които правят страшно много кардио и като достигнат застой продължават да го увеличават и то започва да става контрапродуктивно, другия тип са тези който имат панически страх да не загубят мускулна маса, която се крие там някъде под слоевете мазнина и се пестят и правят символични сесийки и в резултат на това накрая формата е на месеци от истинската състезателна. За мен от 40 до 60 мин е максимума на една кардио сесия преди да отделиш доста кортизол, но такива като 20 и под 20 минути биха свършили работа сигурно само на 1% от билдърите.. Тренировки: Грешка е да смениш стила си на трениране в предсъстезателна подготовка, ако този в основния период е бил успешен за покачване на мускулна маса и като намалиш тежестите за сметка на почивките и по-голям брой повторения тялото бързо ще се избави и от мускулите.  Разбира се, трябва малко по-висок обем, малко по-голяма интензивност за да се получи тази обработка-дори съм привърженик и на двуразовите силови тренировки за определен момент от подготовката, но всичко трябва да е с мярка, защото организма и имунната система могат да те предадат в условията на прекалено изтощение и липса на достатъчно хранителни вещества.  Възстановяване: Тука най-честата грешка излиза от максимата-колкото повече, толкова повече и се почва едно вземане на препарати и добавки до без край. За толкова години съм виждал хора на чудовищни дози стероиди и растежен хормон и нулево или минимално развитие, както и такива които с доста семпло и скромно “суплементиране“ постигат победи.  Истината е че ако с малко не можеш и с много няма да можеш, защото за културизма са важни два типа генетика-единия е структура, обмяна, залавни места и тип на мускулатурата и т.н., а втория е как респондира трениращия към медикаментите. Ако нямаш и от двете, няма как да си сред топа на световния елит и хората е добре да имат реална самопреценка, преди да се подложат на безсмислени самоубийствени протоколи и цикли.  Последна седмица и обезводняване: Най-често срещаната грешка е да се чака на тази прословута последна седмица за да стане чудото-само да се обезводня и ще видиш каква промяна ще настане! Да, ама не - истината е че ако не си във форма не седмица, а две преди състезанието, то накрая колкото повече глупости правиш, още повече ще я влошат. Много хора бъркат подкожната си мазнина със задържана от нещо си там вода. Сред най-безумните и характерни основно за България практики са наливане на води докъм 20 и над 20 литра докато се разрежда на ниски или нулеви въглехидрати и се соли яко, после солта се спира за цели 2-3 дена докато се зарежда минава се на дестилирана вода, която накрая се спира и през цялото това време се пие най-отвратителния смачкващ и анти-андрогенен диуретик-спиронолактон.  Не казвам че и с тези практики не са излизали във форма състезатели, но биха могли да излязат в много по-добра такава без тази уникална гавра с бъбреците и здравословното и физическо състояние. Забелязвам една положителна тенденция в това отношение към промяна и се надявам тя да се засили, защото не е приятно да гледаш състезатели, които всеки момент ще рухнат на сцената, докато позират с мъчителни изражения или се лее вода от тях, крампират и им призлява - това е далеч от идеята на спорта!   5.	Кой е най-трудния момент в състезателната ти кариера и съответно този, когато си си казал че всичко си е заслужавало? Като цяло моята състезателна кариера не е особено голяма-имам всичко на всичко до момента 5 състезателни сезона с по 1 или максимум 2 състезания в тях, но със сигурност всяка една подготовка ще я запомня до живот, като спомен, емоция и като опит разбира се. Във всяка една подготовка съм имал моменти на трудности от различен характер, но нямам незавършена такава или излизане в недобра форма, което само по себе си е най-важното за мен.  Моментите когато си заслужава поне за мен са тези когато се събудиш ( ако успееш изобщо да поспиш) сутринта в деня на всяко състезание и видиш плода на своята работа, лишения и мисъл, така както и този в който стъпиш на сцената и успееш да развълнуваш и зарадваш своите истински близки хора, които са съпреживели твоя път. Оттам нататък - да със сигурност купите и медалите носят някакво задоволство, но за мен разлика в усещането няма-тоест или си победил себе си или не си! А и за мен едно нещо, което се прави без желание и любов и без да се забавляваш през цялото време, дори и да е само вътрешно задоволство в моментите, когато ти е много тежко е напълно безсмислено.   6.	Имало ли е период, в който ти е идвало да зарежеш всичко и да се откажеш от състезателния спорт? Както знаеш фитнеса е, може би, най-масовия спорт в България и общото между всички който са влезли във залата е до някаква степен желанието, ако щеш и комплексите които са свързани с подобряване на външния вид, но само единици са тези които превръщат бодибилдинга във любов, тръпка и начин на живот и това са тези, които не могат да живеят без тренировки - това просто се превръща в потребност и неизменна част от ежедневието. Състезателния спорт е труден, неблагодарен (влагаш много средства, а не изкарваш нищо, а понякога и не те оценяват подобаващо), доста нездравословен и те отдалечава от социалния живот, затруднява твоя професионален и личен такъв във фазата на предсъстезателна подготовка, НО е и остава краста за цял живот и съм сигурен, че не съществува един културист, които е спрял да се състезава за известно време, дори и дълго и в главата му не минава идеята да излезе пак на сцената и да усети тази тръпка.  За мен тръпката е не само сцената, но много повече извървяването на пътя до състезанието - да победиш себе си всеки ден, да пребориш глад, умора, дискомфорт и да даваш най-доброто от себе си във залата и да се събуждаш всяка сутрин проверявайки и засвидетелствай прогреса си-стъпка по стъпка до финалната форма.  Да, безспорно съм на нагледал на отвратителни практики при някой състезатели и треньори, който си правят откровено дръзки експерименти със здравето си, така както и такива които обезобразяват физиките си в преследване на утопията да са по-яки, но за мен това не е културизма и съм убеден от практиката и наблюденията си, че всичко може да бъде направено доста просто, умерено и въпреки това сполучливо! 7.	Какво е мнението ти за кардио тренировката в различните периоди на подготовка? Според мен кардиото е задължително за всеки трениращ целогодишно, не можеш и нямаш право да тренираш само мускулите си анаеробно, но не и кардио-васкуларната си система. А това е само една от многото ползи на кардиото-другите са всеизвестни: забързване на метаболизма във всеки един период, спомагане за изгаряне на мазнините в период с отрицателен калориен баланс и съответно против натрупване на повече подкожни мазнини и води в такъв с положителен калориен баланс (т.нар основен период) .  Държа да спомена, че ние културистите не сме лекоатлети или маратонци и съм против прекалено дългите като времетраене кардио сесии, които спокойно могат да бъдат страшно контрапродуктивни. Всеки организъм обаче е индивидуален и точно това определя какъв вид кардио, какво времетраене и колко пъти седмично той трябва да изпълнява в различните периоди. Най-честото кардио, което правим е нискоинтервалното с постоянно темпо и държане на пулса на около 60-65% от максималния, но не бих казал че и интервалното кардио тип ВИТ няма своето приложение при някой трениращи, та дори и състезатели.  Като видове кардио отричам на първо място бягането, заради риска от травми и безсмисленото вдигане на висок пулс, което няма да засили обмяната или изгарянето на мазнините, поне при билдърите, като най-подходящи и обработващи трудните зони за изчистване, както и изгарящи най-много калории, дори при нискоинтервалното кардио - бих посочил – стълби тренажор, степер, ходене на пътека под максимален наклон.  Не казвам че велоаргометрите и кростренажорите нямат място в тези занимания, напротив, и са много удачни за хора с травми във колена и глезени, както и за разнообразяване на иначе скучното и досадно кардио.  Не искам да се обвързвам със най-правилни формули за времетраене за билдърите във различните периоди, защото всеки е коренно различен като генетика, метаболизъм и реакция към кардио, диети и препарати, но като диапазон може би мога да препоръчам, в зависимост от гореизброените фактори - в основен период за покачване на мускулна маса 3-4 пъти седмично по 20-40 мин, а в такъв за изчистване на подкожните мазнини 4-6 сесии седмично между 30-60 мин.  Има и изключения от тези стойности и правила няма, но тук говорим за масата хора. Не на последно място също съветвам всички да изпълняват кардио сесиите си отделно от силовата си тренировка-не след ,още по-малко преди нея,а например сутрин на гладно преди закуска ( най-оптимален вариант), или вечер преди лягане. За тези който нямат достатъчно време поради натоварено ежедневие, ви съветвам да си вземете кардио уред за вкъщи, което ще спести доста време или в краен случай да го направят след силовата си тренировка, но да не е повече от 20 мин, защото се отделя прекалено много кортизол и (разбира се, и тук има изключения, в зависимост от индивида, но все пак след тренировка кръвта, наситена със хранителни вещества се е съсредоточила в тренирания мускул/мускули а с кардиото тя започва да се разнася и това както знаем противоречи на анаболизма, най - лайшки казано). Не препоръчвам кардио в ден за крака, отново с цел по-добро възстановяване, но препоръчвам кардио по 5-10 мин за загрявка преди всяка силова тренировка ( особено тази за крака),защото загретия мускул и завъртяната кръв спомагат за по-бързо вработване, така както и намалят риска от травми.

  1. Кой е най-трудния момент в състезателната ти кариера и съответно този, когато си си казал че всичко си е заслужавало?

Като цяло моята състезателна кариера не е особено голяма-имам всичко на всичко до момента 5 състезателни сезона с по 1 или максимум 2 състезания в тях, но със сигурност всяка една подготовка ще я запомня до живот, като спомен, емоция и като опит разбира се. Във всяка една подготовка съм имал моменти на трудности от различен характер, но нямам незавършена такава или излизане в недобра форма, което само по себе си е най-важното за мен.

Моментите когато си заслужава поне за мен са тези когато се събудиш ( ако успееш изобщо да поспиш) сутринта в деня на всяко състезание и видиш плода на своята работа, лишения и мисъл, така както и този в който стъпиш на сцената и успееш да развълнуваш и зарадваш своите истински близки хора, които са съпреживели твоя път. Оттам нататък – да със сигурност купите и медалите носят някакво задоволство, но за мен разлика в усещането няма-тоест или си победил себе си или не си! А и за мен едно нещо, което се прави без желание и любов и без да се забавляваш през цялото време, дори и да е само вътрешно задоволство в моментите, когато ти е много тежко е напълно безсмислено.

 

  1. Имало ли е период, в който ти е идвало да зарежеш всичко и да се откажеш от състезателния спорт?

Както знаеш фитнеса е, може би, най-масовия спорт в България и общото между всички който са влезли във залата е до някаква степен желанието, ако щеш и комплексите които са свързани с подобряване на външния вид, но само единици са тези които превръщат бодибилдинга във любов, тръпка и начин на живот и това са тези, които не могат да живеят без тренировки – това просто се превръща в потребност и неизменна част от ежедневието.

Състезателния спорт е труден, неблагодарен (влагаш много средства, а не изкарваш нищо, а понякога и не те оценяват подобаващо), доста нездравословен и те отдалечава от социалния живот, затруднява твоя професионален и личен такъв във фазата на предсъстезателна подготовка, НО е и остава краста за цял живот и съм сигурен, че не съществува един културист, които е спрял да се състезава за известно време, дори и дълго и в главата му не минава идеята да излезе пак на сцената и да усети тази тръпка.

За мен тръпката е не само сцената, но много повече извървяването на пътя до състезанието – да победиш себе си всеки ден, да пребориш глад, умора, дискомфорт и да даваш най-доброто от себе си във залата и да се събуждаш всяка сутрин проверявайки и засвидетелствай прогреса си-стъпка по стъпка до финалната форма.

Да, безспорно съм на нагледал на отвратителни практики при някой състезатели и треньори, който си правят откровено дръзки експерименти със здравето си, така както и такива които обезобразяват физиките си в преследване на утопията да са по-яки, но за мен това не е културизма и съм убеден от практиката и наблюденията си, че всичко може да бъде направено доста просто, умерено и въпреки това сполучливо!

  1. Какво е мнението ти за кардио тренировката в различните периоди на подготовка?

Според мен кардиото е задължително за всеки трениращ целогодишно, не можеш и нямаш право да тренираш само мускулите си анаеробно, но не и кардио-васкуларната си система. А това е само една от многото ползи на кардиото-другите са всеизвестни: забързване на метаболизма във всеки един период, спомагане за изгаряне на мазнините в период с отрицателен калориен баланс и съответно против натрупване на повече подкожни мазнини и води в такъв с положителен калориен баланс (т.нар основен период) .

Държа да спомена, че ние културистите не сме лекоатлети или маратонци и съм против прекалено дългите като времетраене кардио сесии, които спокойно могат да бъдат страшно контрапродуктивни. Всеки организъм обаче е индивидуален и точно това определя какъв вид кардио, какво времетраене и колко пъти седмично той трябва да изпълнява в различните периоди. Най-честото кардио, което правим е нискоинтервалното с постоянно темпо и държане на пулса на около 60-65% от максималния, но не бих казал че и интервалното кардио тип ВИТ няма своето приложение при някой трениращи, та дори и състезатели.

Като видове кардио отричам на първо място бягането, заради риска от травми и безсмисленото вдигане на висок пулс, което няма да засили обмяната или изгарянето на мазнините, поне при билдърите, като най-подходящи и обработващи трудните зони за изчистване, както и изгарящи най-много калории, дори при нискоинтервалното кардио – бих посочил – стълби тренажор, степер, ходене на пътека под максимален наклон.

Не казвам че велоаргометрите и кростренажорите нямат място в тези занимания, напротив, и са много удачни за хора с травми във колена и глезени, както и за разнообразяване на иначе скучното и досадно кардио.

Не искам да се обвързвам със най-правилни формули за времетраене за билдърите във различните периоди, защото всеки е коренно различен като генетика, метаболизъм и реакция към кардио, диети и препарати, но като диапазон може би мога да препоръчам, в зависимост от гореизброените фактори – в основен период за покачване на мускулна маса 3-4 пъти седмично по 20-40 мин, а в такъв за изчистване на подкожните мазнини 4-6 сесии седмично между 30-60 мин.

Има и изключения от тези стойности и правила няма, но тук говорим за масата хора. Не на последно място също съветвам всички да изпълняват кардио сесиите си отделно от силовата си тренировка-не след ,още по-малко преди нея,а например сутрин на гладно преди закуска ( най-оптимален вариант), или вечер преди лягане. За тези който нямат достатъчно време поради натоварено ежедневие, ви съветвам да си вземете кардио уред за вкъщи, което ще спести доста време или в краен случай да го направят след силовата си тренировка, но да не е повече от 20 мин, защото се отделя прекалено много кортизол и (разбира се, и тук има изключения, в зависимост от индивида, но все пак след тренировка кръвта, наситена със хранителни вещества се е съсредоточила в тренирания мускул/мускули а с кардиото тя започва да се разнася и това както знаем противоречи на анаболизма, най – лайшки казано).

Не препоръчвам кардио в ден за крака, отново с цел по-добро възстановяване, но препоръчвам кардио по 5-10 мин за загрявка преди всяка силова тренировка ( особено тази за крака),защото загретия мускул и завъртяната кръв спомагат за по-бързо вработване, така както и намалят риска от травми.

0 Коментара

    Напиши коментар

    Login

    Welcome! Login in to your account

    Remember me Lost your password?

    Lost Password